Млад софиянец е сред светилата на съвременната роботика

Автор: Георги Ваташки

Звездата на тазгодишния Софийски фестивал на науката, провел се миналата седмица, бе младият учен Светлин Пенков. Той заплени публиката с разказа си за бъдещето на изкуствения интелект, за това как изглеждат съвременните роботи и с какво могат да бъдат полезни. Едва на 24 години, Пенков вече е един от най-младите докторанти по невроморфична роботика на Единбургския университет и работи по разгадаването на голямата загадка – възможно ли е създаването на автономен изкуствен интелект и вграждането му в човекоподобни машини.

Светлин е роден в София през 1990 г. и от малък човърка механизмите на играчките си. Първият му досег с техниката става случайно – на 10 години баба му го завежда на детски празник в столичния парк „Заимов”, където се провежда викторина за конструкторите „Лего”.

„Задаваха някакви елементарни въпроси и аз, разбира се, знаех и вдигнах ръка. Обаче водещият не ме видя, отговори едно друго момче и дадоха на него конструктора. Като утешителна награда ми подариха един пумпал и първото нещо, което направих вкъщи, беше да го разглобя. Той беше такъв, че като го завъртиш, започва да свети.. Мисля, че това е първото нещо, което събуди интереса ми - първо към простите електрически вериги, които обаче бързо открих, че се превръщат в роботи, когато ги съчетаеш с конструктори“, спомня си младият мъж с усмивка.

След това, вече в основното училище, в час по изобразително изкуство, докато съучениците му рисували ябълки и банани, бъдещият специалист по роботика чертаел електрически схеми. Постепенно той обикнал и математиката, затова и изборът му да продължи образованието си в Софийската математическа гимназия дошъл съвсем естествено. Там заедно със свои съмишленици Светлин основава клуб по роботика. Впоследствие неговата дейност се разраства и започват да се организират национални състезания.

„Тогава се запознахме с още много ентусиасти от България и започнахме по-често да организираме подобни мероприятия. Сега вече почти не участвам в тази организация, но всяка година има по четири такива събития, което е много добре, защото вече се е оформила група, която се опитва да развива роботиката и в България".
През 2009 г. Пенков и приятелите му демонстрират на Първото национално състезание по роботика и миниробосумо дуел. При него машинариите сами се избутват от ринга без да са управлявани от създателите си. Две години по късно на Националното изложение на таланта дебютира и първият робот на бъдещия докторант – „Робко-01“, който работи на принципа на човешката сетивна и двигателна система.

След гимназията Светлин се насочва към чужбина. В България нивото на модерните науки, с които искал да се занимава, било все още на много ниско ниво. „Замислих се дали не да отида в Америка, където са най-големите и известни технически университети като Масачузетския технологичен институт (MIT) и „Станфорд“, но ми се видя твърде далеч от родината“, отбелязва нашенецът.

Изборът в крайна сметка бил между Германия и Великобритания, като Островът надделял с възможностите за иновативна роботика. „Исках да се занимавам с по-сериозна наука – такава, която е изследователска, новаторска, задълбочена". В крайна сметка изборът на талантливия българин е Техническият университет в Рединг. Там преподава и Кевин Уорик - един от най-знаменитите съвременни учени и създател на първия киборг в света.
Цената на следването е пречка, с която Светлин се справя като взима студентски кредит във Великобритания и най-вече като работи по различни проекти в свободното си време.

„Първата година си беше страшна, но благодарение на това, че знаех какво искам и бях на правилното място - това ми помогна да игнорирам всички неприятни фактори за един източноевропеец. Останах неприятно изненадан от връстниците си англичани. За тях единствената цел през първата година била да купонясват, което не влиза в моите представи за живот“, разказва младият мъж за първия си сблъсък с чуждата страна.

По време на следването си Светлин открил, че най-много го вълнуват биологично-инспирираните роботи - тези, които работят на базата на познания за физиологичните процеси в природата. Той решава да продължи развитието си и да посвети докторантурата си именно на тях, но се колебаел между два престижни университета – в Кеймбридж и този в Единбург. Изборът му паднал върху вуза в шотландската столица, където спечелва стипендия и пълно финансиране на своя проект, посветен на разработването на интерфейси (начини на комуникиране) между човек и робот. Сънародникът ни започва работа по него през март тази година.

„Вече имаме някакви познания и модели, които позволяват на роботите да се обучават, но за да стане това, трябва по някакъв начин да си комуникираш с тях – трябва да им казваш кое е правилно и какво да правят", обяснява идеите си младият българин. Той иска да разработи технология, по която роботът директно да разчита мозъчните вълни, и по-конкретно - светкавичните импулси, които преминават през съзнанието, когато засече грешка. За целта се използва електроенцефалография чрез електроди, които се слагат върху главата и записват електричния потенциал на мозъка, който се променя постоянно.

„Когато наблюдаваш нещо и видиш някаква грешка, която не си очаквал, твоят мозък генерира моментално импулс, който реагира на тази грешка. Всъщност, ако засичаш тези грешки, можеш да използваш генерираните сигнали, за да кажеш на робота, че прави нещо неправилно. По този начин той може виртуално да се научи на абсолютно всяка задача, за която си помислиш“, разказва Светлин. Той не се съмнява в успеха на своя проект: „Със сигурност ще има някакви резултати, въпросът е доколко ще бъдат стабилни за различните хора в различните ситуации. Това са по-големите проблеми. Не е въпросът да направиш тази система да работи за конкретен човек, а за повече хора в голям набор от ситуации.“
Едно от възможните приложения на изобретението на Светлин ще е за хората с увреждания.

„Ще бъде възможно създаването на робопротезите, които ще се управляват от човека с поставени електроди върху мускулите. . Процесът ще се случва на подсъзнателно ниво и няма да изисква усилие, така че това определено има много голямо бъдеще и потенциал." Друго възможно приложение ще е при хора с двигателни проблеми, които ще могат да контролират инвалидната си количка само с мисъл, но засега това все още остава в сферата на киното и научната фантастика.

Това, което тревожи българския учен и неговите колеги в Единбург, е фактът, че военната индустрия е най-големият инвеститор в иновациите на съвременната роботика. „Причината е, че разполагат с огромни средства и искат бързи резултати, докато в науката нещата стават по-бавно и тихо. Независимо откъде идват иновациите обаче, всяко нещо има положителни и отрицателни черти и мисля, че нещата, с които роботите могат да помогнат в бъдеще, са много повече от начините, по които могат да навредят", категоричен е Пенков.

Българинът добавя, че въпреки успехите на американските, европейските и най-вече японските учени, денят, в който роботи изцяло ще вършат работата на хората, все още е далече. "Все още не знаем точно как човек се учи да говори и формира реч, пък камо ли да сме способни да създадем софтуер, способен на това. В човешкото тяло има 640 мускула и възможните комбинации от импулси, водещи до движения, са повече, отколкото са атомите в цялата вселена. Изключително трудно ще е те да се опишат в таблица и да се пренесат върху робот“.

Плановете за бъдещето на младия учен включват завръщане и работа в България. „Имам много голямо желание да се прибера в родината си, защото мечтата ми е да се занимавам с наука на световно ниво на родна земя. Няма да е лесно, но светът вече е глобален. Въпросът е да привлечеш хора, които са мотивирани да се занимават с това и да сте амбицирани да работите на световно ниво“ – категоричен е Светлин Пенков.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница