Орфей пристига в Тракия от Индия
Мозайка, изобразяваща Орфей
10 Април 2013, Сряда
3000 години фалшификации стигат – големите гръцки философи са си присвоили учението на Орфей
Автор: Борис Цветанов
Българската история е пренаселена с митологии, скарани с логиката, профанации на чуждоземски модели и дори писани от чужденци. Такъв е и митът за Орфей, който крещи за нов прочит. Лъжите там са толкова много, че плахо казвани истини (Орфей е геният на духовна Гърция - Едуард Шюне) просто не се забелязват.
За да започнем отнякъде, правим първата крачка към това, че Орфей не е роден в Тракия.
След като знаем от професор Ганчо Ценов, че траки, македонци, мизийци, мирмидонци, кушани са само различните имена на българите, можем да бъдем обвинени в националнопредателство. Да не се бърза.
Българите, както знаем от един праисторически документ „Анонимен хронограф“, стигнал до нас благодарение на латински препис, са един от 21-те най-стари народи на света (повечето от които изчезнали) и са от коляното на Ной.
Така че, макар и нероден в Тракия, Орфей е българин, дошъл от страната на мистериите, на музиката и на тайните учения Индия. Професор Лесли от Делхийския университет, Чарлз Ледбитър, професор Лемпиер и преди всичко великата Елена Блаватска направо сочат Орфей за индус.
Професор Лесли дори превежда името му като "тъмнокож", а Блаватска уточнява, че дори за мургавите гърци видът му е бил по-тъмен. За да открием българската връзка в далечна Индия, припомняме, че българите, създали първата световна цивилизация на брега на Черно море (както и първото обработено злато, първата писменост, "чинията на Ной" и още, и още) след гигантския катаклизъм, познат като Големия потоп, тръгват на неотразима сухопътна хилядолетна одисея през Египет, Месопотамия, Шумер, стигат и до Хималаите и Тибет...
В "Махабхарата" и "Пураните"има цели пасажи с ласкави думи за българите. За индуските князе е било особена чест из вените им да тече българска кръв. В Северна Индия са градени цели държавици с етнически българи като Балхара (Бактрия).
В "Рамаяна" се говори за цар Кардама от династията Кардамити - съвременен превод, чисти хора. В наши дни българи, посетили Индия, Бирма, Шри Ланка, разказват с удивление за съвпадения на наши национални мотиви в шевици, орнаменти, дърворезба, обредни хлябове с подобни там.
Отговорът дава руският учен и писател Еремей Парнов. В свои разговори с професори от Бенареския университет, учени от Делхи и с Артър Кларк, той отбелязва, че всички са единодушни за единна база на културите на тия народи като "праосновата следва да се търси в Югоизточна Европа и по-точно на Балканите". Доста важно е, защото се смята, че индийската култура е вечна, предхожда всичко и някои наричат Индия Азиатската Атлантида.
По-нататък ще търсим защо Орфей се завръща в земите на далечните си прадеди. Сега ще се заемем с разгромяване на фалшификаторите. Всичко започва от великите гръцки философи, като целта е повече от прозрачна - трябвало е да присвоят учението на Орфей. Велики демагози, те са оставили траките да хвърлят шапки до небесата, че техният сънародник е най-великият музикант на света, донякъде му признават и лечителството.
Само че това дори не е и част от върха на титаничния айсберг Орфей. Едуард Шюне, както видяхме е кодирал заслугите на Орфей, с определението "гения на духовна Гърция", но за съжаление се задоволява само с това. Демагозите дори въвличат Орфей във водовъртежа на безвкусицата на гръцката митология като го представят за син на Аполон. У нас изследователи пък правят ялови напъни да го представят син на виден тракийски цар (?!), а някои - направо цар на част от Тракия и Македония (!).Пак дело на демагозите е легендата за смъртта на Орфей.
Как не се намери един българин да удари по масата, че е унизително и недостойно за великия сънародник да умре при вакханалия - "шумно пиянство, придружено с разврат" - Български тълковен речник. "За да разберем човека, трябва да го видим как умира", писа преди много години Лев Толстой и ние ще се спрем по-нататък на достойната му гибел.
Веднъж създали фойерверк на великото признание, всъщност отклоняване внимание от истината - гръцките философи започват поголовно присвояване на учението на Орфей, съчетано със систематичното унищожение на книгите му. Софисти ще стигнат дори до отричане, че е съществувал. Видни хронисти не го споменават. Омир - също.
Няма да разобличаваме Платон, Питагор, Демокрит, дори Протагор и други, но ще се спрем на няколко щриха.
Странно е, че в историята на философията не се обръща внимание на появяването като от нищото на цялата древногръцка философия. Липсва историческата закономерност на постоянното натрупване.
Най-циничен е Платон (Питагор например в някои отношения се ограничава). Ще разшифроваме само една негова теза - за триединството на музиката, политиката и философията. Една област, далечна дори и в наше време на европееца, но пък в кръвта на индусите от хилядолетия.
Платон пише, че "формата на политическото управление е формата на музиката, която се слуша". Това е гениална аксиома за вечни времена, философия на живота, на политиката, но е открадната. Няма европеец нито преди Орфей, нито след него, пише професор Лесли, който да се е докоснал дори до подножието на този връх.
Докато в Индия от хилядолетия е позната науката за музиката на Сферите - пряката връзка Земя-Космос, дух и материя. Хиляди години преди Орфей индуски шамани (прочее Шюне също свързва името на Орфей със светлината - от Аур) са заставяли с молитвени химни природните сили да им се подчиняват.
"Ако има някои, които са постигнали съвършенство в това отношение, това са били древните риши" - уточнява проф. Лесли. Ние знаем, че в Родопите това е вършил Орфей. Индуската митология разказва, че вълшебната лира, наричана там вина, е дар от боговете. Внимателен преглед на вида на лирата на Орфей и вината ще отчете удивителна прилика.
Мимоходом ще отбележим, че учението за световната хармония на Питагор има учудваща прилика с индуската философия и доктрината на Лао Дзъ. Но Питагор е хитрец, измисля и лъжата, че двадесет години тракиецът Орфей изучавал тайни науки в Египет. За да има алиби, ако се установи еднотипност в неговото учение и това на Орфей, сам прекарва дълго в Египет.
Колкото за съществуването на книги на Орфей, ще се задоволим да посочим едно бронзово огледало от пети век преди Христа - там Орфей е нарисуван освен с лира, още и държащ кошница със свитъци книги.
Атеней през трети век цитира в "Енциклопедия на софистите" автора на комедии от четвърти век преди Христа Алексис, и легендарния автор Лин, прерочващ автори на книги, пръв от които е Орфей. Освен за книги, древни артефакти пишат и за "плочки на Орфей".
Ние смятаме, че става дума за митична архаична сбирка ръкописи, за която пише Елена Блаватска. Това са били палмови листа, обработени по непонятен за науката и досега способ - непроницаеми за вода, огън и въздух.
Великата окултистка е запозната с тия ръкописи и пояснява, че на първия лист е имало бял диск, на втория - същият диск, но с точка в центъра. Докато първият е Космосът преди неговото пробуждане, вторият вече е Световното яйце. Специалисти като Георги Батаклиев подчертават, че произходът на боговете и света решително се различава от догмите на олимпийската религия.
Това е новото и противоречи на догмите в Гърция, затова и неприсвоено от фалшификаторите. И е само едно от многото доказателства за противоположностите между Орфей и гърците. Има и нещо любопитно - изследователи превеждат Тракия като Небесна Твърд, същото означава и името на индуския бог Индра. Знаем, че гърците величаят не небето, а върховете - например Олимп.
Индуската връзка може да се забележи и в храмовете на богините в Гърция. Орфей донася от Индия традиция от предисторическите ведийски времена - жената да е жрица на домашния олтар. Това го няма в доорфическа Гърция. От Орфей започва организирането на храмовете на Диана, Юнона, Церера и други.
В следващия брой ще разкрием загадката, защо Орфей се връща в прародината си. При това като Велик Просветен от най-високо ниво и дори като предшественик на Иисус Христос. Ще научим, че времето му е повратен момент в човешката история, време на мисии и на други велики посветени - Лао Дзъ в Китай, последния Буда Шанямуни в Индия и други.
Ще научим и за удивителното сходство на учението на Лао Дзъ /наши учени го смятат също етнически българин/ с Орфеевото и как и досега дори китайските учени са далече от голямата истина за Лао Дзъ и коментарите за учението му са само специална маскировка.
В категории:
История
,
Праистория
,
Траки
,
Античност
