Български учен е претендент за Нобелова награда по медицина

Автор: Георги Ваташки

Русе се гордее с много известни личности, на които дунавската ни столица е роден град – от видни възрожденци до световни имена в литературата като Елиас Канети. Своето достойно място сред тях заема и българският учен - професор Самуил Рефетов, живеещ в САЩ повече от половин столетие. В края на юни той бе номиниран за Нобеловата награда за медицина заради приноса си в лечението на щитовидната жлеза и по-специално за открития от него и кръстен на името му Рефетов синдром.

Но приносът на българина не се изчерпва само с това. Той е автор на повече от 500 научни труда и му е присъдено званието доктор хонорис кауза от университетите в Каляри, Италия и Свободния университет в Брюксел. Сред отличията, които е получавал, едно от най-ценните е наградата за цялостен принос в ендокринологията „Фред Конрад Кох”, която Американската ендокринна асоциация му връчва през 2012 г.
Сънародникът ни се ражда в дунавския град през 1937 г. в семейството на добре образован чиновник на Френско-белгийската банка. Домът им се намира точно срещу френското католическо училище „Нотр Дам де Сион”, където бъдещият лекар започва да изучава чужди езици още петгодишен.

„От онова време са останали още живи спомените ми по летните ваканции, които прекарвах на село, и игрите на стражари и апаши с детската тайфа от Русе“ – връща се към миналото Рефетов. Със започването на Втората световна война настъпват трудни времена за фамилията му. „Беше много трудно, имаше само черен хляб, който се разменяше срещу купони. Храната липсваше. Добре че имахме познати от село, та ни носеха хляб, яйца и месо“ – спомня си професорът.

От това смутно време той още не може да забрави не само бомбардировките, но и преминаването на германските и на съветските войски през голямата европейска река. „Германците минаваха Дунава по понтонни мостове от Гюргево в Русе в продължение на една седмица, ден и нощ без прекъсване, на път за Гърция. По същия маршрут минаха след години и съветските войски. Те пък пееха през цялото време песни, които и до ден днешен си спомням”.

Истинските трудности за неговото семейство настъпват след края на световния конфликт и установяването на тоталитарния комунистически режим. Заради войната с Германия банката, в която работи баща му, е затворена и главата на фамилията се захваща с дребна търговия, като внася кристал от Чехия и домакински прибори от Германия.
„Започнаха масови репресии над семейства, които имаха малко повече от другите, като нашето. Обвиняваха ги, че са забогатели на гърба на пролетариата.

Хора изчезваха и повече не се връщаха в домовете си”, споделя с тъга българският учен. Заради напрегнатата ситуация семейството му се принуждава да напусне България и през 1949 г. заминава за Белгия, където се установява за пет години, след което отплава за Канада. Там Самуил се насочва към биохимията и завършва висше образование в Монреал.
В страната на кленовия лист членовете на фамилията Рефетови кандидатстват за канадско гражданство. Но за да го получат, трябва да се откажат от българското.

„Аз не пожелах да направя това, ала от българското консулство ми изпратиха писмо, с което ме викаха на военна служба и ме заплашваха със затвор и глоба”, споделя професорът. Изправен пред дилемата дали да се върне в България, или да остане в Канада, той избира в крайна сметка втория вариант.

Докато следва, се запознава със знаменития германски теолог, лекар и мисионер Алберт Швайцер. Той събужда интереса на нашенеца към медицината и го взима със себе си в Южна Америка. В джунглите край река Амазонка Рефетов изучава тропическите болести. След завръщането си е приет да учи в Училището за тропически болести в Лондон, но пет месеца преди да започне обучението си, от канадското правителство му спират стипендията. В северноамериканската страна няма тропически болести, следователно няма и нужда от студенти, които да ги изучават. Самуил не може да продължи учението и става стажант в Лос Анджелис. Година по-късно се премества към болницата на Харвардския университет в Бостън.

Престоят му в болница в столицата на щата Калифорния се оказва съдбовен за неговата кариера. „Моят шеф се занимаваше с проблемите на щитовидната жлеза и покрай него и аз се захванах да я изследвам”, разказва нашият учен. Случайно негов колега от болницата разбира, че Рефетов има по-големи познания върху щитовидната жлеза и го кани да види резултатите на глухо момиче, което е било докарано по спешност, след като е ударено от камион. Докторите направили пълни изследвания, но разбрали, че нещо не е наред с тази  жлеза и затова се обърнали за помощ към българския лекар.

Диагнозата на момичето се оказала доста сложна. Резултатите показали, че един от хормоните, отделяни от жлезата, е наличен, но не се отчита неговото действие върху тъканите.
В Харвард Рефетов се среща със световноизвестния учен по проблемите на щитовидната жлеза професор Лесли де Грут и го запознава със случая. Той веднага изпраща нашия сънародник обратно в Лос Анджелис, за да направи на пациентката кинетичен анализ с радиоактивен йод.

Трудностите по случая обаче не свършват до тук. Годината е 1965-а. Пациентите, на които трябвало да се дава радиоактивен йод и да им се правят изследвания, живеели в един от най-рисковите квартали на гетото на сателитното градче Уотс. Когато Рефетов се завръща, там вече са избухнали бунтове, къщи горят, чуват се стрелби. Правителството на САЩ изпраща подразделения на Националната гвардия да въдворият ред. За да може да си върши работата, лекарят се движи с въоръжена охрана от шестима войници.

Заключението от изследванията на нашенеца е, че въпросният хормон на щитовидната жлеза не може да влияе сам по себе си на тъканите на пациентите. За да може това да стане, е необходим рецептор. Дълги години ученият с български произход
работи над решаването на тази загадка
и през 1988 г. с напредъка на генетиката случаят бива решен. Така се открива причината за Рефетовия синдром, който се проявява следствие на мутация на рецептора на щитовидния хормон.

През 1989 г. нашият сънародник започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина и водещ специалист по ендокринология и генетика в болницата към вуза.
Професор Рефетов се завръща в родината си за първи път 55 години след емигрирането си на Запад – през 2004 г., когато е поканен на конгреса по ендокринология у нас. Оттогава почти всяко лято посещава със своето семейство родния си град.

„Първият път, когато се прибрах, беше тъжно да видя България толкова обедняла. Библиотеката в Русе беше в разруха, операта нямаше покрив и театърът не работеше. От този момент досега виждам много подобрения. Наскоро бях с млади български учени, които се оплакаха, че за тях няма бъдеще у нас. Че бъдещето им е в чужбина. И това са хора на науката, работещи в сферата на генетиката, медицината, биохимията” – споделя с тъга номинираният за Нобел в медицината наш сънародник. Той е категоричен, че трябва да задържим българите да не бягат в чужбина – като им се осигурят възможности да развиват уменията си и да печелят у нас.


По традиция именно с Нобеловата награда за медицина или физиология започва седмицата, в която се връчват най-престижните отличия в света, давани за постижения, донесли най-голяма полза на човечеството. Досега – за повече от 110 години, откакто се изпълнява волята на шведския индустриалец и изобретател Алфред Нобел, лауреатите в областта на медицината или физиологията  са вече 204, като от тях само 10 са жени. Най-много са наградените в САЩ – 96, следвани от Великобритания – 30, Германия – 17, Франция – 11, Швеция – 8, Швейцария и Австралия по 6 и т.н.

И още един любопитен факт: списъците на номинираните се пазят в тайна в продължение на 50 години. В тези списъци попада и Зигмунд Фройд, който е номиниран 32 пъти за престижната награда, но така и не я получава.
Освен гарантираната световна слава, Нобеловата награда има и парично изражение – за категорията медицина и физиология е определена сумата от 8 милиона шведски крони, която представлява около 920 хиляди евро.
Призът се връчва от Нобеловата асамблея при Каролинския институт. Първият лауреат на Нобеловата награда за физиология или медицина я получава през 1901 г.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница