Тези дни получихме в редакцията на „Десант“ две особено вълнуващи предложения за нашия конкурс.
Едното пристигна от Бяла черква. Изпрати ни го краеведката Маргарита Атанасова – Арачийска, чието име вече е добре познато на читателите ни от нейните интересни и увлекателни публикации в нашия вестник. Сега тя ни кани в своя прекрасен двор и отваря вратите на дома си, където чрез фотосите първо гостуваме във всекидневната й.
А там заварваме един уютен битов кът, където грижовната стопанка е подредила с много любов красиви керамични съдове; вази от борови кори в естествена форма, украсени с ярки цветя; звънчета, носени някога на вратовете на козичките, свещник от ковано желязо, оригинални кожени цървули, старинно ковано кандило, икони и други дребни детайли като китката здравец върху малката дървена кръгла маса.
Сред тях е намерил място и плетен кош за вестници – естествено, най-вече любимият „Десант“. А пейката ни изкушава да поседнем сред майсторски извезаните в стила на традиционната българска бродерия няколко битови възглавници, наредени върху нея.
На стената, до окачените портрети на членове на семейството, може да се види и грамотата, която нашата авторка получи преди време от редакцията ни във връзка с нейното участие в нашия конкурс на тема „Българската памет за Кирил и Методий“, в който тя участва с много вълнуващо есе (сн. 1).
Дворът също изненадва в грижливо оформен битов кът, в който ярките природни багри на дъхави тагетиси, наниз наситеножълти царевични кочани и няколко сиво-зелени тикви си правят компания със старото каруцарско колело, глинени гърнета, плетена кошница, поцинкована кофа, дървени пънчета и захлупена върху една от дъските на дървената ограда кратунка (сн. 2).
Много настроение и носталгия към доброто старо време излъчва и обособеният пред лятната кухня кът със застлана с шарена черга пейка. А на стената край нея висят две от някогашните менци за вода, които обаче сега виждаме в ролята на цветарници. Апетитно примамва погледа и нанизът от добре узрели червени чушки, на който правят компания връзка чесън и стар фенер (сн. 3). Стопанката често присяда тук, под старата лозница, и споделя, че предпочита да използва в естествения им вид – „така както са били ползвани от предците ми, а не модернизирани и лакирани“ – споделя тя тайната на неподправената автентичност, която лъха на всяка крачка около и в нейния великолепен дом.
С грижовно подредена полица ни изненадва и другата участничка в нашия конкурс Стефка Миленкова от Омуртаг. Тя е наредила тук неподвластни на времето оцелели до днес предмети от бита да предците си – малко котле от 1870 г., меден сервиз за кафе, стария часовник, масалът, тъкан от Рада Йорданова, която е родена след освобождението ни от турско робство, бохча, тъкана от Кина Витанова през 1910 г.; мелничка за кафе, донесена от Димитър Цигуларов, гърне за захар с дървена лъжица и разни други битови съдове (сн. 4).
Много любопитен е и кътът, застлан с губер и рогозки, където е наредила различни помощни средства, използвани някога в тъкачеството – кошче с кълбета, вретено, въртележка с гранче и мотовилка (сн. 5).
