В края на октомври завинаги ни напусна българинът, който бе от най-изявените и акламирани режисьори на европейската театрална сцена
Автор: Георги Ваташки
На 21 октомври в Берлин от този свят си отиде известният у нас и зад граница театрален режисьор Димитър Гочев. 70-годишният български творец беше едно от най-големите имена на германската и родна сцена, а критиката в Германия на два пъти го избираше за режисьор на годината.
Талантливият българин е роден на 26 април 1943 г. в Първомай, в семейството на ветеринарен лекар. През 1962 г. той пристига в Източен Берлин с родителите си, които започват работа в някогашната ГДР. Фамилията се установява в градчето Бад Фрайенвалде.
Димитър научава немския език за рекордно кратко време и тръгва по стъпките на баща си, записвайки ветеринарна медицина в университета „Хумболд“ в Берлин. Съдбата обаче е решила друго за него.
В един ресторант на източногерманската столица той се запознава с любимия си автор и виден берлински театрал Хайнер Мюлер, чийто съпруга е българка. Срещата се оказва решаваща за младия Гочев, който завинаги се обрича на Мелпомена. Загърбва бащината професия и започва да следва театрални науки в класа на прочутия швейцарски режисьор Бено Бесон. През 1968 г. вече е асистент на постановчика модернист Фриц Марквард, чието име нашумява в артистичните среди в началото на 70-те години. Двамата работят с трупите на прочутите „Дойчес театър“ и „Фолксбюне“.
Първата самостоятелна постановка на българина е по пиесата на Мюлер „Женска комедия“, като дебютът му се осъществява през 1972 г. Следват успешни години, изпълнени с много пътувания и творчески изяви из Германия и съседните Австрия и Франция. Натрупал опит, нашенецът се завръща в родината, където през 1979 г. дебютира като самостоятелен режисьор с постановките „Когато гръм удари“ по Пейо Яворов и „Максималистът“ на Станислав Стратиев, които окончателно му спечелват любовта на българската публика.
Най-добрата му постановка на родна земя си остава „Филоктет“ на неговия кумир Мюлер, която се играе в театър „София" през цялата 1983 г.
Освен на столична сцена, Гочев последователно работи в театрите в Плевен, Монтана, Русе, Враца и Бургас. През 1985 г. директорът на театъра в Кьолн Клаус Пирвос го кани да постави в града на Рейн драмата „Квартет“ на Мюлер. Успехът е грандиозен, а нашият режисьор остава завинаги в тогавашната ФРГ. През следващите години билетите за неговите постановки са едни от най-търсените от ценителите на театъра в Базел, Хановер, Дюселдорф, Бохум и Хамбург. Пред зрителите нашият сънародник представя своето новаторско виждане за различни класически текстове като тези на Лесинг, Бернар Мари-Колтес, Софокъл, Шекспир, Стриндберг и Чехов.
През 1991 г. режисира в Дрезден Стриндберговата „Госпожица Юлия“, което му носи признанието „Режисьор на годината“ в Германия . От 1995 г. до 2000 г. Гочев е несменяем художествен ръководител и режисьор в театъра в Бохум. Сред многобройните му успешни спектакли са „Чайка“, „Войцек“, „Едип цар“ „Крал Лир“, „Дон Кихот“, и „Виридиана“ по едноименния филм на Луис Бунюел. Многократно е бил обявяван за победител в майските „Берлински театрални срещи“ – през 1992 г. с "Госпожица Юлия" от Аугуст Стриндберг, през 2004 – с "Битката на негъра и кучетата“.
Любима на родната публика става „Буре барут“ на Деян Дуковски, с която интернационалната трупа на „Шаушпилхаус Грац“, начело с него, гостува през пролетта на 2000 г. на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ .
В началото на новия век Димитър обаче решава да работи на свободна практика и започва да поставя пиеси, които сам продуцира на най-големите сцени в Берлин, Франкфурт на Майн.
Година по-късно е назначен за постоянен режисьор на берлинския „Дойчес театър“, където работи до смъртта си. Тук той постига своя най-голям успех – представлението на „Иванов“ по Чехов, което печели наградата на Берлинския театрален фестивал през 2006 г., а българинът е избран от списание „Театер Хойте“ за втори път в кариерата си за режисьор на годината.
Признание творецът получава и от родните театрални среди. През ноември 2007 г. творецът е удостоен със Специалната награда за творческа чест и принос към българското и европейско театрално изкуство „Аскеер“.
В последните дни от живота си той подготвя постановката „Цимент“ на Мюлер в мюнхенския „Резиденцтеатер“, в която се предвиждаше да вземат участие и известни български актьори като Самуел Финци и Христо Шопов.
„Димитър изискваше от своите актьори, сътрудници и от самия себе си всичко, тъй като имаше нужда от всичко, за да обхване и да промени света. Въпреки признанието на критиката и светилата в театъра, за него аплодисментите на публиката бяха най-голямата награда за таланта му на творец. Европейският театър загуби един от своите най-значими артисти“, отбеляза пред медиите шефът на „Дойчес театър“ Улрих Куон след вестта за неговата кончина.
