Българин е сред най-търсените кинооператори в Холивуд

Автор: Георги Ваташки

За да успееш в артистичните среди на Америка, e нужно нещо повече от това да притежаваш талант и да имаш късмет. Пример за това е съдбата на Христо Бакалов, който от 17 години живее в САЩ и днес е един от най-преуспелите български оператори зад граница.

Сред родните киномани той е познат с работата си по няколко филма от края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век – „Тишина“, „Екзитус“ и „Опашката на дявола“. Стъпил на американска земя, той продължава работата си като оператор, доказвайки за пореден път своя висок професионализъм.  Сред филмите, които снима зад Океана, са „Американизирането на Шели”, “Сиянието”, All me, all the time и The Ultimate Life с участието на легендарния Питър Фонда.

Бъдещият талант зад камерата е роден през 1959 г. в София. Завършва операторско майсторство в тогавашния ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. В киното дебютира през 1987 г. с „Котешка опашка“ на режисьорката Виргиния Костадинова. След това участва в заснемането на над 30 родни киноленти и така се утвърждава като един от най-успешните оператори у нас. Той застава зад камерата и при заснемането на редица документални заглавия, сред които „Писателят и неговите наставници” (1993) за писателя Георги Марков и „Бинка: Да разкажеш приказка за мълчанието” на Елка Николова за големия наш режисьор Бинка Желязкова.

След разпадането на държавната киностудия „Бояна“ след 1989 г. заедно с няколко свои колеги и приятели той създава своя продуцентска компания „Паралакс филм“. Успоредно с това  намира време и да преподава операторско майсторство в Нов български университет (НБУ) Тежката икономическа ситуация след промените обаче пречи на творците да развиват печеливш кинобизнес.
„Както повечето от моите приятели и колеги, и аз пуснах едно листче за лотарията „Зелена карта". В интерес на истината, никога не бях мечтал или бленувал за Америка.

Стана така, че един ден получих по пощата голям плик с потвърждение, че съм спечелил лотарията и трябва да попълвам формуляри и подготвям куп документи. Деветдесетте бяха години на бурни и глобални промени в България. Наред с дълбоката икономическа криза в този период, културата и в частност филмопроизводството в България бяха в пълен застой. Това беше основната и реална причина да приема предизвикателството, да реша да замина за Америка и да опитам професионалната си реализация там“, спомня си Христо.
И той заминава за САЩ с двете си момчета – Атанас и Николай, които тогава са съответно на 16 и на 13 години. На летището ги посреща братът на негов студент от класа му в НБУ, който ги приютява за първите две седмици.

„Държаха ни дълго на летището, взимаха ни отпечатъци. Проверката беше обстойна. После вечеряхме в „Макдоналдс", което беше някакво съвпадение, защото след интервюто в американското посолство, когато ни одобриха, пак се отбихме в софийския „Макдоналдс", за да минем на вълна американски живот", разказва с усмивка операторът.
Първите му впечатления от Ню Йорк са свързани със специфичен мирис, влагата и звуците от емблематичния трафик. Установяват се в градчето Денбъри, щата Кънектикът, и Христо започва да търси начин за препитание: „Първата ми работа тук беше в кухнята на един старчески дом, който беше в непосредствена близост до квартирата, в която се установих. Трябваше да работя нещо, за да мога да си плащам наема, докато се ориентирам и си търся подходяща работа по специалността.“

Нашенецът обаче няма необходимите познания и ценз за работата в дома и италианката, която е менажер на кухнята в него, го взима да работи при нея. Така българинът изкарва първите шест месеца в Новия свят.
Един ден решава да се отбие до близката бензиностанция и да пусне фиш от тотото, както всяка седмица. Късметът не му докарва купища пари, а работа по професията. Докато чакал на дългата опашка, тв екип от местния канал „News Chanel 12“ пристигнал да снима навалицата от кандидати за джакпота. Христо доближава оператора и го попитал дали при тях не търсят хора за работа с камерата. Човекът му дава телефона на шефа си и нашенецът набира кураж и му се обажда. След кратко интервю е нает и работи предимно в сутрешния блок, който всеки ден има различна локация и живи включвания.

С времето Бакалов става известен на местната гилдия и веднъж, когато екип от Ел Ей идва да снима филм в Кънектикът, го извикват на интервю за мястото зад камерата. Продуцент на продукцията е Джим Уилсън – носител на „Оскар“ за работата си в „Танцуващият с вълци“ и дългогодишен приятел и бизнес партньор на Кевин Костнър. След съвместната си работа той станал приятел с нашенеца, когото харесал заради по-различното му мислене и европейския почерк в работата. Гостувайки в дома му, Христо за първи път докоснал легендарната статуетка.

След като вече се познавал с подходящи имена в бранша, започнали да валят различни предложения за филми. До този момент името на Христо го има на постерите на десетина холивудски ленти, но той не се ограничава само с Америка. Родният талант участва и в заснемането на четири игрални филма в Индия, така че оставя следа и в Боливуд. Първата такава продукция е от 2011 г. и е дело на неговия добър приятел от студентските години Рали Ралчев. Двамата са част от екипа на лентата „Самсара“, чието действие се развива на фона на красивите и недостъпни Хималаи.

„Стана случайно. Рали Ралчев вече беше поканен за главен оператор в продукцията. Тъй като снимките трябваше да се осъществят при трудни условия във високите части на Хималаите, той прецени, че ще е добре да има доверен приятел и колега до себе си и ме покани за сътрудник. Работата ни в този филм е една от най-вълнуващите и запомнящи се за цял живот. Само фактът да бъдеш в този невероятен район и контактуваш с местните хора те кара да преосмисляш екзистенциални неща от живота, като например разликите между материалното и духовното, смисълът и стойностите на вечното и преходното“, спомня си нашенецът. След успеха на „Самсара“ Бакалов е поканен за нова продукция на Боливуд - „Цветовете на страстта“ на утвърдения индийски режисьор Кетан Мета.

Последната работа на българина е върху филма The Ultimate life , в който участва и легендарният Питър Фонда. Снимките на лентата завършват през ноември миналата година. „Когато има на терена звезда от ранга на Фонда, винаги идват много журналисти, но в определен координиран с програмата ден и час. Тогава пристигнаха към петдесетина души и аз усетих какво е да си наблизо до такава звезда", разказва Бакалов.
Със знаменитости от Холивуд Христо се е среща и по други поводи. На благотворителен търг, в който главен гост бил Ричард Гиър, той успява да завърже приятелски разговор с големия актьор. На една коледна служба в близко градче пък се засича с Мерил Стрийп, която също посещава тази черква. С Миа Фароу се запознава, когато работи за телевизионно предаване за ABC и й взимат интервю.

Към днешна дата сънародникът ни живее в градчето Ню Милфорд, щата Кънектикът, недалеч от Ню Йорк, и снима игрални и документални филми навсякъде по света.
От многобройните си награди Бакалов цени най-много „Златната роза“ за филма „Тишина“, приза за операторско майсторство за лентата „Опашката на дявола“ и специалното отличие „Отличителни постижения в операторското майсторство“ на Международния кинофестивал в Кънектикът" през 2008 г.

Въпреки успехите си в чужбина, Христо не губи от поглед родното и европейско кино. „Техниките в занаята са същите навсякъде по света. Разликата намирам в размаха на ползването им. Ние като че ли, идвайки от по-малка страна, можем и успяваме да постигнем добри резултати с по-малко технически средства, с повече изобретателност, въображение и импровизация. Докато тук се използва повече и по-нова техника, което е голям плюс. Иначе като зрител аз лично имам слабост към европейското кино, което в повечето случаи е многопластово и иносказателно. От друга страна, като професионалист, признавам високите постижения на американското кино, което неслучайно е водещо в света във всичките му компоненти“.

Нашенецът е доволен от постиженията на „десетото изкуство“ в България през последните години и с готовност би взел участие в родни продукции: „Следя българското кино с голям интерес. Гледал съм почти всички филми от последните години и мисля, че киното в България има определен възход. Много се радвам и на успехите на младите колеги режисьори и оператори, както и на впечатляващите актьорски постижения. Липсва ми родното кино и с най-голямо удоволствие и огромно желание бих снимал в България.“

Въпреки това той отчита, че българските кинаджии имат още много да работят, за да достигнат световните стандарти. „За да спечели наш филм "Оскар", е необходим размах, а на нашите филми им липсва именно това. Те все още си остават регионални, а не световни и общозначими - и като теми, и най-вече като послание. Но аз силно вярвам, че това ще се преодолее съвсем скоро и българското кино ще има своето световно признание“ - категоричен е именитият оператор.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница