Димитър Стерев е един от първите пътеписци у нас и редактор на първото българско научно-икономическо списание
Автор: д-р Николай Чорбаджиев заслужил краевед
В необятния пантеон на позабравените вече българи се откроява и името на един голям родолюбец, писател, драматург, поет, журналист и пътеписец – Димитър Стерев. Срещаме думи за него в стария юбилеен сборник „100 години народно читалище – Свищов, 1856-1956 г.“ , където той се споменава като читалищен деятел, с принос в театралната самодейност.
Скромно място му е отделено и в книгата на Любен Дунчев „Един век българска книжнина в Плевенския край“. Но в тези трудове е отделено твърде скромно място на неговото творчество, да не говорим, че изобщо не е разкрита една огромна част от дейността му в периода 1883-1918 г., както и достойнствата на неговите творби, наброяващи общо 36 произведения.
Димитър Стерев е роден през 1861 г. в Свищов. Първоначално учи в родния си град, а след това продължава образованието си в руския град Николаев. По това време там се намира Южнославянският пансион на Тодор Минков и Александровската гимназия, в която е учил и Алеко Константинов. Но през 1881 г. Стерев е изгонен от Русия заради революционните си възгледи и неподчинение на имперските наредби, така че завършва ІV-ти реален клас в България.
Най-напред започва работа като даскал в свищовското село Саръяр (дн. Хаджидимитрово), а после става главен учител в трикласното училище в Мъглиж.
През 1884 г., както пише в монографията си „Народен учител, Хр. Йорданов: „преминава нелегално в Македония като апостол-революционер. Там е изпратен от Русчушкия централен комитет. Следващата година Стерев участва в Сръбско-българската война, като оглавява македонски доброволчески чети и отново се завръща на революционна работа сред поробените братя“. Предполага се, че през 1885-86 г. е учителствал в Прилеп. След това е учител в Свищов, където през 1888 г. издава в помощ на колегията „Български език – упътване към преподаването“.
От 1892 до 1894 г. Стерев преподава в Плевенското земеделческо училище, станало известно по-късно като винарско училище. Тук той издава комедиите си „Бъдещата съпруга“ и „Бъдещата победителка“. По-късно учителства в Държавната търговска гимназия в Свищов, където преподава по словесност, български език и литература. Междувременно публикува своя труд „Една реформа“, в който предлага промени в методиката на преподаването на българския език и литература в училищата.
Покрай даскалуването си Димитър Стерев развива и значителна читалищна дейност в родния си град. От есента на 1890 г. той е директор на театралната самодейност в свищовското читалище. Както се отбелязва в стогодишния юбилеен сборник на това духовно средище: „Благодарение на своята филологическа подготовка и основно познаване на сценичното изкуство, към което има страстно влечение, Стерев прави насърчителни опити да постави театралната дейност в града на здрави организационни и естетически основи“.
В тази връзка следва да се отбележи, че той разработва и Правилник за театралните представления - документ, който запазва значимостта си в продължение на няколко десетилетия. Впрочем Димитър Стерев е и един от учредителите на музикалното дружество в града. За него близките му разказват, че е свирил на флейта.
След 1905 г. той напуска Свищов и се установява да живее в Бургас, където прекарва остатъка от живота си. Именно тук са създадени повечето от неговите произведения.
И в морския град той продължава да учителства – в мъжката и в девическата гимназии. Но освен това има съществен принос и в изграждането на тукашните обществени градини. Не случайно една от тях в миналото носи неговото име – прочутата Стерева градина.
Този забележителен българин се явява и един от първите ни пътеписци. Първото си описание – „Спомен за Македония“, публикува през 1886 г. във в. „Хърватска“ на хърватски език, а по-късно то излиза и на български. В същата година той посещава Битоля като подробно описва красотите на този край, неговите географски особености, но особено внимание обръща на населението му. Битоля определя като сърцето на Македония, а Солун – за нейното лице. За живеещите около Битоля пише:
„Людете са гостоприемни, трудолюбиви, търпеливи.
Българската си народност строго пазят, както всички други българи в Македония“. Посещавайки Лерин, Горничево и Ладово, отбелязва, че всички говорят български, но се казват гърци, за да избегнат турските преследвания.
Любопитно е да се отбележи, че през 1886 г. Димитър Стерев издава в Търново „Няколко думи за Рилската пустиня. Рилският манастир“. Забележителното е, че Иван Вазов написва „Великата Рилска пустиня“ чак през 1892 г.
През 1885 г. Стерев създава текста на известния „Борисов марш“. Музиката за него композира Алоис Мацак, който е капелмайстор на военната музика в Плевен. Творбата е написана в чест на княз Борис.
Като многостранен талант Стерев оставя следа и в областта на журналистиката.
През 1885 г. издава в родния си град вестниците „Равенство“ и „Свищов“, от които, за съжаление, е запазен само по един брой. Така че е трудно да се направи обзор на тяхното съдържание, но по известните данни може да се заключи, че са били прогресивни за времето си газети, най-близо до ляволибералния и радикален печат.
Той е и един от редакторите на първото научно-икономическо списание у нас – „Промишленост“, като през 1888 г. учредява и дружество със същото име. Редакторите на списанието и членовете на дружеството са предимно високо образовани учители от свищовската търговска гимназия и голяма част от тях са завършили западноевропейски университети. Те принадлежат към либералната школа на политическата икономия и възгледите им са свързани с ненамеса на държавата в икономиката.
Те са радетели за индустриализирането на България по пътя на капиталистическото стопанство, като развиват и идеите на протекционизма. Известни са с отрицателното си отношение към социализма и социалистическото движение у нас, заради което са остро критикувани от Димитър Благоев и Никола Габровски.
Димитър Стерев умира напълно самотен на 11 март 1920 г. в Бургас.
Некролог за смъртта му издават роднините на жена му в Плевен и Търново. Съпругата му Молка е от рода Тулешкови, за които „Десант“ разказа в един от предишните си броеве. Тя е сестра на моята баба Велислава.
Следвала е естествена история в Женева и е учителствала в Плевен, Свищов и Търново. Била е известна и като добра пианистка. За съжаление Молка умира твърде рано и така семейството остава без потомство, а Стерев напуска самотен този свят. При това напълно незаслужено забравен.
