Български оператор е сред създателите на френски кинохитове

Автор: Георги Ваташки

Само преди седмица по родните кина се завъртя новата романтична комедия на прочутия френски режисьор Анес Жауи „Френска приказка“. Негов оператор е българинът Любомир Бакшев, който от 19 години живее във Франция. Той работи за някои от най-големите фигури във френското кино като режисьорите Жюли Делпи, заснела двете части на „Два дни в Париж”, лауреата на чуждоезичен „Оскар“ Фолкер Шльондорф (за последната му лента „Морето на зазоряване“) и носителя на "Златна палма" Абделатиф Кешиш, създал акламираните филми „Тайната на зърното“ и „Черната Венера“.

Любомир е роден през 1970 г. във Варна. В тийнейджърските си години попада във фотоклуба на местния Младежки дом, където намира хора със "страшно увлечение към това изкуство". Оттогава датира и неговата страст към фотографията.
Първоначално снима всичко, без да се ограничава от жанра – портрети, натюрморти, актова фотография. Едва 17-годишен, бъдещият киноспециалист вече има своята първа изложба в морската столица.

„Това ме научи, че трудът на фотографа се осмисля само ако има достъп до хората, защото едно изкуство трябва да се показва, то винаги има нужда от публика – отбелязва нашенецът. – Имах желание да правя кино в България, но в онези години всички около мен ми казваха, че това е невъзможно“.
Затова през 1995 г. заминава за европейската мека на киното - Франция. След трудните първи месеци българинът започва да свиква с живота в страната, дала на света режисьори като Люк Бесон, Роже Вадим и Жан-Люк Годар и звезди като Катрин Деньов и Ален Делон.

„Постепенно научих езика, допаднаха ми и нравите. Може би защото бях попаднал в Тулуза в Южна Франция, където хората са доста приятни, дори донякъде ми напомняха за характера на българите. Като пристигнах, започнах да работя в една фотографска лаборатория и се запознах с ученици по кино. Те споделиха, че да си оператор е много трудно и тогава изведнъж си казах, че това сигурно е за мен – трудно, но възможно” – спомня си Любомир.

Той започва кариерата си с работа по поредица от късометражни продукции, като определя късото кино като училище и позволяващо повече експериментиране в далеч по-малко стресова среда.
„Ако има добър сценарий и интелигентен режисьор, аз се чувствам удобно. За българина най-голямо удоволствие му носи импровизацията и обича да чувства камерата като част от себе си”. Да снимам от ръка, с камера на рамо например. Това ми позволява да съм близо до актьорите и в известна степен дори да играя заедно с тях“ – изтъква още нашенецът.
След седем години упорита работа в малки продукции, предимно за телевизията,  сънародникът ни вече е утвърдено име във Франция, но продължава да мечтае за големия екран.

„Пълнометражните филми все още дават повече възможност за експерименти, търсене на ново виждане и преди всичко мислене. Но и зрителският опит е толкова различен: в една кинозала сме затворени на тъмно с други хора около нас, които имат същите усещания, а телевизията - дали наистина я гледаме или не, е просто нещо, с което се задоволяваме на парче“ – коментира Любомир Бакшев.
Щастието му се усмихва през 2007 г., когато Абделатиф Кешиш го взима в снимачния екип на „Тайната на зърното“ и му дава възможността да бъде главен оператор на филма. „За Кешиш камерата е като химикалка – тя е „пусната“ вътре в сцената с актьорите и всяка сцена се играе от начало до край. Това може да се наложи да се заснеме 50, 60 или 80 пъти.

Във филма имаше ключова сцена с танц в ресторант, заради която аз буквално танцувах с камерата около актрисата Хафсия Херзи в продължение на 50 минути, и то защото касетите позволяваха да се снима само толкова без прекъсване", разказва Бакшев.
Той пази добри спомени и от работата си с носителя на „Оскар“ - знаменития Фолкер Шльондорф. За него нашенецът отбелязва: „Той е невероятно точен по отношение на кадъра и по отношение на изискванията към актьорите и тяхното майсторство. Той прави максимум два дубъла. Цялата продължителност на снимачния период на „Морето на зазоряване” беше само 21 дни, което е изключително малко”.

Любим режисьор на българина обаче е французойката Жюли Делпи. „Тя е много чувствителен и талантлив човек –пише сценариите, играе в тях, режисира, композира музиката на филмите си.“
Бакшев има и любими актриси. Една от тях е  френската изгряваща звезда Леа Сейду, която нашумя с участието си в лентата „Полунощ в Париж“ на големия Уди Алън. „През 2011 г. снимахме филма „Роман за жената“ в един бар в Марсилия и една млада и нежна статистка заместваше Сейду, докато настроя осветлението.

Постоянно коригирах светлината, не вървеше добре. Изведнъж Леа излезе от гримьорната, дойде на площадката и си зае мястото. И в един момент нейното лице просто изгря, всичко направено от мен изведнъж се получи прекрасно. Тя е просто от онези големи актриси, които нямат нужда от изкуствени неща“, спомня си нашенецът.
Българският оператор вече има свой режисьорски дебют. През 2002 г. той създава късометражната лента Erret. Сега подготвя голям филм, и то български, който ще бъде готов през 2015 г. Сюжетът ще се развива в края на 80-те години около преживяванията на млад човек и поставените под изпитанието на комунизма негови мечти. Историята е вдъхновена от юношеските му години. Самата лента ще бъде с френски продуценти, но ще е на български език.

Любомир разчита на опита и видяното от работата с големите френски майстори на киното.  "Каквото съм научил, идва от тях. И всички те са радикално различни, което ми помага да намеря своя почерк и виждане. Сигурен съм, че няма как да се получи лесен първи филм, въпреки че опитът с операторското майсторство сигурно би го улеснило. Работя с киноезика и превеждам чувства в кадри и светлина. Надявам се това да ми помогне“ – казва сънародникът ни.
Бакшев признава, че не е запознат изцяло с тенденциите в българската киноиндустрия. От родните филми през последните години впечатление му направил „Източни пиеси“ на Камен Калев, а с режисьора на „Аве“ Константин Божанов имат план за продукция, чието действие се развива във Франция.

В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница