Дунавската приказка за Бонония, Бдин и Видин

Автор: Камен Колев Снимки: Авторът

Четири неща ви трябват, ако сте решили да посетите Видин – вкус към историята, удобни обувки, зареден фотоапарат и романтична нагласа за вечеря на корабна палуба насред Дунава. Някогашната столица на Рациария усърдно пази паметници на културата от различни епохи и ще ви изуми с различните си културни пластове. Най-напред Видин ще ви впечатли с красивите си църкви, истински образци на религиозната архитектура. Една от най-забележителните от тях е катедралният храм “Св. вмчк Димитър Солунски”, строен през ХVII в. и втори по големина след храм-паметника “Св. Александър Невски” в София.

Той бил дървен и съществувал около 2 и половина века. На 6 декември 1868 г. в него видинският митрополит Антим, който по-късно става първия български екзарх, обявил откъсването на Видинската митрополия от Цариградската патриаршия.
На 9 декември 1884 г. било взето решение за строеж на нова църква, а храмът бил срутен поради овехтялост. На следващата година с дарения започнало строителството на новия храм, а първата литургия била отслужена пет години по-късно.

Сред най-старите видински църкви е “Св. Петка” – завършена през 1636 г. Вкопана е дълбоко в земята. Над вратата е запазен славянски надпис, който отбелязва, че църквата е изографисана през 1633 г. с помоща на влашкия войвода Йоан Матей Басабара.
Църквата “Св. Пантелеймон” в двора на Видинската митрополия също датира от VII век. В центъра на свода в два медальона са изобразени Христос и Богородица. В нея се съхраняват две икони с ценни обкови, работени през XIX в. от прочутите видински златари.

Интересно е филигранното кандило във форма на кораб, подарено на църквата през 1872 г. Храмът е свързан с името на Софроний Врачански. В него той е служил по време на принудителния си престой във Видин от 1800 до 1802 г. Уникален от културна и историческа гледна точка е мавзолеят на Екзарх Антим I. Представлява квадратна куполна постройка от бял врачански камък. Построен е през 1934 г. по проект на арх. Илия Попов. Над входа има портрет на Антим I, изпълнен с мозайка. Вътре помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. Останките му се съхраняват в саркофаг, положен в подземието.

Любопитни за туристите са и други религиозни сгради във Видин. Сред тях е Еврейската синагога - втора по големина по поречието на Дунав след тази в Будапеща. Сградата била построена в 1894 г. за еврейски молитвен дом от неизвестен строител. За градежа й са използвани дарения от евреите търговци, голяма част от населението на кв. ”Калето”. Сградата е от типа трикорабна едноабсидна базилика, с притвор, галерии и четири кули. Молитвената зала е с впечатляващи размери - 21 х10 м.

Навремето тук е имало два обемни кристални полилея, които са се спускали ниско и са разпръсквали многоцветна светлина. Трите кораба са разделени от стройна аркада върху лети чугунени колони. Капиталите им са декорирани с изящни орнаменти -  спирали, палмети, плетеници и акантови листа.
Олтарът повтаря архитектурата на древноеврейски храм – централна част, две кули, арки и колони, а над олтара – символ на слънцето.

От 1950 година насам сградата е загубила основното си предназначение и е започнала да се руши под влияние на природните стихии. Днес сградата на синагогата е изтърбушена и изоставена, но стените и покривът са непокътнати. Безспорно най-известното място за туристите, дошли във Видин, е крепостта Баба Вида. Ако имате късмет в момента в нея да не се снима филм, можете да я разгледате отвътре. Строежът й започва през втората половина на Х в. върху стени и кула от Бонония. Заедно със заобикалящия я ров крепостта заема площ от 9,5 дка.

Отбранителната част се състои от ров и две оградни стени с бойни кули, има и жилищно-стопанска част с помещения за охраната, складове за храни, вода, оръжие и дом на владетеля на областта.
През XIII век тук е бил построен параклис, който до началото на ХIХ в. е бил използван за огнестрелно оръжие. Наскоро бе обновен някогашният конак на еничарите, наричан Кръстатата казарма. Името идва от формата на сградата – равнораменен кръст.

Сградата била построена върху площ от 1260 кв. м през 1801 г. на мястото, където се е намирала градината на двореца на пашата. Открит дървен мост е свързвал постройката с оръжейна работилница. След Освобождението постройката става съд и казарма на българската войска. Не подминавайте и историческия музей „Конака”. Той съществува още от 1910 г. и съхранява експозиция с праистория, палеонтология, археология и етнография.

Нумизматичната сбирка наброява 2500 монети, толкова са и изложените български шевици. Тук се съхранява археологическата карта на Видинския край с всички църкви, римски пътища, антични и средновековни селища. Турската поща от 1858 г. е единствената запазена стара поща у нас, изградена от български майстори от Дебър, Македония. Тя е в съседство с Телеграф капия на дунавския бряг.

В приземния й етаж е вграден трезор. След 1878 г. сградата била използвана за мъжка гимназия, а по-късно приютила археологическа сбирка. Видин се гордее и със сградата на Драматичен театър “Вида” на входа на крайдунавския парк. Тя е първата у нас, построена специално за театрални представления. Датира от 1891 г. и разполага с огромен салон с 480 места.

Преди векове Видин е бил в състава на римските провинции Мизия, Горна Мизия и Крайбрежна Дакия. При аварското нашествие през 586-587 г. били разрушени много антични градове. Такава била участта и на Рациария - столицата на провинция Крайбрежна Дакия, затова в главен град на областта се превърнала Бонония.
Градът, заедно с околните земи, влязъл в пределите на държавата на кан Аспарух при създаването й в края на VII в. През IX в. Бъдин бил център на една от десетте български области. Негов управител за известно време през втората половина на X в. e бил Самуил, който станал български цар.

През 1002 г. византийският император Василий II успял да превземе града след осеммесечна обсада. Бдин бил освободен от византийска власт в самото начало на въстанието на Асен и Петър. По време на Средновековието той бил център на военно-административна област и епископия, на независимо княжество, а после и царство. Известен с имената Бонония („добра, здрава” крепост), Бъдин и Бдин.


В категории: Пътеводител , Праистория , Античност , Туристически обекти , Забележителности