Доайенът на българската емиграция от Детройт бе награден със „Златна лаврова клонка” за приноса си към запазване на българския национален дух в Америка
Автор: Георги Ваташки
В света има две Българии, едната е тука, а другата е от наши сънародници, които живеят извън страната. Тези две Българии са разделни, това е голямата ми болка – с тези думи доайенът на българската емиграция в САЩ д-р Иван Гаджев прие най-високото почетно отличие на нашето Външно министерство – „Златна лаврова клонка”. Наградата му бе връчена на тържество в Български културен център в Детройт, състояло се на 15 ноември. Тя е за цялостния му принос към запазване на българския национален дух и история.
Живеещият от десетилетия отвъд Океана българин е посветил целия си живот да събира и съхрани за бъдещите поколения историческите документи, разкази и архиви на диаспората ни в Америка. До настоящия момент тази висок приз е бил връчван в САЩ на личности от ранга на бившия държавен секретар Хилари Клинтън, бившия посланик у нас Джон Байърли и Пенка Френч – почетен консул на България за района на Западна Пенсилвания.
Иван Гаджев е роден на 23 декември 1937 г. в Неврокоп (днешен гр. Гоце Делчев).
Баща му, обикновен учител в Неврокоп и секретар-касиер на Околийския комитет на ВМРО от 1924-1934 г., е убит от комунистите на 5 октомври 1944 г. без съд и присъда, след като е обявен за „враг на народната власт“. Синът му Иван завършва гимназиално образование в родния си град през 1954-1955 г. Мечтата му е да изучи в университета химия, но е приет фармация, само че не му е разрешено да следва заради дадената му характеристика, в която управляващият тогава комунистически режим го определя като „неблагонадежден“
До 1962 г. му е отказвано да следва в българско висше учебно заведение. През 1960 г. успява с помощта на лекар – симпатизант на ВМРО, да се запише в Старозагорския ветеринарен техникум. След много перипетии успява да стане студент по ветеринарна медицина в София като се дипломира с отличие през 1967 г. За кратко е главен ветеринарен лекар на три ТКЗС-та в шестнадесет села в Гоцеделчевско – в районите на Сатовча, Кочан и Слащен.
Вездесъщата Държавна сигурност обаче не оставя на спокойствие младия ветеринар и нейните агенти пишат изчерпателни доноси с подробности за делата му. Гаджев усеща, че примката се затяга и подготвя хитро бягството си. На Гергьовден през 1968 г. местните партийни лидери в Сатовча го канят на агне. Мястото е на стотина метра от границата, където Гаджев успява да заснеме достатъчно фотоси на граничната бразда. Вече добре проучил района, на 3 юли 1968 г. по бреговете на Места се озова в Гърция. Приютяват го скромни хора в село Черешово. След няколкомесечен престой в лагера за политически емигранти Лаврион на 22 декември 1968 г. младият Иван стъпва на спасителния американски бряг и пристига в автомобилната столица на САЩ - Детройт, щата Мичиган.
„Попаднах в голямата емигрантска колония към черквата "Св. Климент Охридски".
Повечето от нашите изселници в Детройт бяха пристигнали там след погромите на Илинденското въстание през 1903 г., след Балканските войни, както и след 9 септември 1944 г. В техните разкази винаги се говореше и за преживяното в родния край - Егейска, Вардарска и Пиринска Македония“, спомня си нашият сънародник.
Той веднага започва работа с помощта на български свещеник, приятел на баща му, във фабриката на „Кока-Кола“. Мие бутилки и товари камиони за 1 долар и 65 цента на ден. Труди се усилено шест месеца, учи непрекъснато английски език и съвсем скоро успява да започне работа като помощник-ветеринар в една детройтска клиника за 60 долара седмично и безплатна квартира.
Само след пет години успява да положи изпити и да защити докторската си квалификация на ветеринар. Със спестените средства купува от свой колега малка лечебница и след десетилетие усилен труд успява да я изплати. Оказва се, че в Америка много обичат домашните любимци и така професията му се оказва отличен шанс за кариера.
.„Аз бях първият българин, а може би и единственият до момента в САЩ с ветеринарна клиника. Работих честно и хората ме уважаваха. Сякаш имаше някаква сила, която ме водеше и помагаше през тези години. Така изкарах до 2002 г., когато реших да спра и станах американски пенсионер“, шегува се българинът.
През 1973 г. съдбата го среща с красивата Флоранс Христова. Тя е родена в САЩ, но родителите й са българи от село Сливово. Двамата се женят и през годините им се раждат 5 деца. Всички те са кръстени с български имена – Катерина, Илия, Тодор, Христо и Мария. През 70-те и 80-те години на миналия век Гаджев се утвърждава като една от най-авторитетните личности на българската общност в Америка. Той е секретар на ЦК на Македонската патриотична организация (МПО) за Северна Америка, Австралия и Европа, председател на МПО „Татковина“ – Детройт, и сътрудник на Български национален фронт (БНФ).
Идеята на нашенеца да създаде Македоно-български научен институт „Св. Климент Охридски“ в Детройт възниква у него през 1976 г. Още две години преди това той започва да събира различни архивни материали, снимки, писма, алманаси и стари вестници. До къщата си в Детройт построява библиотека. Влага всеки спечелен долар от клиниката в закупуване на архивни книги, специални стелажи и контейнери. Пътува непрекъснато, за да се среща с по-възрастни емигранти и да записва спомените им. Събира над 40 000 тома, архивни документи, хиляди снимки и повече от 500 часа магнетофонни записи - спомени на българи от Македония. Понеже не вярва, че в България ще настъпят демократични промени, Гаджев поръчва ксерокопия на книги от Националната библиотека, които му се изпращат в САЩ. Успява да издири пълното течение на първия роден вестник зад Океана – „Народен глас“ от Чикаго, и за да го набави за архива си, заплаща без колебание по 100 долара на брой.
„Когато по време на Илинденското въстание са горели къщи и черкви, хората са бягали с документите в ръцете си в Америка. Искам да издам по една книга за живота на всеки от тях. В разговорите ни се крият страхотни тайни, които никой не знае. Това са истинските българи! Преди смъртта на всеки от тях се заричах, че един ден ще върна гласовете им и същите тези документи обратно в България. Те всички се определяха като българи и за никакви македонци не може да става дума“, категоричен е сънародникът ни.
След падането на комунистическия режим през 1989 г. емигрантът от Гоце Делчев решава да премести цялата си богата библиотека и всички събрани материали в родния си град. Със собствени средства на стойност 500 000 долара изгражда луксозна триетажна сграда на централния булевард, където през 2001 г. прехвърля всичко събрано от него. Наименува учреждението „Институт по история на българската емиграция в Северна Америка“.
Най-ценните архиви се пазят в специално хранилище. Десетки метални каси съхраняват хиляди безценни документи за живота на българите, църковните общности и организации. Тук е и БНФ, чийто лидери завещават на Гаджев 30 кашона с протоколи, доклади и кореспонденция. В музейната експозиция са изложени интересни документи и снимки за историята на САЩ, за дейността на американските правителства и политиката им спрямо имиграцията.
Сред експонатите може да се видят и богата църковна утвар, и ценни икони от изоставените български храмове в Северна Америка. Има дори и няколко оригинални тухли от основите на първата българска църква в Северна Америка „Св. Троица", издигната в Мадисън, щата Илинойс. Д-р Гаджев е издирил и съхранил и кандилницата на архимандрит Теофилакт - първия български свещеник в Северна Америка. Срещат се и евангелия на старобългарски, отпечатани в Киев през ХVIII век за нуждите на български духовници, изпратени в Северна Америка.
Родолюбецът е и автор на редица трудове за българската общност в САЩ и нейната богата история. Сред най-значимите му книги са „История на българската емиграция в Северна Америка. Поглед отвътре. 1860-1944 г.”, „България, мащеха наша. 1944-1989 г.”, „Иван Михайлов. Отвъд легендите” и „Лушин“ (посветена на баща му Илия Гаджев). Гаджев спонсорира и множество автори, изследвали историята на нашата страна, на Балканския полуостров, както и историята на българите зад Океана.
Въпреки че дължи състоянието си на Америка, Гаджев насърчава сина си Тодор да учи в България. През 1997 г. 20-годишният младеж получава и българско гражданство, а през 2004 г. завършва кинезитерапия в Националната спортна академия.
Освен на „Златна лаврова клонка“ на родното МВнР, ветеринарят от Детройт е носител на още много награди за своята патриотична и просветителска дейност. През 2004 г. е удостоен от Държавната агенция за българите в чужбина с паметния медал „Иван Вазов“. Следващата 2005 г. пък е награден с „Будител на годината“ от ВМРО – Гоце Делчев; а цели три години поред е избиран за „Българин на годината в САЩ“ по инициатива на Междунарoдния институт по антропология в Солт Лейк Сити.
