Зърнените култури, които ще пълнят след време нашите чинии
Автор: Дина Харизанова
Вече и на малките деца е известно, че в бъдеще на човечеството предстои да се сблъска с големи проблеми, свързани с глобалните климатични промени. Очакват ни продължителни периоди на горещини и суши, сменящи се с мащабни наводнения. Всичко това неизбежно ще се отрази и на флората и фауната на планетата.
В тази връзка учените са насочили усилията си към създаването на по-устойчиви овощни и зърнени култури, разработването на нови технологии и търсене на алтернативи за изхранване населението на Земята. Новите тенденции в биоинженерството, медицината и технологиите за обработка и приготвяне на храната ще оказват влияние на това, което ядем.
Трудно е да се предскаже какво точно ще стане популярно след 50-100 години. Преди всичко, това несъмнено ще е нещо от съществуващите в настояще време хранителни продукти, но едва ли използването му ще е така мащабно. Неотдавна в интернет усилено се обсъждаше напитката чудо „Сойлент”, предвидена да замести храната. Ето и някои други вероятни, макар и доста фантастични, сценарии за развитието на нашето бъдещо меню.
Макар много плодове, орехи и фуражни култури да се явяват многогодишни растения, болшинството от селскостопанските култури се налага да се засаждат всяка година отново, което изисква огромни ресурси. Преди всичко става дума за пшеницата, ориза и царевицата, които осигуряват 70 % от рациона на човека.
Мнозина учени твърдят, че е напълно възможно да се създадат многогодишни зърнени култури, за които ще са нужни по-малко торове, хербициди и пр., отколкото за едногодишните. Благодарение на такива растения, световното селско стопанство ще стане по-устойчиво. Съгласно прогноза на сп. Science, вероятно новите сортове ще се появят след 20 години. В момента работата по внедряването на многогодишни зърнени растения се провежда в Аржентина, Австралия, Китай, Индия, Швеция и САЩ.
Освен това голяма е вероятността в бъдеще хората ще се върнат към използването на позабравени вече зърнени култури, които по принцип са много по-устойчиви към екстремалните климатични условия, отколкото съвременните сортове, като са не по-малко питателни и полезни от тях.
Едно такова растение е киноата. Някога тя е била един от най-важните хранителни продукти и била наричана „златно зърно”. Тази оризова култура е богата на белтъчини, протеини и аминокиселини, но не съдържа глутен. От нея се приготвят супи, тестени изделия, макарони и пр. Благодарение на своята балансираност, по мнение на специалстите, киноата напълно може да претендира за званието продукт на бъдещето.
Когато се харчат милиони долари за високотехнологични хибриди зърнени култури, особено актуален може да стане позабравеният вид древна пшеница, известна като спелта (в България е популярна и като динкел). Днес тя се отглежда в търговски количества само в Турция, Дагестан и Татарстан, макар някога – от бронзовата ера до Средновековието, да е била основна храна на много места в Близкия изток и Европа.
В Азия пък преди 6,5 хиляди години много популярно е било просото. И днес множество ферми в Индия и Непал се отказват от отглеждането на ориз и царевица, за сметка на традиционните сортове от това растение.
Приемането на лекарства с помощта на трансдермални пластири вече отдавна е навлязло в нашия бит. Сега американски учени работят заедно с военните над подобни пластини, съдържащи необходимите за човека хранителни вещества. Те могат да бъдат използвани от войници, дислоцирани в зоните на бойните действия. Лепенките съдържат микрочип, който отчита потребностите им от храна, след което отделят съответните хранителни вещества. Работещият над проекта д-р Си Патрик Дан обещава, че тази технология ще бъде достъпна към 2025 г. и вероятно ще бъде пригодена за използване от цивилни лица.
