Със своите 200 параклиса, 33 черкви и четири манастира градът е любима дестинация за религиозен туризъм
Автор: Камен Колев
Уникални 200 параклиса, 33 черкви и четири манастира са запазени в района на Асеновград. Затова градчето е наричано българския Йерусалим, а околностите му - родопската Света гора.
Разположен в дефилето на река Чая, Асеновград е на 19 км от Пловдив. Той прави връзката между Централна България, Централните Родопи и Беломорието. До средата на миналия век населеното място е носело името Станимака. По-късно, в чест на българския цар Иван Асен ІІ, е преименувано на Асеновград. Археологически данни в покрайнините на днешния град доказват, че в района е имало тракийско селище, продължило да съществува и през римско време. Любопитни за науката са тракийските скални оброчища, а най-мистичното от тях е това на Белинташ.
Славата на този край като сакрален център, възникнал през Античността, е продължена от настъпващата християнска култура. Именно в този период започва усилено изграждане на църкви и манастири. Сред най-популярните християнски средища в района е Бачковският манастир – втори по големина след Рилския и един от най-посещаваните и почитани на Балканите. Основан е през 1083 г. на важен поклоннически път към Атонската Света гора от братята Бакуриани. През 900-годишното си съществуване е доминирал до голяма степен общия облик на цялата верига от християнски храмове в региона. Мястото е прочуто с архитектурното и художествено богатство и с религиозната си сила.
В двора има три църкви - „Св. Богородица", „Св. Архангели" и „Св. Николай", както и костница паметник на църковното и архитектурно изкуство. Най-притегателната за богомолците обаче остава чудотворната икона на св. Богородица, която датира от 1311 г. Всяка година в понеделник след Великден тя е начело на литийно шествие до местността Клувията, в което се включват богомолци от цялата страна.
Икона, която прави чудеса, се съхранява и в уникалната църква „Света Богородица”, наричана „Рибната”. Изображението на Божията майка се слави с това, че ако човек я помоли за нещо добро и важно, то се изпълнява незабавно. Затова е наричана Бързата света Богородица. Свещениците разказват, че в храма постоянно идват бездетни жени и болни хора, които се молят пред нея за помощ и изцеление. Според духовниците, светинята е помагала на неми хора да проговорят и на глухи да започнат да чуват. Рибната черква е построена през 1834 г. в чест на света Богородица.
На нейното място е имало древен храм от XII век, за който се предполага, че също е носел името на Божията майка. Под самата църква има параклис с аязмо, наречен на св. Йоан Кръстител и свързан с древно поверие. Според легендата, ако човек отправи от сърцето си молитва към Бога и се вгледа в плуващите в кристалните води на извора рибки, желанието му ще бъде изпълнено.
Впечатляващ е съставът на водата, която извира под църквата – в нея няма хлориди, фосфати и сулфати, което е характерно за минералните и геотермални води. Няма и никакво органично замърсяване, което е странно, тъй като рибките живеят от дълги години в извора. При това без никой да ги храни. Другата мистерия в светинята е неясният произход на рибките – никой не може да каже как са се появили те. Според поверието, извиращата вода в църквата има силни лечебни свойства и помага при бъбречни, очни и други болести. В олтара се пази камък от гладиаторско надгробие със сцени от римски двубой.
Още един храм, наречен на Божията майка, събира богомолците в Асеновград. Черквата „Св. Богородица – Успение", наричана от местните Месохора или още Дълбоката заради това, че е вкопана в земята, се смята за най-стария енорийски храм в града. Писмени сведения за него има едва от 1720 г. Издигнат е наново през 1765 г. върху основите на средновековна църква. Представлява голяма трикорабна едноабсидна сграда. Към нея през 60-те години на XIX век са направени женско отделение и нартекс.
Сред иконната колекция се пазят работи на основателя на Самоковската зографска школа Христо Димитров, както и на майстори от южните краища на Балканите. Изключително красив е ажурният дърворезбен иконостас. Изработка е на двама изключително изкусни марангози от Мецово - Коста Коци и Коста Пасико, които са го издялали и резбовали през 1821 г.
Към енорията на храма има 15 параклиса. Други 7 параклиса има към храма „Св. Василий Велики", строен през 1859 г. към разрушената от турците църква „Св. Марина", издигната през XVII век. От стария храм са останали само камбанарията, за която се предполага, че датира от 1840 г. След разрушаването на обителта "Св. Василий" приютява изящния резбован иконостас със старинни икони и църковна утвар. Майсторът на иконостаса е неизвестен, а авторите на иконите са местни, тревненски, самоковски и други зографи.
Красив е и храмът „Св. Никола", който се споменава като енорийски още през 1720 г. В този си вид е от началото на XIX в., когато се наложило да бъде построен наново след кърджалийските вандалски набези и разрушения. Представлява трикорабна едноабсидна сграда с висока 15 метра камбанария. Тя стои свободно и е строена в далечната 1903 г.
Иконостасът, дело на неизвестни майстори, е с формата на триптих с резбовани мотиви от флората и фауната. Някога храмът е бил изписан и отвътре, и отвън, но днес са запазени само стенописите в наоса. Техен автор е зографът Д. Астериади, който е изрисувал уникална и рядко срещана в иконописта сцена от сътворението на света.
Тук е и параклисът костница „Св. св. Симеон Стълпник и Трифон Зарезан”, който е построен в двора на храма. Ако човек попадне в Асеновград, непременно трябва да посети и църквата „Св. Димитър”. Тя е единствената, в която богослужението се е водело на български език от момента на освещаването й през 1866 г.Духовен център е и Асеновата крепост, която е не само исторически паметник, но носи и религиозна символика. Конструкцията на крепостта представлява пръстен, изграден от черкви, манастири и параклиси. Археолозите са разкрили основите на феодален замък, който обхваща комплекс от жилища, църква на управителя на крепостта, водохранилища и крепостна кула, свързани с каменни стълбища. Точно под него е църковният двор, в който се извисява двуетажната църква „Св. Богородица Петричка”.
Според архивите, след смъртта на султан Баязид през 1402 г. двамата му сина Сюлейман и Муса Кеседжи се скарали кой да седне на престола. Муса се укрепил в днешната Асенова крепост, но не издържал на обсадата и се предал. Веднага след това укреплението било разрушено до основи, но по неясни причини крепостната църква „Св. Богородица Петричка” останала непокътната.
Тя е един от най-изящните образци на средновековната християнска архитектура. Първият етаж на храма се предполага, че е бил предназначен за костница, а вторият е изпъстрен със стенописи от ХІІІ век. Черквата е сред първите в източното православие с кула, която е служела едновременно и за камбанария, и за наблюдение на околността. След извършената реставрация тя е действащ православен храм.
