Средновековният фестивал „Червен“, организиран от сдружение „Чигот“ и Средновековното общество „Модус вивенди“, събира последователи за шеста поредна година.
Автор: Янко Георгиев
Оригиналният и нестандартен форум ще се проведе от 2 до 5 май.
Както и по време на предишните издания на средновековния лагер, установен сред старите крепостни среди на важния някога административен и църковен център Червен, посетителите ще имат възможността да се запознаят в детайли с практикуваните тогава занаяти - тъкачество, шивачество, обущарство, ковашко майсторство, бродерия и други.
Изключително интересни са издигнатите вече автентични палатки, използвани както при бойните походи на българските войски, така и за временно приютяване на хората от това време. Посетителите на лагера ще могат да опитат и блюда от средновековната кухня, чиито рецепти са били открити като приписки върху средновековни книги.
По-енергичните сред посетителите пък ще имат възможността да се пробват в стрелбата с лък – едно от традиционните български оръжия, също изработено по стари чертежи. Може да се наблюдава и действието на средновековното требуше (катапулт), чието използване от българите в Ранното средновековие се доказва и с откритите 30 големи бойни каменни топки в един от подземните военни складове на замъка в крепостта.
Колкото до военностратегическото и административно значение на града Червен през XII – XIV век, то е видно и от солидните крепостни стени, от които се е запазила западната кула, впечатляваща със солидния си градеж и размерите си и днес, и от големината на града, и от броя на църквите в него.
На общо 180 хектара се е простирал средновековният български град, който е бил седалище на болярина на областта и на митрополита на североизточната епархия на българската християнска църква.
Досега там са разкрити основите на 12 православни храма - всички с обширни наоси и големи притвори, над които се е извисявала звънарница. Според един надпис, в града е съществувала и арменска църква.
Червен явно е бил и голям занаятчийски и търговски център, освен административен. Грънчарите там изработвали керамични съдове със сграфито украса, каменоделците подготвяли материала за църкви и домове, имало достатъчно работа и за дърводелците и шивачите.
Разкрити са и много златарски и железарски инструменти, които подсказват за разпространението на металообработващи занаяти в града. А в скалния масив над р. Русенски Лом са били крушообразните пещи за стопяване на желязната руда, разпространена по долината на реката, които са запазени и до днес.
Патриотичната дейност на сдружение „Чигот“ и обществото „Модус Вивенди“, включително и в крепостта Червен, безспорно е полезна както като възстановка на атмосферата на голямото някога българско поселище, така и за запълване на белите петна в историята на Средновековието по нашите земи.
