Българска следа в медицината зад Океана


Българска следа в медицината зад Океана
Лазаров при освещаването на българската църква в Мериленд, изградена с негови средства
28 Юли 2014, Понеделник


Един от основателите на Националния център по хирургия на ръката към университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд е българинът д-р Георги Лазаров

Автор: Георги Ваташки

Един от най-видните медицински специалисти в САЩ е нашенецът д-р Георги Лазаров, който е известен в Америка като основател на Националния център по хирургия на ръката към университета „Джонс Хопкинс” в Мериленд. За българската общност в Балтимор и Вашингтон обаче той е един от хората, направили най-много за разпространяването на родната култура и традиции отвъд Океана.

Сънародникът ни е роден през 1931 г. в Пловдив. Израства в бурната и драматична епоха на годините около Втората световна война. А неговите прабаба и прадядо са убити от османците в Карлово през Априлското въстание.
Първият от рода му, който се е заселил под тепетата, е дядо му. В края на ХIХ век основава първия търговски център в града –„ Павильона”.
След като завършва гимназия, Георги учи в елитния френски колеж „Свети Августин” в родния си град.

„И до днес си спомням с най-голяма благодарност за учителя си по философия отец Камен Вичев. Той бе сред жертвите на комунистическите тайни служби, които през 1952 г. погубиха стотици хора с измислената католическа конспирация“, връща се към миналото докторът.
Поради липса на средства обаче той не успява да следва в Софийския университет и записва медицина в Пловдив.

„Не ми се ставаше лекар, защото имам математически мозък. Затова се насочих към ортопедичната хирургия, където механиката има голямо приложение и можех да използвам  знанията си“ – признава специалистът.
През 1964 г. става един от основателите на първата клиника по хирургия на ръката към Медицинския факултет в града под тепетата. Дотогава такава е имало само в София – на прочутите професори Холевич и Матев.

„Въвеждах повече нови оперативни методи, отколкото всичките останали 15 лекари в катедрата. И въпреки това едва стигнах до младши асистент, понеже не бях член на БКП. Кой ще стане доцент, кой професор и завеждащ катедра, се определяше не от способностите на хирурга, а от партийната му принадлежност”, споделя горчивия си опит у нас известният медик.

През 1968 г., когато полковник Муамар Кадафи изгонва от Либия италианските лекари, нашенецът е поканен да завежда ортопедичното отделение на болницата в Бенгази, защото говори перфектно английски и френски. В същото време той публикува у нас блестяща дисертация за трансплантация на костите на ръката, но неговите ръководители замразяват труда му.

Разочарован от липсата на възможност да помага за развитието на медицинската наука у нас, Лазаров и съпругата му емигрират във Франция, а от там през 1971 г. пристигат в САЩ. В Новия свят кариерата на българския лекар тръгва стремглаво нагоре.
В началото той трябва да повтори лекарските стажове и да издържи приравнителните изпити. Започва практика в Ню Йорк, а след това, само след половинчасово интервю, е приет на работа в престижния университет „Джонс Хопкинс” в Балтимор.
Идването му в страната на неограничените възможности съвпада и с много важен епизод от развитието на американската ортопедия. По това време водещ лекар по хирургия на ръката там е професор Раймонд Къртис, който също е кадър на „Джонс Хопкинс”.

„Той беше вече започнал работа по тясното специализиране на някои от ортопедите по  хирургия на ръката. Две години преди това бе обикалял Европа и бе отседнал за седмица в София, тъй като нашите хирурзи Матев и Холевич бяха най-високото ниво в източния блок в областта на този дял на ортопедията. След като ме интервюира и разбра, че вече имам богат опит и съм бивш техен колега, без да се двоуми той ме прие в екипа си”, разказва Лазаров за този съдбовен момент от живота си. Не след дълго медикът става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ.

Пловдивчанинът бързо започва да се развива като голям специалист: „Бях един от първите, които започнаха да реплантират напълно отрязани пръсти“.
Самата операция трае четири часа и се извършва с микроскоп. Работи се с малки игли, които не се виждат с просто око, а самите шевове се правят със специален лазер. Д-р Лазаров е също един от първите хирурзи в САЩ, а може би и в света, които успяват да накарат да „оживее” отрязана над лакътя ръка.

„Когато казват, че в САЩ може да умреш, ако нямаш застраховка – не е вярно! Момичето, чиято ръка реплантирах, нямаше нито стотинка. Накрая ми подари медальонче, на което още закачвам ключовете си”, спомня си нашият сънародник.
Въпреки славата и успеха, които постига зад граница, българинът продължава да следи внимателно какво се случва в родината му и след 1990 г. посещава близките си у нас поне веднъж годишно.

„За да се оправи нашата страна и се спре изтичането на мозъци, е необходима добра икономика. А тя може да се развива, само ако има свободна конкуренция. Очаквах, че по законите на капитализма некадърните ще отпаднат, а инициативните и работливите ще напреднат. Това не само че не стана, но и тези, които имат акъл и работоспособност да конкурират неспособните, често са потискани отгоре. Това е най-големият дефект на сегашна България” – категоричен е в мнението си Лазаров.

От близо десет години видният медик вече е пенсионер, но не е спрял да работи. Когато не помага в клиниката към университета „Джонс Хопкинс”, посвещава времето си на богата благотворителна дейност чрез фондациите St. George Foundation в Балтимор и „Свети Георги Победоносец” в София.
Чрез тях спонсорира единствения в нашата страна конкурс за нова българска симфонична музика в типичните български неравноделни ритми 7/8. От 2005 г. помага и на националния конкурс за нова българска народна музика в Чепеларе.

Освен това негова е инициативата за издигането на седем паметника в столицата, а в момента работи по проект за мемориал на писателя Георги Марков, който предстои да бъде открит през септември.
За своята благотворителна дейност и за заслугите му за прославата на България по света той е обявен за почетен гражданин на Пловдив, а през 2011 г. е награден със Златна лаврова клонка от българското Външно министерство.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки