Много преди да се създадат дипломатически връзки между България и Унгария, хиляди наши сънародници, прокудени от жестоката тирания на робството,
Автор: Огнян Марков
недоимъка и мизерията, заминават за Унгария с надеждата да припечелят нещо. Намерили добър прием, те се заселват край големите градове и с вроденото си умение и ненаситна любов към земята започват да творят блага.
След като се устройват, по-будните от тях започват да съзнават, че трябва да се направи нещо за опазването и съхраняването на българщината в Унгария. Тази идея скоро прераства в движение, което укрепва духовете. Нужна била само една искра, за да се сплотят българите в едно дружество, което да работи за опазването на националното им самосъзнание.
Водач и вдъхновител на това народополезно дело става градинарят дядо Лазар Иванов от Тетевен. Като апостол от времето на националното ни Възраждане той обикаля сънародниците ни и ги подканя към обединение.
По негова инициатива на 27 юли 1914 г. организационен комитет от 17 души единодушно възприема идеята за основаване на дружеството и решава да пусне подписка за събиране на членове с цел на 2 август – Илинден – да свика общо събрание. Само за 6 дни дядо Лазар събира 170 души, които даряват сумата от 4345 златни корони.
На определената дата бива свикано Учредителното събрание, на което присъстват 64 души. Предложеният от Стефан Гьоков устав е приет единодушно. Избран е и първият управителен съвет начело с Лазар Иванов. Обладан от всеобщото въодушевление, домакинът на дружеството Димитър Димитров отстъпва собственото си жилище от три стаи на ул. „Лоняи” 11, което бива обзаведено за дружествен клуб.
Една от грижите на Управителния съвет била да се създадат огнища на духа и просветата. Така на 27 май 1916 г. е свикано събрание, на което дядо Лазар говори за необходимостта от българска църква и училище. И се взима решение да се открие фонд за тяхното изграждане. На този форум е избрано и училищно-църковно настоятелство, председателствано от Петко х. Петков.
През 1922 г. дружеството открива читалището „Иван Вазов” и поставя началото на книжния си фонд от 200 книги. На следващата година вече е факт и училището. Изграден е и параклис в унгарския град Мишколц. А през 1932 г. от доброволните дарения на колонията в Будапеща е построен и българският православен храм „Кирил и Методий”.
Но най-пълнокръвно дружеството заживява след Втората световна война. Веднага след края й членовете му се заемат да възстановят българското училище и църква, които междувременно са разрушени.
През 1953 г. се пристъпва към осъществяването на заветната мечта на всички българи в Унгария – събирането на доброволни дарения за построяването на българския културен дом в Будапеща. В това дело взима участие цялата българска колония – 445 семейства, които даряват сумата от 2 725 000 форинта.
Културният дом е открит през есента на 1957 г. и бързо се превръща в истински „сборен пункт за среща” както на живеещите в Унгария наши сънародници, така и на минаващите през унгарската столица българи.
Днес дружеството на нашенците там развива активна културна и организационна дейност. Устройва събрания, чествания на забележителни дати и годишнини, вечеринки, екскурзии и др. Поддържа създадените през десетилетия традиции за съвместното посрещане на Нова година, отбелязване празника на градинаря Трифон Зарезан, както и на важните дати от историята на нашия народ като 3 март, Освобождението на България, 24 май, 2 юни и т. н.
За своята дългогодишна активна и патриотична дейност през 1964 г. организацията е наградена с орден „Кирил и Методий” – първа степен.
