В изданието „Новият огън“ живеещата в Италия Весела Николова разказва за учения Андреа Роси и откритието му - нискоенергиен ядрен реактор с размерите на куфарче
Автор: Георги Ваташки
В началото на ноември световните медии съобщиха сензационната новина за успешно проведени опити с една от модификациите на нашумелия в научните среди нискоенергиен ядрен реактор (LENR). Той е разработен от италианския учен и предприемач Андреа Роси през юли 2011 г., като тогава революционният уред бе наречен „Енергиен катализатор“ или накратко E-CAT.
Конструкцията се състои от керамично-стоманен корпус, в който като гориво се използват водород, литий и никел. Апаратът се нагрява с електричество от външен източник до няколкостотин градуса по Целзий, след което устройството произвежда значително повече топлинна енергия, отколкото е подадена първоначално. Процесът е напълно безопасен и безвреден за природата, като не се отделят никакви странични радиоактивни или химически продукти.
Екипът на Роси обаче не се задоволява с това постижение и след две години усилена работа успява да създаде E-СAT с големината на малко куфарче. От март 2014 г. международна комисия наблюдава в течение на 32 дни новата модификация на изобретението на италианеца, която вече е с размер на голяма химикалка с диаметър 2 см и дължина 20 см. На 8 октомври комисията съобщи поразяващата новина, че генераторът на Роси работи, въпреки че противоречи на логиката. Учените изчислиха, че уредът може да създава за 1 месец топлина от 1,5 мегаватчаса, което е един милион пъти повече от възможността на която и да е химическа реакция в този обем.
Първата биографична книга за Андреа Роси, в която се разказва историята на това поразително откритие, което може да промени световната икономика, бе издадена през октомври, като неин автор е българката Весела Николова. Тя живее от 20 години в Италия, по професия е психолог, но се занимава и с популяризация на постиженията в науката.
Тя е родена през 1974 г. в София в семейството на инженер и учителка. Завършва столичната английска гимназия с отличие. Едва 19-годишна заминава за слънчева Тоскана – една от най-красивите области на Апенинския полуостров. Кандидатства в Университета на Флоренция, където е приета да следва психология. След дипломирането си открива свой кабинет в града, като се занимава основно със социални въпроси и проблемите на децата в домовете за сираци.
Въпреки голяма си ангажираност, нашата сънародничка намира време да изучава история на изкуството и най-вече да следи новостите в методите за опазване на околната среда.
„Влюбена съм в изкуството и науката, във всички негови проявления и форми. От тази гледна точка бих нарекла Италия „идеалната страна“. Областта Тоскана е известна със характерната си кухня и световноизвестното вино „Кианти“, познато и ценено дори в Америка. Флоренция пък, където е домът ми, е люлката на Ренесанса. Тук са живели и творили артисти като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Данте Алигиери и Джакомо Пучини. Въпреки това една част от моето сърце завинаги е останала в София. Градът, който обичах и продължавам да обичам поради това, че в него са съчетани екстремни противоположности и особености, които в значителна степен характеризират и мен самата“ – споделя Весела.
За нея италианският народ е много близък до нашия не само като светоглед, но и като обичаи. „Хората тук се гордеят със своето гостоприемство, щедрост и хуманност. Ето защо приспособяването на българите в Италия е сравнително лесно. За щастие, новите поколения не правят разлики между хората, основани на техния произход. Фактът, че живеем в глобализиран свят, без граници и бариери, е една от причините, които обясняват защо младите са много по-освободени от предразсъдъци, в сравнение с предишните поколения” – разсъждава нашенката. Тя е изключително доволна, че мнението на италианците за нашата нация е повече от положително.
„Ако трябва да дам обобщено мнение, бих казала, че за българите се говори, че са практично изобретателни, големи експерти в информатиката и електрониката, и че са твърди, в смисъл борбени. А не може и да бъде иначе – успели сме да просъществуваме, въпреки различните робства, под които сме били. И най-вече, защото българските жени са много красиви и умни”, шегува се българката.
Тя се запознава с работата на Андреа Роси в началото на 2011 г. и веднага е привлечена от революционната му идея, която може да промени физиката като наука, както живота на хората.
„Силното любопитство и професионалната ми наклонност към всичко онова, което е неконвенционално и антистереотипно, ме запали да се запозная по-сериозно с LNR и възможностите за евтина енергия, които създава. Всичко стана случайно - един ден през 2011 г. попаднах на новина в интернет, която информираше за откритието на Андреа Роси. Освен че тази новина беше сама по себе си интересна, усетих по интуиция, че се касае за нещо сериозно и значително, с огромен потенциал в икономическата, политическата и дори културната област“ – разказва Весела.
Младата психоложка заминава за Рим, където се запознава с учения, който я впечатлява със своята воля и решимост: „Въпреки че повечето от научните среди отначало се отнасяха с недоверие към него, това не го спря. Помогна му огромното желание да постигне целите, които си е поставил, въпреки несгодите и пречките, които среща по пътя си. Що се отнася до професионалната му кариера, забелязах много аналогии между откритието на „Ефекта Роси“, върху който се базира функционирането на така наречения Е-CAT, и разработения от него преди 30 години химически процес, който е позволявал превръщането на отпадъци в масло”.
При създаването на книгата „Новият огън“ българката се стреми да бъде максимално обективна, защото Е-CAТ все още няма патент и предстоят тежки съдебни битки за него.
При работата над творбата й на нашенката са помагали редица светила във физиката, като сред най-известните имена е това на Нобеловия лауреат Брайн Джозефсън – откривател на така наречения „Ефект на Джозефсън“ при свръхтънките проводници.
„Една от особеностите на човек е да дава стереотипни мнения, базирайки се върху минимален брой елементи. Поради тази причина – и поради още много други – реших, че ще бъде добре да разкажа и да осветля неговата история, подхождайки преди всичко като психолог. В контакт съм с учени от най-различни страни, включително Нобеловия лауреат Брайн Джозефсън, който ми помогна и ме подкрепи в написването на книгата. Това изобретение, когато се индустриализира, ще промени всякакви геополитически равновесия и аз лично не съм сигурна, че световните сили са готови за такава революция“, категорична е нашата сънародничка.
За нея е от голямо значение, че LNR и Е-CAT са екологични технологии. „Този механизъм,
макар и да е ядрен, е много чист.
Атомните централи са опасни и заради това, че там се получава натрупване на ядрени отпадъци. А моделът на Роси за ерзионна катализа, който се използва при LNR, не само решава проблемите на енергетиката, но и превръща ядрените отпадъци в стабилни“ – пояснява Весела.
След последните тестове на екипа на Роси в швейцарския град Лугано, проведени в началото на ноември, става ясно, че Е-CAT устройството след първоначално зареждане с акумулатор вече може да отделя енергия от порядъка на 20 киловата на час, практически без прекъсване във времето и ново зареждане. Единственото, което е нужно, е да се сменя веднъж годишно касетата от никелов прах и водород, която се слага в уреда. Според предварителни разчети, тя ще е на стойност десет долара, а самият уред ще струва около 500 долара.
В очакване на американски патент, Роси и хората му вече започнали изграждане на завод за серийно производство на Е-CAT в Маями, Флорида, като се очаква то да започне до лятото на 2015 г.
Дали това е бъдещето на евтината енергия, която не замърсява околната среда, ще покаже бъдещето, но е сигурно, че пътят към нея вече е открит.
