Нашият конкурс продължава с едно много интересно и необичайно предложение. Този път то идва не от физическо лице, а от настоятелството на едно читалище.
Това е НЧ „Просвета 1928” в село Каменна рикса от монтанската община Георги Дамяново.
Оказа се, че в това духовно средище, създадено преди 85 години, читалищните дейци днес са подредили една впечатляваща експозиция от битови наследствени ценности, изработени от предците им. В своето писмо до редакцията на „Десант” те изтъкват: „Обявеният от вас конкурс за любовта към всичко родно, към изконните традиции на народа ни и към произведенията на старите ни занаяти много ни зарадва”.
Затова те са ни изпратили снимки от този вълнуващ кът, в който са подредили автентични експонати от някогашния бит, съществувал по тези места. Предложението им е изключително вълнуващо, тъй като понастоящем в селото живият едва 150 души, повечето от които са пенсионери, работили преди в градовете, но завърнали се преди време в бащините къщи – към корените, от които са съхранили най-светите за дедите им традиции, обреди и предмети.
На фотосите може да се видят най-ценните експонати от тяхната скромна сбирка. Особен интерес представляват тъканата детска люлка, поставена на дървено лулило и завита с опанджак, която някога е била разполагана насред нивата или на полето, докато родителите са жънали, косели, обирали царевицата и другата земеделска реколта, която им е давала благодатната плодородна земя (сн. 1).
Тук е показана и дървената бучка за масло; чутурата за пипер, дървеният кръг за качамак и сватбарското барде – съд с ракия (сн. 2).
Към отдавна отминалите времена ни връща и споменът, който ни навява чекръкът, на който някогашните домакини от Каменна рикса са навивали преждата (сн. 3). Същите тези жени, чиито сръчни ръце са избродирали невероятно красивите шевици по своите престилки – някои от които също може да се видят в своеобразната етнографска изложба в читалището (сн. 4).
Находчивите днешни родолюбиви жители на селото с подръчни средства, поради липса на модерни макети на манекени, са нагиздили кукли от кратунки така, както някога са се обличали тукашните семейства.
Населеното място е с много стара история. Селището е съществувало още в древността. На 2 км северно от днешното населено място се намира местността Градището, където са открити останки от голяма римска крепост, чието съществуване е датирано на базата на намерените артефакти и фрагменти от битова и строителна керамика към ІІ-V век. И тя минава за най-голямата по площ крепост от римската епоха в целия регион. А в хубаво време от нея може да се види река Дунав и дори отсрещния румънски град Калафат.
Смята се, че рикса означава селище на богатите (индоевропейската дума rix е едно от най-древните названия за цар). Някои от легендите за името на селото са свързани с неизвестна тракийска царица.
В древността районът е бил известен с добиването на злато от река Огоста, което очевидно е било отнасяно в Рим. То е ставало чрез т. нар. „плавене” – занимание, което някои практикуват и днес.
За съжаление, този богат някога край на родината ни сега е един от най-бедните в Европа. Но пък малкото му останали жители са запазили най-голямото му богатство – безценните битови предмети, с които прадедите им са преживели дните си.
