Българинът Игнат Канев продължава да върши добри дела

Автор: Георги Ваташки

На 6 октомври в родното село Горно Абланово на живеещия в Канада милиардер Игнат Канев бе открит новият културен дом, наречен „Канев център“. Той е изграден на мястото на старото селско читалище и ще разполага с богата библиотека, видеозала и специален салон за театрални представления и кинопрожекции.

„Напуснах България като момче, за да търся възможности в други краища на света. С възрастта и разстоянието връзката с отечеството стана по-силна. Обичам Канада, но във вените ми винаги ще тече българска кръв. Всичко ме тегли към България. Живеейки извън нея, се чувствам като дърво без корен. „Канев център” е моят начин да засадя символично дърво в земята на отечеството“, развълнувано се обърна към своите съселяни Игнат Канев.
Той не е сред известните имена на български емигранти зад Океана, но над 100 000 българи в Канада го приемат за своя личен ангел хранител. Защото бизнесменът филантроп е помогнал с пари и работа на хиляди изпаднали в нужда родни емигранти, откакто преди половин век пристига във втората по големина държава на планетата.

Благодарение на своето трудолюбие и непримирим дух, той натрупва сериозно състояние, издига се до представител на световната корпорация „Дженерал мотърс“ за Европа и се доказва като един от най-крупните строителни предприемачи в страната на кленовия лист.
Бъдещият милиардер е роден през 1926 г. в село Горно Абланово. Едва 14-годишен, родителите му го пращат да учи занаят при техния родственик Никола Парушчолаков, който има големи зеленчукови градини край Залцбург.

Новият живот на Игнат в странство започва като общ работник на пазара, а късно вечер учи немски език. Само година по-късно българчето е самостоятелен търговец със собствена сергия и вече продава само на нея. През 1945 г. решава да се завърне в България, но само след месец престой у дома напуска отново родното село, защото военните се сещат, че не е изкарал казарма. Това го принуждава бързо да се върне в Австрия. В следващите пет години в алпийската държава нашенецът успява да се утвърди в търговията с плодове и зеленчуци и да закупи камион за превозване на стоката.

През 1950 г. решава да замине за Канада заради слухове, че съветските тайни служби дебнат емигранти като него и ги пращат в Сибир. Българинът се уговаря със прочутия земеделски водач Георги М. Димитров (Гемето) да остави бизнеса си на задграничното правителство на БЗНС, срещу което да му помогнат финансово. Пари обаче така и не получава и 24-годишният Игнат се оказва в страната на кленовия лист само с пет долара в джоба.

„Когато пристигнах в Канада, се озовах на непознато място, нямах семейство и приятели, на които да разчитам и не говорех езика. През тези тежки години нямах нищо, освен мечти и надежди. Независимо от трудностите, през които минах, се справих - с тежък труд, решителност и постоянство. Още си задавам въпроса колко различен би бил животът ми, ако имах академична подготовка? Това е причината, поради която искам да помагам на младите хора да се образоват - възможност, която аз нямах. Работите само с труд стават, с нищо друго. Никой друг не може да ти помогне, ако ти не си помогнеш“, категоричен е българинът.

Сънародникът ни се сдружава с други пристигнали наскоро емигранти и те заедно се трудят по строителни обекти в Канада. Докато се учи как се градят къщи, предприемчивият му нюх му подсказва, че от имоти се печели много. И точно тогава получава неочакван подарък - БЗНС все пак му изпраща 300 долара, с които младежът си купува място за строеж.
За по-малко от година Игнат успява да вдигне собствена къща в Торонто, която залага срещу 4000 долара кредит. С тях си купува още два парцела и продава построените домове. После инвестира отново в терени, които застроява. В Канада непрекъснато прииждат емигранти и всеки от тях си търси жилище.

Властите в Торонто забелязват предприемчивия и трудолюбив българин, когато решава да дари 2000 долара за изграждането на болница. Оказва се, че Канев е дал най-голямата сума и това впечатлява местните първенци. Те започват да го канят на събирания и да го препоръчват на клиенти. След шест години неспирен труд през 1962 г. нашенецът успява да изгради първия си триетажен блок с 9 апартамента.
Покрай строителството той разбира, че хората се нуждаят и от автомобили. Основава представителство на американската автомобилна корпорация „Дженерал мотърс” и вдига продажбите в Канада до 4000 коли годишно. Роденият търговец даже убеждава една фирма да купи 300 камиона.

Главоломните му сделки впечатляват президента на знаменитата компания, който го кани на вечеря в Детройт и му изпраща личния си самолет.
И понеже в клуба на богатите голфът е мерило за успех, наред с терените за застрояване, Игнат инвестира и в игрища за популярния спорт и прави от тях следващия си печеливш бизнес.
Работният ден на милиардера започва в 7 ч. “За всяка работа трябва да се отделя време, без значение дали тя е малка или голяма Не трябва да забравяме, че „хората акъл дават, но пари не дават”, отбелязва Канев.

Въпреки че от години живее зад Океана, връзката му с Отечеството никога не е прекъсвала. Той дарява значителни суми за здравни и учебни цели, както и за утвърждаване на Българската православна църква. Първото му голямо дарение е през 1955 г. То е за една болница в Торонто и за нея дава непосилната за следвоенните години сума от 2000 долара.
Подпомага много и своите предприемчиви сънародници, дошли да търсят късмета си в Канада.

През 1990 г. дарява свой имот и над 1 милион долара за строеж на православния храм "Свети Димитър" в Торонто, който е осветен от бившия русенски митрополит, а впоследствие от патриарх Неофит и от митрополита на Северна Америка и Австралия Йосиф.

През 1976 г. помага със средства за построяване на детска градина в Горно Абланово. А след 1989 г. предоставя средства за ремонта на местната църква, обзавежда компютърен кабинет в училището и дарява линейка. В началото на новия век купува компютърно оборудване за русенското училище "Отец Паисий" , а през 2005 г. изпраща огромно количество образователна и бизнес литература в Русенския университет „Ангел Кънчев“ в подкрепа на новосъздадения факултет по бизнес и мениджмънт.

Седем години по-късно Канев отпуска още два милиона лева за построяването на модерен конферентен комплекс към университетa, наречен на негово име „Канев център“. Той разполага с многофункционална зала за 800 места, сцена с площ 120 кв.м, заседателна зала със 70 места, конферентна зала със 100 места – всичко това оборудвано с най-модерни системи за осветление, озвучаване, презентации и симултантен превод. Като благодарност за щедрото дарение българският строител от Торонто е удостоен с почетното звание „доктор хонорис кауза“ на университета, а за щедрата финансова подкрепа към различни училища и учебни учреждения в Русенска област е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Русе".

През 2002 г. Игнат Канев е обявен за почетен консул на България в Канада и е награден с орден “Стара планина”.
„Аз съм постоянен посланик на България в Канада. Всички посланици идват за по 3-4 години, но аз съм постоянно там”, изтъква филантропът. Той е носител на редица ордени на северноамериканската държава. През 2011 г. му е връчен „Ордена на Онтарио”. По-късно получава и наградата „Сен Лоран” като признание за приноса му към идеалите и принципите на поддържането на мира и реда.

Въпреки многото си успехи, Канев е най-доволен от това, че е успял да популяризира нашата страна зад Океана. „Едно време, като пристигнах в Канада, в начало като ме питат откъде съм и като кажа, че съм от България, те мислят, че съм от Боливия. Хората не знаят какво е България. А днес, като кажете Игнат Канев, това значи България в Канада. Така че много съм горд от това, което съм направил“ – със задоволство споделя именитият ни сънародник.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница