Най-прочутият банкер е роден на 30 януари 1875 г. Той стъпва на база, създадена преди двеста години от прадедите му
Автор: Борис Цветанов
Нагледахме се на мили родни картинки: момченца и момиченца на по двадесет и пет години да бъркат в малкия си джоб и да вадят оттам милиони, с които купуват със замах хотели и предприятия. Откъде имат парите – кой да ти каже?! Политиците ли, дето само за Стамболов говорят, или джамбазите, които все с Буров се сравняват. Ама нито първите са готови да мрат като Стамболов, нито пък другите имат зад гърба си двеста години трупани богатства от прадеди, деди и бащи.
Тези двеста години ги споменаваме с уговорка. Защото сигурните данни за рода Буров са от началото на ХVIII век. Но родното му селище Лясковец според преданията датира от времето на Иван Асен ІІ и винаги е било под покровителството на дъщери на българските царе. Последната му владетелка е била Кера Тамара.
Първият известен далечен прадядо на Атанас Буров се казвал Кондо. Търговията разширява синът му Димо.
Това е истинското първоначално натрупване на капитали – без далавери, кражби и куфарчета. В Лясковец в ония години, според писателя народовед Цани Гинчев, живеели сиромаси, но простодушни и честни юнаци и верни един другиму. Бурови забелязали предимствата на участието в общинското управление и благодарение на собствените си човешки качества, две столетия ще бъдат най-често избирани за кметове. От време навреме ще идват представители и на рода Узунови, но инцидентно.
Докато е кмет, хаджи Цони Буров е бил убит – личало си че е за лично отношение. В общината се настаняват Узунови, но много скоро под натиска на населението бива избран брат му Илия Буров. Това става в началото на ХIХ век. Наличието на черничеви дървета в изобилие в околността кара предприемчивия Илия да се заеме с отглеждане на копринена буба за пашкули. По това време пазарът за коприна в Италия и Франция е особено богат. Скоро Илия и братята му се налагат не само в Лясковец, но и в цялата околност.
Илия обаче не мисли само за печалби. През 1810 година посещава Светогорския манастир и се завръща от там с монах учител, който настанява в една църква. През 1825 година той извършва нещо, което ще измъчва съвестта му за дълго. До тази година в Лясковец особено популярни били шитите ризи – с ръкави, поли и пазви, извезани на гергев с разноцветни коприни. Търновският владика Иларион наредил да се премахне всичко пошито, иначе неподчинилият се ще бъде анатемосан. Хаджи Илия пръв отишъл в дома си, изрязъл всичко нашито по ризите на жена си и го поднесъл на тепсия на владиката. Последвали го всички в Лясковец.
След време хаджи Илия ще застане срещу владиката, както и срещу секретаря на търновския съд Абди ефенди, чорбаджи Анко от Търново и чорбаджи Йордан от Елена, които са му били съдружници в копринарството. Това говори за нарасналото му национално съзнание и самочувствие.
В ония години (30-те и 40-те на ХIХ век) българите се гърчеели. Дори Бурови учили в училището да пишат на гръцки. Особено тревожно било положението сред българите в чужбина и главно в Букурещ. Там търновци се правели на елини – пише Любен Каравелов, свищовлии – все на евреи, шуменци – на румънци. Чак когато Христо Георгиев получил ордени и крупни суми от Русия, българите в румънската столица започнали да търкат стъпалата на руското консулство и да се пишат все българи. „Има тука далавера, не може да няма!“
В това време в Лясковец Илия Буров и братята му се борят за откриване на българско училище, като подкрепят и финансово тази идея. Благотворителността им продължава десетилетия наред. Затова и през 1906 година общината взема решение едно от училищата в града да бъде наименовано „Братя Бурови“ (днес НУ „Цани Гинчев“).
През 1835 година Илия взема участие във Велчовата завера. Наклеветен от владиката и някои търновски първенци, е заточен за известно време в Анадола. Освободен, отново заема кметското място, но скоро след това е отровен.
Общината отново попада в ръцете на Узунови. Но не задълго. Лясковчани налагат за кмет сина на Илия – Атанас. Цани Гинчев ще го използва за прототип на героя си от романа „Зиналата скала" кмета Аврам . Той е човек патриот, не цепи басма никому, преследва самоувластили се турци като умело намира подкрепа и в търновския войвода. Дълбоко под чеиза на жена си крие султанския ферман, който дава особени привилегии на Лясковец.
По негово време целият род Бурови укрепва икономически. Освен с умела търговия, Атанас Буров се налага и с женитбата си за богатата еленчанка Станка Михайловска, сестра на Иларион Макариополски (леля на Стоян Михайловски). Освен зестра, тя донася в дома атмосфера на предприемчивост, трудолюбие и практичност. Доказва го след смъртта на мъжа си, като поема изцяло търговските дела.
Дори болестта по копринената буба, довела до срив в производството на пашкули, не им се е отразява кой знае колко. Бурови започват да откриват търговски къщи в Търново, Горна Оряховица и околността. Това били първите вериги магазини по нашите земи.
През 60-те години Бурови вече имат 16 търговски къщи. Търсенето на вино и ракия в Цариград и Анадола става предпоставка Бурови да се ориентират и към този отрасъл. За да затворят цикъла, те купуват 400 декара земя, която засаждат с лозя. Фамилията печели и търг за производство на месо и месни произведения в Цариград.
По онова време Горна Оряховица има един от най-големите седмични пазари у нас – седем на брой. Заради тях я наричат „сухото пристанище“. Бурови се налагат като изкупвачи на рогат добитък, а по-късно сами откриват собствени ферми.
Липсата на кредитни институти – тогава само в Русе има земеделска каса, кара Бурови да развият и тази дейност. Те предоставят на населението заеми при изгодни условия. Имало е дори отпуснати кредити само на базата на доверието към лоялен клиент. Много българи започват да оставят пари и на съхранение в Бурови срещу лихва.
По време на Освободителната война, когато всичко, що има ядене и пиене из нашите земи, се втурва да печели от освободителите (за пример – ока вино от двадесет пари скача на 5 гроша, б. а.), Бурови проявяват умереност. За това свидетелстват пратените по проверки в Лясковец капитан Исаков и Георги Живков.
Това е кратката история на богатството на Бурови до раждането през 1875 година на именития банкер Атанас Димитров Буров. В много отношения той остава непознат на широката публика. Като виден политик е известен с постовете си на министър на търговията, промишлеността и труда, а по-късно и на външните работи и изповеданията. Но все още малко се знае за негови статии в печата, както и подробности за политическата му дейност и изявите му на дипломатическия фронт.
