Петър Кирилов от шест години е един от най-добрите технолози на елитна винарна в Америка
Автор: Георги Ваташки
Българинът Петър Кирилов не е доктор, но лекува. Само че не хора или животни, а вино. Не къде да е, а в долината Напа в щата Калифорния, където се произвеждат едни от най-реномирани американски вина. Нашенецът е един от най-добрите технолози на компанията Vinovation Inc. Известни изби от цял свят разчитат на него да разреши проблемите, които имат, с вкуса или алкохолния градус на винените си напитки.
„Когато едно вино е почнало да се вкисва, т. е. да е „болно”, както казват старите хора в България, или пък има някакъв неприятен вкус и аромат, трябва да се лекува. Често се оказва, че виното няма технологични проблеми, но е произведено с високо алкохолно съдържание, което за Калифорния не е рядко явление. В такива случаи задължително трябва да се потърсят възможности за подобряване на питието” – пояснява нашенецът.
Той е роден през 1980 г. в Тополовград. През 2002 г. завършва Университета по хранителни технологии в Пловдив със специалност „Технология на виното и спиртните напитки”. Година след дипломирането си заминава за Калифорния чрез стажантска програма и започва работа във винарната Truchard Vineyard в долината Напа.
„За осеммесечния си престой успях да надникна във винарската промишленост в Калифорния. Определено опитът ми беше от полза, а и начинът на работа тук ми допадна” – споделя Кирилов. Изглежда съдбата му е предопределила да развива бизнеса си в Америка и през 2005 г. се оказва сред късметлиите, спечелили Зелена карта за работа в САЩ. Не мисли много и решава да се върне в Новия свят.
В началото на 2008 г. започва работа в малката винарна Meadowcroft Wines, която се намира в сателитното градче Себастопол в близост до Лос Анжелис. След идването на българина производството на фирмата от три хиляди кашона вино бързо нараства на около 20 хиляди годишно.
„Започнах като общ работник – трябваше да претакам бъчви, да местя вина и т.н. Още не говорех добре езика, което е проблем в началото. След известно време ме преместиха в лабораторията, а след още две години вече бях помощник-технолог. Тук ти дават възможност да започнеш от най-ниското стъпало и да се развиваш нагоре.
Иначе е лесно да си намериш работа в Америка, но началото е трудно. И кола не можех да си взема под наем, защото нямах кредитна карта. А нямаш ли кола, няма как да се движиш“, припомня си Петър как е започнала кариерата му зад Океана.
Трудолюбието и изобретателността на нашенеца скоро биват възнаградени и той става служител във високотехнологичната и иновационна компания за обработка на напитката Vinovation Inc.
„Ние сме нещо като „лечебница за вино”. По принцип никой не обича да казва, че неговите питиета са минавали през нас. Но повече от половината винарни в Калифорния са ползвали услугите ни. При „лечението“ прилагаме основно метода на „обратната осмоза“.
Зад този термин се крие вид филтриране, при което гроздовият сок циркулира през мембранни филтри под високо налягане, които пропускат само част от виното, която съдържа основно вода и алкохол, също така оцетна киселина, етилацетат и млечна киселина. В зависимост от това какво желае клиентът, от напитката може да се отстрани отделен елемент, който придава лош или неприятен вкус.
Обратната осмоза се използва и за концентриране на гроздов сок. Много често в щати като Орегон или Вашингтон, където времето през гроздобера може да е доста дъждовно, тази технология се използва за премахване на водата.
Лекуването на виното се оказва доходоносен бизнес, но за да стане човек майстор в него, задължително трябва да има добри учители. Кирилов има щастливата възможност да работи цяла година под ръководството на Кларк Смит – едно от светилата в областта на иновациите, свързани с развитието на винарската индустрия в Калифорния.
„Той ме научи, че истинският технолог трябва да си изцапа ръцете, а не само да дава нареждания. В една малка или средна изба примерно, където се произвеждат от 10 до 40-50 хиляди кашона, професионалистът работи наравно със всички. Друго си е да пипнеш нещо и да видиш как става, така се научава, трябва да минеш преди това по целия този път на виното – от гроздето до бутилката,“ споделя българинът.
Освен да лекува божествената течност, той става и елитен консултант. Съветва успелите американци, сред които има банкери, лекари, артисти, как да отглеждат собствени лозя и да произвеждат собствено вино.
„Идеята е всеки да си доставя свое грозде, което да се обработи, бутилира и съхранява от дадената фирма срещу определено заплащане. Тази услуга се ползва от доста бизнесмени любители, а също така и от собственици на лозя, които нямат свои винарни. Много клиенти са се обръщали към мен с молба дa им помагам и да ги консултирам при производството на техните вина. Също така мнозина дистрибутори на вина, както и ресторанти, често прибягват до тези услуга”, уточнява още Петър.
Понякога обаче се случва от него да искат почти невъзможни неща. „Имахме клиент, който пристигна с проби от шардоне и с бутилка „Ромбауер шардоне“ (което се слави с отличното си качество) и поиска да му направим същия вкус. Отне ми доста време да му обясня, че все пак не сме магьосници. Можем да подобрим вкусовите качества на неговото вино, но все пак няма как да стане същото като „Ромбауер“. Най-малкото защото гроздето идва от различни лозя, а самото вино е правено по различна технология.“
„Магията“ на осмозата работи например в случаи, в които около едно лозе е имало евкалиптови дръвчета или пък наскоро е горял пожар. Тогава гроздето и произведеното от него вино може да има евкалиптов или пушеков привкус и аромати. Именно за премахването на тези миризми тази технология прави чудеса.
През 2010 г. Петър решава да се пробва и в производството на собствено вино. Започва с един тон грозде. Три години по-късно – в края на 2013 г., бутилира първото количество – 50 кашона с марката „Кукери”. Това, което го прави различно от останалите вина, е, че гроздето е oт сорта Каберне совиньон от областта Маунт Вийдър. Това е подрегион на долината Напа, най-прочутия винарски район в САЩ. Гроздето от тази планинска част е характерно с по-малките си зърна и е с вкус на касис, боровинки и горски плодове.
„Идеята за името и етикета ми дойде оттам, че всяка година, като се прибирам в моя роден Тополовград, на 1 януари по улиците излизат кукери, които обикалят и танцуват. На етикета на бутилката пък сложихме картина на българския художник Анатоли Станкулов, изобразяваща този обичай“ – пояснява избора си Кирилов.
Въпреки че има хубава работа, а името му е утвърдено в бранша в Калифорния, сънародникът ни признава, че все още не може да свикне с американския начин на живот. „Тук ти дават възможност да се развиваш професионално.
Няма го делението на тукашни и емигранти, на наши и ваши. Отношенията между хората обаче са по-изкуствени и няма тази спонтанност като в Европа. Да, подреден ти е животът, ставаш, отиваш на работа, връщаш се и пак така, петък, събота ще излезеш някъде и това е, ставаш като робот, което е неприятно. Но пък животът, който е в България – празненства и партита до сутринта, тук е просто невъзможен. Дори в Западен Холивуд, където идват целогодишно туристи от цял свят, дискотеките затварят най-късно в един след полунощ“ – повдига завесата пред житието и битието в Америка нашенецът.
Макар вече шест години да живее отвъд Океана, той не спира да мисли за родината си. Мечтата му е някой ден да произвежда свое вино на родна земя. „В България на отделните сортове им липсват вкусови и ароматични качества, малко воднисти са. Може би още важат старите разбирания да се набляга на количество за сметка на качеството. Което е грешно, защото, ако продължаваме така, в скоро време нашите вина ще се продават само в България. Затова обратната осмоза би била в помощ на всички родни производители, вместо да слагат някакви уплътнители или друга химия в напитките“.
Българинът е убеден, че страната ни би могла да стане център за винен туризъм, защото са налични всички условия и фактори за това. „Има си географски райони с благоприятни климатични условия, но трябва да се инвестира сериозно в техника и специалисти иначе пазарът ще ни елиминира. Процесът вече е започнал – в Лос Анжелис румънските вина вече са по-известни от нашите, а в Калифорния през последните години се продават само две от родните марки“ – не скрива притеснението си Петър Кирилов.
Въпреки че посещава всяка година близките си в родния Тополовград, той счита, че е рано да се завърне окончателно в родината. „В България няма да имам такива доходи като в Калифорния, а и не знам дали щях да съм технолог на тази възраст. Нашата страна обаче не може да бъде заменена или забравена. Въпреки че в Напа има доста живописни места и забележителности, те не могат да се сравняват с красотите на България“ – категоричен е той.
