Българка от Пирин е звездата на родния фолклор в Америка

Автор: Георги Ваташки

На 25 януари за почетен гражданин на Благоевград бе обявена народната певица Татяна Сърбинска, която живее вече от 24 години в Америка. Високото отличие й бе присъдено за нейните особени заслуги за популяризирането на родния фолклор и традиции зад Океана и по света. „Българският славей“, както я наричат в САЩ, е сред бившите вокалистки на прочутия ансамбъл „Пирин“. Тя е известна и като създателка и изпълнителка на любимата на няколко поколения българи народна песен „Катерино моме“.

Години наред Сърбинска пътува със състава на международни турнета, прави многобройни записи и участва в телевизионни предавания. Това й спечелва признанието „Гласът на България”. Огромният й репертоар включва музика от всички региони, но сред любимите й са мелодиите от македонската фолклорна област. Днес тя продължава да предизвиква аплодисментите на публиката в едни от най-големите зали по света – „Ла Скала", „Ковънт Гардън", „Карнеги Хол", „Кенеди център". Същевременно предава своя опит на младото поколение като преподавател по български фолклор в консерваториите на Бостън и Нова Англия.

Талантливата нашенка е родена в пиринското село Рила през 1946 г. в семейството на учители. Докато учи в основното училище, Татяна се запалва по спорта и скоро се превръща в една от надеждите на родната лека атлетика с постиженията си на 800 метра гладко бягане.

„Обичах и историята и мислех да стана учителка по този предмет, но най-много мечтаех да бъда актриса. Съдбата обаче реши друго. Бях солистка в училищния хор, а също и в „агитката" на нашия клас - така наричаха навремето вокалните групи. Най-голямата ми сестра ме заведе при Кирил Стефанов, тогавашния ръководител на ансамбъл „Пирин". След като чу как пея, той ме прие веднага в състава. Така след като завърших гимназия, започнах кариерата си на народна певица“, спомня си сънародничката ни.

Висшето си образование младата българка завършва в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Докато следва, многобройните й турнета и участия не спират. През 1967 г. „Пирин“ заедно с друг наш прочут фолклорен ансамбъл – „Филип Кутев“, за първи път излиза на американска сцена в Ню Йорк.

„Преди това американците учеха нашия фолклор от записи на старите дългосвирещи плочи на „Балкантон“. След като „Пирин” и Хорът на Българската телевизия и радио направиха няколко турнета и спечели сърцата на американците, пресата навсякъде наричаше нашите гласове и музика мистериозни. Титлата „Мистерия на българските гласове“ обаче остана само за Хора на телевизията и радиото и неговия изключителен ръководител Дора Христова“, разказва Татяна.

Въпреки огромната си популярност и награди от цял свят, Сърбинска не получава официално признание преди 1989 г.: „Много ми беше обидно. Аз бях една от най-добрите солистки на ансамбъла. Нямах никого зад гърба си, но не спирах да се доказвам. Раздаваха се много ордени, медали, звания, но за мен нямаше. Но получавах признанието на публиката. Това ме окриляше. Случвало ми се е преди изпълнение даже и да се разплача. В момента, в който съм зад кулисите, поемам въздух три пъти, дишам дълбоко и забравям за всичко. Когато изляза на сцената, виждам само моята публика и чувствам моята песен. Тогава пея от цялата си душа“ – споделя тя.

Връзката на талантливата ни сънародничка с Америка датира още от далечната 1986 г.
Тогава в Благоевград пристига една млада жена от Бостън – Анабел Грец, за да учи български народни песни. Подобно на други чужденци, тя заплаща по 3000 долара на тогавашния Комитет за култура за обучението. Американката иска да работи с най-добрите ни изпълнители и съответно е разпределена при Татяна Сърбинска в Благоевград.

„Бързо се сприятелихме, често пътувахме из региона. Анабел даже заявила в Комитета, че не иска да ходи нито в Широка лъка, нито в Котел да учи фолклор, а иска да работи само с мен. Беше ми внушено обаче, че трябва да спра да контактувам с нея, дори ми заявиха в прав текст, че ако продължавам да се срещам с американката, повече никога няма да видя чужбина.

Беше много тъжно, защото тя беше влюбена в нашия фолклор и не разбираше от политика. И естествено, уплашена от повелята на нашите партийни другари, аз се скрих от нея. Анабел дойде в Благоевград да си вземе довиждане с мен на гарата, аз не посмях да отида и така не можахме да се сбогуваме“ , спомня си тъжните факти от миналото нашенката.
След политическите промени през 1989 г. Татяна усеща, че фолклорът бива изместен от нова пошла музика – лесно смилаема и цинична.

Тя решава, че иска да се съхрани постигнатото и да бъде полезна и за България, и за родния фолклор, и не се примирява с комерсиалното. Съдбата е на нейна страна. В края на 1990 г. тя получава покана от Анабел Гренц, която я кани на серия концерти, организирани от градската управа на Бостън. Българката заминава за САЩ без да знае и една дума на английски език, но със сериозни познания по френски и руски.

„Озовах се в един непознат свят, с друга култура и начин на живот, съвсем непонятен за мен. Тогава и комуникациите не бяха толкова лесни, както е сега. Но аз не се предадох. Най-много обичах да тичам по парковете и да заучавам английски думи наизуст. Всеки ден наизустявах по десет думи. Вечерта преговарях всичко, което съм запаметила“, спомня си сънародничката ни трудните първи дни на американска земя.

Само година след пристигането й в САЩ нейният талант и магията на българската народна музика обаче я правят изключително популярна. За да отговори на огромния интерес, тя решава да направи своя фолклорна група. „Създадох моя първи мъжки състав „Зорница“ по подобие на Мацуревата фолклорна група от Банско. Американците бяха толкова старателни, че когато тогавашният ни солист Хенри запееше, имах чувството, че отново съм си у дома в Пирин“, разказва българката. Скоро след това тя е поканена за преподавател в Бостънската консерватория и прави множество майсторски класове в университетите из цяла Америка.

През 1995 г. за два сезона пее в знаменитата постановка „Хекуба“ на American conservatory theater в Сан Франциско, където главната роля се изпълнява от известната американска кинозвезда Олимпия Дукакис. По нейна покана  българката извайва вокалното звучене на „Китка“ – прочутия състав от Сан Франциско, който през 1987 г. става първият ансамбъл по балкански фолклор зад Океана.

„Американците се впечатляват и обичат традиции, първо, защото напевът на нашите песни е омайващ и екзотичен, затова го наричат и мистериозен. Ритмите ни са разнообразни и различни от западноевропейската музика. Неравноделната ритмика на нашата музика и танц е изключително предизвикателна и красива, а хората в Америка обичат предизвикателството. Когато ги уча на някоя песен, ги карам да я разбират и чувстват, да не я заучават формално, за да изживеят и текста, и мелодията“, разказва нашенката.

Преди година тя постига и голямата си мечта, за която работи откакто пристига в Америка – да създаде група, съставена от българи, живеещи в САЩ.
„След два любителски състава и един професионален във Вашингтон - „Орфея“, успях създам и четвърти само от българки, живеещи в Бостън, който бе наречен „Дивни жени“. Това е първият изцяло роден хор не само в цяла Нова Англия, но и в цяла Америка.

След толкова много успехи закономерно идва и признанието. През 2004 г. Сърбинска получава приза „Уоми - Вашингтон” в категорията „Световен музикален вокалист“. Тази престижна награда се връчва от международно жури, след като са номинирани много имена от целия артистичен свят в Европа и САЩ.
Въпреки много ангажименти и успехи, Татяна всяка година се завръща в родината си, за да вземе участие със своите американски състави в традиционния фолклорен събор в Копривщица, както и във фестивала „Пирин пее“.

Тя е убедена че интересът на младите хора в нашата страна към автентичните традиции се завръща. „Има разлика от това, което беше едно време, и всеки път, когато се прибирам, я усещам. Може би тук хората не я виждат, защото нещата се променят бавно и мъчително. Но вярвам, че всичко ще се подреди. Младите хора вече не само пеят народни песни, но и се вдъхновяват от тях.

Това е от особено значение, защото фолклорът ни е запазил като нация през вековете. Той е бил нашата класика, когато на Запад са творили композитори като Бетовен, Бах, и Лист. Ние не сме имали възможност да правим такава музика заради историческите условия. Но народната музика и традициите са ни съхранили през най-трудните и мрачни времена. Вярвам, че народното творчество ще пребъде, ще се развива и няма да се забрави“, категорична е именитата ни сънародничка.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница