Стъклен ангел, изваян от живеещия в Сан Франциско Лъчезар Бояджиев, краси колекция в Белия дом
Автор: Яна Славянска
Бащата на нашия сънародник Лъчезар Бояджиев, който вече близо 30 години живее в Сан Франциско – покойният Сава Бояджиев, през 50-те години на миналия век заснема като оператор 16 български филма, сред които легендарните „Следите остават“, „Хайдушка клетва“, „Хитър Петър“. По-късно обаче изоставя киното и се посвещава на кариерата си като фотограф художник.
От него Лючезар наследява веруюто, че човек трябва да е свободен да следва сърцето. Майка му също работи в сферата на културата – тя е редактор в списание. В тази среда, в която израства сред хора на изкуството, неизбежно е и той още от малък да не се посвети на някакво творчество. Първо започва да изучава пиано, после обой. Музиката изпълва ранните години от живота му и той първоначално се насочва към кандидатстване в музикалната гимназия.
Тъй като обаче родителите му не са членове на управляващата тотално тогава БКП, така и не успява да влезе в училището, въпреки отличното си представяне на приемните изпити. Но, както казват, всяко зло – за добро. Несполучил в специализираното учебно заведение по музика, той бива приет в Художествената академия в София, където учи керамика.
През цялото време на следването му там обаче, Лъчезар е привлечен от пластичността на стъклото и, не забравяйки бащиния си завет да следва сърцето си, заминава за Прага, където записва специалност „Стъкло” в чешката художествена академия.
А както е всеизвестно, именно чешката столица се слави с най-добрата школа по стъклопластика в света. Там попада в ателието на проф. Станислав Либенски, който е признат за най-добрия скулптор със стъкло. През 1985 г. се дипломира и бива разпределен на работа за три години в легендарната някога фабрика „Китка" в Нови пазар.
Плановете му обаче са други. Вече е създал семейство с една чехкиня и търси път към свободата. С големи перипетии младото семейство успява да стигне до Италия, където прекарва няколко месеца в лагер за бежанци, искайки политическо убежище. Следва одобрението им за т. нар. Зелена карта и двамата заминават за САЩ.
Още на третата седмица от пристигането им там Лъчезар се цани за чирак в стъкларско ателие, което му дава възможност да практикува професията си. А след работно време остава до късно вечерта, за да вае своите скулптури.
За първи път продава свое произведение на улицата. Постепенно някои от добрите галерии в САЩ взимат в колекцията си негови творби, а днес той прави годишно по 2-3 самостоятелни изложби зад Океана. С тях преди години се запозна и българската публика.
Той гостува в родината си, където изложи свои работи в столична галерия, в залата на завършената от него Художествена академия, както и на други места в България. Освен у нас и в Щатите, творбите му са излагани в Япония, Германия, Канада, Холандия и пр. Цените на неговите стъклени шедьоври тръгват от 10 хиляди долара за по-малките, като двуметровият му „Гардийн“, който тежи около 300 килограма, е оценен на 80 000 долара. Едни от най-престижните отличия, които е получавал, са трите годишни международни награди Annual International Glass Invitational, съответно за 2004, 2005 и 2006 г.
Въпреки че вече е постигнал много успехи, Лъчезар продължава да работи интензивно – по 7 дни в седмицата и по около 10 часа дневно. Денят му започва с музика – джаз или класика, именно тя го вдъхновява за „стъклените“ му фантазии и го зарежда с идеи.
Музикантка е и настоящата му съпруга – българката Бертина, за която се жени след развода си с чехкинята. Тя е завършила Софийската консерватория, а след това и музика в университета „Блумингтън“ в щата Индиана, където усъвършенства уменията си да свири на арфа при най-добрата в Америка арфистка – проф. Сузан Макдоналд.
Пред излизащия в Чикаго вестник „България сега“ Лъчезар Бояджиев разказва, че първо нахвърля с въглен върху белия лист силуета на формата, която ще извайва от стъклото. После с помощта на глина превръща двуизмерната рисунка в обемна, изготвяйки калъп на своята бъдеща творба. В този калъп се поставят стъклени блокчета – цели или натрошени, и бъдещата скулптура попада в пеща, в която стъклото се разтопява. Следва шлайфане в специални вани на отливките и още някои процедури, докато произведението му добие напълно завършен вид.
Мечтата на нашия сънародник е да прекарва в бъдеще поне по половин година в родината си, като планира престоят му в България да е през лятото, а през зимата семейството да остава в Сан Франциско. У нас той има къща в Балчик, която смята да ремонтира и повечето време да бъде със съпругата и децата си в нея.
„Всеки има дарба, дадена му от Бога, само трябва да я намери“ – казва нашенецът, чиято стъклена скулптура „Ангел“ краси постоянната колекция на американското изкуство в Белия дом, след като лично Хилъри Клинтън я избира при създаването на експозицията през 1994 г.
