Такова екзотично растение е артишокът – близък родственик на магарешкия бодил
Автор: Дина Харизанова
Артишокът е растение, родеещо се с магарешкия бодил, което е разпространено из цялото Средиземноморие, но у нас е твърде малко познато. Вярно, в последните години все по-често по рафтовете на големите хипермаркети се виждат буркани с мариновани ядливи части на растението, но и към тях рядко някой посяга – едно заради високата им цена, а и по причина, че деликатесът е непопулярен у нас.
А на практика този фин и екзотичен зеленчук може да вирее прекрасно на родна почва. Многогодишното растение има дълъг корен, който не измръзва през зимата. Иначе стъблото му достига височина 1,5 – 2 м, като връхните му разклонения се увенчават с кръгли съцветия-кошнички, които цъфтят през юли-август, като много наподобяват своя роднина – дивия магарешки трън.
Само че кошничките под цветовете на артишока са много по-големи, както и техните едри сочни люспи, които плътно ги обгръщат.
Вегетационният период на растението продължава 180-200 дни. То зацъфтява на втората година от засаждането си и дава добър урожай около 14 години. Надземната му част отмира през есента, но напролет тя се заменя от нови издънки, които израстват от кореновата шийка.
Артишокът е топлолюбива култура. Оптималната температура за отглеждането му е 15-25°С. Младите растения понасят студове до минус 3 градуса, а съцветията се повреждат при минус 1°С. Но в районите с мека зима издържа на мразовете, стига температурата на почвата около корена му да не пада под минус 10 градуса.
Подходящи за отглеждането му са дълбоко обработените и обилно наторените почви с добре аерирани подпочвени слоеве. Растението се развива лошо на неплодородни и преовлажнени терени с висока киселинност и високи подпочвени води, макар да е влаголюбиво.
Размножава се чрез семена, разсад и издънки. През есента почвата, върху която ще се отглежда, се прекопава дълбоко и се подхранва с органична тор в дозировка 8-10 кг/кв. м. Две седмици преди саденето напролет пръстта се разрохква и се набраздява. Тогава се внасят минерални торове – по 100 г/кв. м. Оформят се недълбоки гнезда, като във всяко едно от тях се добавя по 0,5 кг компост и дървесна пепел, които се разбъркват хубаво с пръстта. След това гнездата се напояват, като тази предварителна подготовка гарантира доброто плодоносене на артишока.
Семената се засаждат в края на май – началото на юни, когато почвата се загрее до 10°С. Възможно е да се осъществи и предзимно садене, подобно на морковите. Във всяко гнездо се пускат по 2-3 семена, които се засипват със слой пръст с дебелина 3-5 см. Самите гнезда се разполагат по схема 70х50 см, а в южните райони – 140х90 см.
За размножаването с издънки през есента се избират най-мощните растения, които се изкопават с корените. Надземната част се изрязва, а коренищата се поставят в щайги, загърляйки ги леко със сух торф, и се съхраняват в мазе или избено помещение. Напролет коренищата се засаждат в разсадник и образувалите се по тях странични разклонения се изрязват с остър нож, заедно с част от майчиното растение. След това се засаждат в саксии с хранителна почва, които се поставят на топло място. Младите растения прорастват след около 20-25 дни и през май те се насаждат на открито.
Разсадът се приготвя месец-два преди засаждането на постоянно място, като семената предварително се държат едно денонощие в топла вода, след което се оставят да покълнат върху мокра салфетка, без да се докосват едно до друго.
Урожаят се събира до началото на мразовете, като съцветията се отрязват в самото начало на цъфтежа си – вече напълно развити, но все още неотворени, заедно с 3-4 см от стъблото. Съхраняват се на прохладно място до един месец.
Четете в следващия брой какви са полезните свойства на растението в рубриката „Нашата храна – нашето лекарство”
