Красимира Зуркова (вдясно) с редакторката си Кели Рудолф
02 Февруари 2015, Понеделник
Дебютната творба на живеещата в САЩ Красимира Зуркова е начело на класациите за бестселъри зад Океана
Автор: Георги Ваташки
На 18 януари в центъра на Лос Анджелис, в една от 20-те най-красиви книжарници в света бе представена дебютната книга на българката Красимира Зуркова, озаглавена „Самодива” (в оригинал Wildalone). Ръкописът на живеещата от 21 години в САЩ нашенка достигна до читателите благодарение на авторитетното издателство „Харпър Колинс". В листата на неговите автори влизат такива прочути имена от литературния фронт като Агата Кристи, Патриша Корнуел и Джеймс Ролинс.
Изпъстреният с български фолклор роман на Зуркова само за десетина дни се превърна в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good reads и влезе в Топ 100 на Amazon.com, като все по-уверено си пробива път в мейнстрийм литературата. При това сюжетът му е твърде нетипичен за вкуса и интересите на американските читатели. В него българката умело съчетава съвременни с фантастични елементи, за да създаде една наистина въздействаща и пленителна история.
Книгата вече е оценена високо и от редица авторитетни издания, сред които Publishers weekly, Kirkus reviews и Library journal. Авторитетният вестник USA today публикува откъс от книгата, знаменитото списание „Космополитън“ я включива сред книжните си препоръки, а сайтът за нови книги BookPage.com я нарежда сред най-четените творби за януари.
Краси Зуркова е родена през 1974 г. в живописния град Елена. Тя е родена през 1974 г. в семейство, в което литературата и музиката са издигнати в култ.
„Гледането на концертите на Виенската филхармония у дома всяка година на 1 януари бе семейна традиция. Всичко това до голяма степен и до днес определя начина ми на живот. Ден без поне една доза изкуство за мен е пропилян", спомня си Краси.
Тя завършва Английската езикова гимназия в столицата, а след това е приета в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Икономическите трудности след промените през 1989 г. я принуждават да „прехвърли“ Океана. И така през 1993 г., само 19-годишна, Красимира Зуркова пристига в Принстън, където се записва да следва история на изкуството в местния престижен университет.
„Кандидатстването в „Принстън" беше къртовски труд, защото ми трябваше пълна стипендия. Но когато човек преследва мечта, какво значение има колко много усилия са нужни? Ако мога да опиша живота си през тези първи години в Америка, ще използвам само една дума: самота“ – обобщава Красимира.
Отдалечеността от семейството и нуждата от бърза адаптация са теми, които тя по-късно директно разглежда в „Самодива". В романа й подробно са описани бариерите – социални, културни и финансови – пред които се изправя момиче от Източна Европа при влизането си в едно от най-елитните училища в света.
След като завършва „Принстън", българката записва право в „Харвард", а сетне развива кариера в тази област в Ню Йорк, Чикаго и понастоящем в Лос Анджелис.
„Винаги съм имала колебания относно това къде да живея. Най-вероятно ще продължа да имам. Откакто напуснах България, понятието дом все ми убягва. Може би защото да имаш повече от един дом означава да нямаш нито един", разсъждава сънародничката ни.
Кариерата й като юрист и утвърждаването в професията за известно време я отделя от изкуството. „Този момент продължи доста дълго, въпреки старанието ми да не го позволя. В крайна сметка преходът ми към по-сериозно и обстойно писане не започна с романи, а с поезия. Именно писането на стихове се оказа това, което ми помогна да оцелея като творец при 15-часовите работни дни в корпоративна Америка" – коментира писателката.
Тя започва да пише поезия още докато живее в България, но в САЩ това й отнема повече време. По този повод тя уточнява: „Оказа се, че да знаеш езика не е достатъчно. Успях да започна да пиша поезия на английски едва след като упорито я четях в оригинал".
Докато учи право в „Харвард", Краси се записва в курс по креативно писане с фокус поезия. „Имах невероятен професор, който ме убеди, че имам бъдеще като поет и писател. Той е също така и човекът, който ми помогна да разбера, че не е недостатък английският да не ти е роден език, а предимство, позволяващо да правиш с думите уникални неща", разказва нашенката.
Идеята за романа „Самодива" се ражда преди шест години, като в началото сънародничката ни няма представа колко време ще й отнеме да завърши историята. „Писането на първа книга е трудно, особено когато не вървиш по утъпкани пътеки, а комбинираш жанрове и тематики. Когато най-накрая реших да се заема сериозно със създаването на роман, мислех, че ще ми трябват само няколко месеца. Вдъхновението не е достатъчно – писането си е занаят. Но самодивите бяха в сърцето на замисъла от самото начало, както и образът на Орфей. Останалото се появи впоследствие, когато започнах да чета повече за митовете около Дионис и да откривам в гръцките легенди паралели с българския самодивски фолклор" – спомня си Краси подробности около творческия процес.
Историята в „Самодива” се завърта около 18-годишната българка Теодора Славин – виртуозна пианистка, която благодарение на своя талант е приета в престижния „Принстън“. Малко преди да отпътува за Америка, тя научава, че е имала сестра на име Елза, която преди 15 години също е заминала да следва в този университет. Няколко месеца след заминаването си обаче Елза е намерила смъртта си при неизяснени обстоятелства, а крайно изненадващ факт е, че тялото й е било откраднато от погребалния дом.
Естествено, любопитството на Тея, както наричат главната героиня всички в Америка, е събудено и тя иска да разбере повече за сестра си и за мистериозната й смърт. И започва бавно да разплита образа на енигматичната Елза, която е била необяснимо запленена от митовете за самодивите. Междувременно Тея се запознава с братята Рис и Джейк, към които е привлечена. Те също ще се окажат част от загадката и цялата тайнственост, която заобикаля сестра й.
За Краси Зуркова творбата й не е само връщане към детството и нейните първи години в САЩ, но и опит да се доближи отново до страната, в която е родена.
„За съжаление в последните години доста се откъснах от България. В правото, особено в частната практика, е почти невъзможно човек да вземе повече от седмица-две ваканция наведнъж. За последните 10 години съм се връщала в родината си само един път. Надявам се това да се промени, защото все още я считам за свой дом. Може би дори книгата ми е подсъзнателен опит да се доближа пак до това, с което съм израснала", признава талантливата нашенка.
Тя се опитва да остане адекватно информирана за това, което се случва в България, но „с две професии, които изискват пълно посвещаване, свободното време се превръща в немислим лукс".
Междувременно вече е замислено и продължение на „Самодива". За този свой проект авторката споделя: „От самото начало замисълът беше за една много по-дълга сюжетна линия, от която знаех, че на първо време ще мога да напиша само малка част".
