Джонатан Костов очарова публиката с изпълнението си
15 Декември 2014, Понеделник
За шеста поредна година от 21 до 23 ноември в Будапеща се проведе Фестивалът на българите по света „Аз съм българче“.
Автор: Георги Ваташки
Целта на събитието е да подпомага съхраняването на родните култура и традиции, както и да укрепва връзките между организациите на нашите сънародници по света. Инициативата е на 15 асоциации, обединяващи българите от Испания, Чехия и Полша, като първото й издание се състоя по случай Деня на славянските първоучители св. св. Кирил и Методий на 24 май 2008 г. в Мадрид.
Тазгодишният форум бе в рамките на юбилейните Дни на родната култура в унгарската столица.
Организатори са Асоциацията за култура Т.А.Н.Г.Р.А. – Мадрид, с председател Деана Иванова и Българското училище за роден език, и Самоуправлението на българите в Будапеща, с директор Светла Кьосева.
„Пожелах си да направим това за българските деца, пръснати по света, и да ги мотивираме да съхраняват и малкото българско, останало у тях. Това е и най-голямата цел на този фестивал. Бяхме подкрепяни от мадридската община, после подадоха ръка и други наши организации. Идеята е и българските асоциации, които са пръснати по цял свят и работят по една кауза, да имат възможност да участват. Където и да отиде, фестивалът приема облика на домакина. Тази година новото е, че се проведе и работна среща на учителите“, заяви по време на откриването на празника Деана Иванова – председател на Асоциацията за култура Т.А.Н.Г.Р.А. – Мадрид.
В първия ден на фестивала, който се проведе в Българския културен дом в унгарската столица, бе открита изложбата „Река на толерантността”, придружена от прожекцията на късометражен филм. Той е дело на български студенти от Будапеща, които се готвят да се представят през декември с лентата и на Международния арт фестивал в Братислава.Пред присъстващите в чешката столица бяха представени и два научни труда на български учени, посветени на интеграционните процеси сред българските общности в Централна Европа: „Българите в Унгария и Словакия” – културни характеристики, имиграционен процес и социална интеграция” на Румяна Георгиева и „Модели на интеграция на българите в Средна Европа” на Снежана Йовева.
На следващия ден фестивалът бе изцяло посветен на българчетата от Испания, Полша, Чехия и Унгария – лауреати в конкурсите на Държавната агенция на българите в чужбина (ДАБЧ) по изобразително изкуство, литература и по пеене „Мой град, мой свят” и „Аз съм българче“.
За участие в шестото издание на фестивала бяха изпратени общо 267 рисунки, 63 есета, както и близо 70 записа на народни песни. На 22 ноември форумът продължи с кръгла маса на тема „Организация на учебния процес в българските училища в чужбина“. Трите часа, определени за дискусии по темата, се оказаха крайно недостатъчни, но все пак се очертаха основните насоки, вълнуващи представителите на различните институции. Те бяха свързани с регламентирането на школата, с квалификацията на учителите и с въвеждането на дистанционното обучение.
Най-вълнуваща за публиката бе музикалната програма, изнесена от учениците от българските училища в четирите страни. Бурни аплодисменти заслужи изпълнението на Луиза Шнайдер от Франкфурт на безсмъртното стихотворение на Иван Вазов „Аз съм българче”. След нея на сцената излязоха децата от вокална група „Лира” от училище „Петър Берон” в Будапеща, талантливият Джонатан Костов от Испания и колоритната група от българското училище за роден език в Будапеща, които, освен с песни, зарадваха присъстващите и с кратка пиеса.
Голямата награда – „Короната на фестивала“, за най-силно участие през тази година обаче грабнаха домакините от Унгария. Освен с първа награда по пеене за малките изпълнители „Лира“, сред призьорите се наредиха и възпитаниците на „Петър Берон“, които получиха отличия за най-добро есе на тема „Моята родина“. Празникът завърши с дълго българско хоро, на което се хванаха всички участници, както и много родители и учители.
taj kato njakoi si balgaromraszi iskat da nakarat njakoi balgari da se otrekat she sa balgari to e dobre te da se nakarat da se otrekat ot tjahnata narodnost ,
i taj kato evreite si ostavat evrei i nikoj njama pravo da nakara solomon pasi
ili dogan mestan da kashat she sa s balgarski proishod to e logishno vseki sam da isbira kam koi narodnosti ima simpatii ili kakvo grashdanstvo bi shelal da ima no ne moshe da si isbira ot koja narodnost e po roshdenie poneshe e i karmishno obvarsan s narodnosta si a ne s grashdanstvoto .
a taj kato ima zakoni za zashtita na lishnite danni ,lishnite tajni ,to e dobre tesi koito kradat i isdavat lishni danni lishni tajni .lishna korespondenzia da badat globeni v polsa na tosi shiito lishni danni i tajni ,lishni korespondenzii isdavat .
