Спанакът е ценна зеленчукова култура. За негова родина се счита Югозападна Азия, по-точно Персия. През VII век той е бил разпространен в Китай, а в Европа – доста по-късно.
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
В Англия и Франция растението започва да се отглежда като земеделска култура през XVI и XVII век, а в България – едва в края на XIX и началото на XX в.
Спанакът е богат на витамини (А, В, С и др.) и белтъчини ( до 34% ), на лесно усвоявани от организма минерални соли на желязото, натрия, калия и др. Има къс вегетационен период и може да се отглежда през есента и рано на пролет.
За есенно производство спанакът се засява от средата на август до началото на есента. Най-често негови предшественици са картофи, дини, пъпеши и лук. Сеитбата на спанака може да бъде разпръсната (на равна повърхност) или редова. За предпочитане е редовата сеитба. Семената се засяват на дълбочина 2-3 см. На големи площи сеитбата се извършва с редосеялка на разстояние 20-25 см на ред от ред върху лехо-браздова повърхност – по 5-6 реда. За 100 кв.м са необходими 250-300 г семена, а на декар – около 2-2.5 кг.
Поради слабо развитата си коренова система и бързия темп на растеж спанакът има повишени изисквания към влагата (тя трябва да бъде над 70 % от ППВ) и хранителния режим на почвата. При интензивния си растеж на листата той извлича от почвата най-много калий, азот и по-малко фосфор.
При благоприятни условия за развитие спанакът е готов за прибиране 35-50 дни след поникването на семената, когато растенията са образували 8-10 добре развити листа. Обикновено реколтата се прибира в края на октомври, началото на ноември. В зависимост от нивото на провежданата агротехника, при оптимални условия добивът на спанак от декар може да достигне над 1000 кг.
