Българчетата в Ню Йорк се учат от оперната звезда Стефка Евстатиева

Автор: Георги Ваташки

На 3 октомври се навършиха десет години от основаването на детския хор към Българското училище "Гергана" в Ню Йорк. Негов създател и неизменен вокален педагог е една от най-именитите родни оперни звезди Стефка Евстатиева. Повече от четвърт век българката пее на музикалните сцени по целия свят - от Русе и София през Виена, Франкфурт, Мюнхен, Милано, Верона, чак до Буенос Айрес, Сидни и Сан Франциско.

Сред забележителните й превъплъщения са ролите в оперите „Бал с маски", „Аида“, „Силата на съдбата“, „Отело“, „Трубадур“, „Ернани“, „Бохеми“, „Мефистофел“, „Княз Игор“, „Дама пика“. Пяла е във всички големи оперни театри: „Ла Скала“, „Ковънт Гардън“, Парижката Гранд опера, Метрополитън, Виенската щатс-опера, „Арена ди Верона“ и „Театро Колон“.
От 24 г. прочутото сопрано живее със семейството си в Ню Йорк, където има неофициален статут на доайен на българската културна общност.

Бъдещата звезда на операта е родена в Русе през 1947 г. От малка като всяко момиченце мечтае за блясъка на сцената, красивите костюми на изпълнителите и обичта на публиката.
Въпреки това в началото родителите й настояват тя да се посвети на контрабаса.
„Родителите ми решиха, че трябва да се занимавам с музика, но понеже бях вече десетгодишна, решиха да е флейта или контрабас, защото имало и по-малко кандидати. Когато постъпих в Русенското музикално училище обаче, упорито си мислех за пеене,  спомня си Стефка.

След като завършва с отличие школото, тя е приета в Българската държавна консерватория (сегашна Национална музикална академия), където се учи в класа на знаменития вокален педагог професор Елена Киселова.
След завършването си през 1971 г. Евстатиева става част от Русенската опера, която в началото на 70-те години на миналия век е във възход – със знаменити певци и богат репертоар.

Партньори на бъдещата звезда са изявени имена от родната оперна сцена като Николай Здравков, Кирил Кръстев, Наско Анастасов и Иван Димов. За главни роли пък младото сопрано трябва да мери сили с имена като Мария Венцеславова, Кунка Кузманова и най-вече мецосопраните Ана Ангелова, Пенка Дилова, които вече са изградили репутация в Европа

Стефка особено много цени съветите на диригента на Русенската опера - знаментият Ромео Райчев: „Той се стремеше да ни научи да изпитваме удоволствие, когато сме в театъра. Трябваше винаги да търсим, да мислим и да откриваме за себе си нови творби. Аз почти не излизах от сградата на операта. След репетиция на малка сцена слизах долу в салона, за да гледам спектакъла - независимо дали е опера или драма, балет, оперета. Театърът беше като част от мен, от живота ми, който просто не си и представях другояче. Обичам да съм зад сцената по време на спектакъл и да наблюдавам колегите, които очакват излизането си с особен дух и настроение.“

Само след шест месеца, в началото на 1972 г., на Стефка Евстатиева е поверена и първата по-значителна роля – тази на Флора от операта на Верди „Травиата“.
„Понеже бях учила, но не достатъчно опери, а бях и съвсем начинаеща артистка, не познавах тази роля. Явно и не съм я била научила съвсем, защото като излязох на сцената и се притесних, започнах да мисля само за това да не изпусна встъплението си, да не забравя мелодията си, а взех, че забравих думите. Започнаха да изчезват, изчезват от съзнанието ми... Ужас! Но изведнъж се чувам, че натъкмявам някакви срички, че всъщност пея с нещо като думи. След представлението колегите ми ме попитаха на какъв език съм пяла“, припомня си нашата сънародничка забавните моменти от своя дебют.

Набирайки опит и популярност сред публиката, след година идва ред на първата голяма роля на русенката – тази на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. Шанс за Стефка е, че нейната именита колежка Евдокия Здравкова, която изпълнява ролята дотогава, напуска Русенската опера, а другите две вокалистки са на конкурс в чужбина
Така диригентът Ромео Райчев няма друг избор освен талантливото младо сопрано.
„Той ме повика и след като разбра, че съм пяла веднъж двете арии на Амелия, отсече, че това е напълно достатъчно. Така за 18 дена трябваше да науча и да изпея на сцената една от големите роли в нашия репертоар. Цял ден пеех, непрекъснато си мърморех текста - докато обядвам, докато излизам... Просто главата ми се беше напълнила с музика и текст”.

Представлението е планирано да открие музикалния сезон през септември 1972 г., а режисьор е самият Райчев. Стефка излиза на сцената уплашена, но решена да се докаже. Резултатът е бляскав успех и многократно викане на бис от публиката.
„Пях заедно с много опитните Николай Здравков и Кирил Кръстев. Те ми разказваха след спектакъла, че мнозина от зрителите смятали, че съм гастролираща певица и питали защо нямало специален афиш за „моя гастрол“, спомня си певицата.

През 1974 г. под ръководството на професор Христо Бръмбаров се подготвя за първото си участие на международната оперна сцена. Тя участва в прочутия оперен международен конкурс „Чайковски” в Москва. Представянето на Стефка Евстатиева е зашеметяващо – нашата певица печели втора награда (първа не се присъжда) и специалния приз на журито.

Успехите на родната оперна звезда продължават през следващите години. През 1975г. тя печели Голямата награда на оперния фестивал в Стара Загора за изпълнението си в операта „Лето 893“ на великия ни композитор Парашкев Хаджиев. За българката това е един от най-скъпите спомени, защото тя за първи път работи с двама от своите кумири – знаменитите постановчици Стефан Трифонов и Петър Щърбанов.
През 1978 г. певицата става част от Софийската държавна опера, а само две години по-късно вече дебютира във Виенската щатсопера, последвани от изяви в Мюнхенската държавна опера и Кралската опера на Сидни.

Наградите за таланта на нашенката също продължават да валят - тя печели последователно Голямата награда и специалната награда на журито за дует на конкурс на Белгийското радио и телевизия в Оостенде, Белгия, а също и Голямата и почетния приз на журито – златен пръстен, на Шестия международен конкурс за млади оперни певци в София. През 1982 г. следва и статуетката “Джованни Дзанателло”, връчена на нашенката за най-добър изпълнител на годината на прочутата „Арена ди Верона“ в Италия.

След успеха на Апенините Стефка започва гастроли по най-прочутите оперни сцени на планетата. Бурно акламирани са ролите й на Леонора от „Трубадур", Мадалена де Коани от „Андре Шение“ и Дездемона, в Парижката Гранд опера  Стефка Евстатиева стъпва за първи път на американска земя през 1983 г. Тя гастролира цял сезон във Филаделфийската опера, където обира похвалите на задокеанската критика за ролята ли на Лиза от „Дама пика“ на Чайковски. През следващите две години българката печели любовта на американската публика с блестящи изпълнения в Далас, Ню Орлиънс, Маями и Балтимор.

В началото на 1985 г. идва и най-звездният миг на Стефка, когато дебютира в прочутата Метрополитън опера в Ню Йорк. Там тя заслужено събира овациите на зрителите за превъплъщенията си в постановките „Дон Карлос“, „Андре Шение“ и „Бал с маски“.
Любима за оперната прима е латиноамериканската публика и особено тази в Аржентина. „Там, ако те усетят, че се раздаваш, всичко ти дават. Най-щастливите мигове от артистичния ми живот са свързани с Театро Колон в Буенос Айрес.

Там с ролите на Тоска и Адриана Лекуврьор успях да ги омая и всички скандираха името ми пред театъра и по време на спектакъл. Веднъж ме водят в един музей, а директорът му се оказа мой почитател. Веднага ми подари рисунка, която ми е правил в „Тоска”. После слязохме в работилницата за сребро към музея. И при появата ми работниците - до един! - запяха „Тоска“ – разказва с вълнение примата.
След промените през 1989 г. в България певицата напуска страната ни със семейството си и се заселва в градчето Ню Рошел, близо до Ню Йорк.

„Имах много ангажименти за години напред в САЩ и Канада. Исках детето ми да научи английски перфектно, да получи престижно образование. Знаех, че в кризисен период най-страда културата. И аз щях може би отдавна да съм загинала като певица, защото едва ли бих успяла да водя битката за съществуването си като артистка“, отбелязва нашенката.
В „Голямата ябълка“ през 2004 г. тя полага началото на детския хор към българското училище „Гергана“ .Целта е да бъдат обучавани децата от българската общност на родния език и да се запознават с традициите на нашия народ.

„За мен работата с децата ми носи най-голямото удовлетворение. Понякога те са непредсказуеми, прекалено сковани и сериозни, но когато ги насърчиш, сами търсят изявата и са способни на удивителни неща въпреки възрастта си“, споделя Стефка.
Нейната преподавателска дейност не се изчерпва само с музикалните уроци на българчетата. Тя включва още майсторски класове, работи и като вокален педагог в музикалния колеж в Дейтона Бийч, Флорида, и в частното си студио в Ню Рошел. Член е член на NATS (Национална организация на вокалните преподаватели в САЩ) и NOA (Национална оперна асоциация на Америка).


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница