Илия Консулов отбеляза 80-годишен юбилей

Автор: Георги Ваташки

За повечето българи Илия Консулов е непознато име. Но за сънародниците ни в Америка това е един от най-талантливите поети и доайен на родните творци зад Океана. На 30 май по случай неговия 80-годишен юбилей Съюзът на българските писатели в САЩ и по света му връчи новоучредената Голяма награда за цялостно творчество.
Церемонията се проведе в Първия български център в Чикаго. Залата, намираща се в един от елитните квартали на столицата на Илинойс „Ъруинг парк“, бе изпълнена с десетки българи, живеещи в САЩ, журналисти и съратници на юбиляря.

Самото награждаване премина под звуците на „Мила Родино“ и нестихващи аплодисменти. Призът представлява бронзова малка пластика, претворяваща богинята Нике, която символизира всепобеждаващия творчески дух. Консулов получи отличието от ръцете на  Георги Витанов – Богат.
„Илия Консулов притежава специфична поетична дарба, заради която читателите винаги го възприемат бойко и храбро. Той не се притеснява да каже истината открито, защото тя е чиста и извира от сърцето му“, подчерта Витанов в словото си.

Развълнуван, поетът благодари за вниманието на всички, а за присъдената му Голяма награда сподели: „Това е първата награда за поетическо творчество в моя живот. Благодаря от сърце на цялата българска общност в Америка и искам да призова да бъдем все така сплотени, за да запазим българското у себе си!“.
Консулов добави, че дарява две хиляди долара на Съюза на българските писатели в САЩ, за да бъдат подпомогнати млади наши поети, които сега започват творческия си път.

Български студенти от Чикаго припомниха най-добрите творби на юбиляря, подбрани от  стихосбирките му „Единакът“, „Есенни тъги“ и „Тръпки от младостта“. За първи път пред публика бяха декламирани стихове от най-новата книга на писателя „ Тъжната България“, посветена на трудностите на емигрантския живот и носталгията по Родината.
Празничната вечер не мина без красотата на родния фолклор. Танцовият състав „Хоро“ от Чикаго, носител на множество награди, зарадва нашенци с кръшни български хора.
Жизненият път на бъдещия поет е труден и изпълнен с изпитания, но нито за миг Консулов не забравя своите корени.

Той е роден на 6 юни 1933 г. в с. Величково, Пазарджишко, в семейството на земеделци. Завършил е класическа гимназия в Пазарджик, а след това и градския Техникум по икономика. Поради това, че семейството му е подложено на гонения от комунистическата власт след 1944 г., будният младеж е квалифициран от новите управници  като „неблагонадежден”. Тази опасна за тогавашните времена дума предопределя нелекия път на бъдещия поет.

Мечтата му е да следва в Икономическия институт в София, но му е забранено изобщо да учи във висше учебно заведение . Въпреки че е със средно икономическо образование, не му се разрешава и да започне работа като счетоводител в родния си край. Дори, като „син на кулак“ му е забранено да замине бригадир в тогавашните младежки обекти – Хаинбоаз или Димитровград. Илия е принуден да хване теслата и мистрията и да започне работа в строителството. Следват делници, изпълнени с тежък труд, в които той строи плевни, колиби и обори на всеки, който се осмели да го наеме.

Първите поетични опити на Илия датират от началото на 60-те години. Стиховете му като „Берлинската стена” са израз на неговата непримиримост към политическите и социалните явления в България и в комунистическа Европа. Годините на насилие и потискане над инакомислещите каляват силната му воля.
Със своя непокорен и свободолюбив дух той прави през 1964 г. първия си неуспешен опит за бягство през границата ни с Турция. Успява да избяга през 1967 г., когато заедно със съпругата си преминават италианската граница през Югославия.

След престоя им в емигрантски лагер на Ботуша заминават за САЩ. Младото семейство се установява в Чикаго, където Консулов си намира работа по строителните обекти. През 1974 г. завършва икономически колеж и започва работа като помощник в местна финансова къща. Въпреки трудностите, поезията не е забравена и след години, в които чете творбите само на приятели и роднини, се стига до 1979 г., когато с помощта на българин-преподавател в  Чикагския държавен университет, става реалност първата му стихосбирка „ Единакът“.

След настъпването на демократичните промени през 1989 г. Консулов периодично се завръща в България за ежегодните събори в родното си село. През 1994 г. стиховете му за първи път стават достояние на родната публика, след като са събрани в антологията, озаглавена „Сън“.
Писателят не прекъсва своята литературна дейност и зад Океана. Заедно с други родни творци емигранти през март 2009 г. създават в столицата на Илинойс литературния клуб „Българско слово“.

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница