Създателят на „антибебе” остана българин докрай

Автор: Георги Ваташки

Вечерта на 15 октомври 1951 г. се случила дъждовна. В една от лабораториите на фармацевтичната компания „Синтекс" в далечния град Мексико сити млад мъж стоял пред най-голямото откритие в живота си. Току-що бил получил субстанция, известна в Европа като нортистерон. Неговите изследвания всъщност били започнали като търсене на средства в борбата срещу рака, а завършили със създаването на вещество, което и до ден днешен е активната съставка на всички противозачатъчни таблетки.

Младият мъж е прочутият американски учен от български произход – професор Карл Джераси. Той напусна този свят преди броени дни – на 30 януари, но неговото основно откритие –хапчето „антибебе“ – остави неизтриваема диря в историята на човечеството. То бе не само в основата на сексуалната революция през 60-те и 70-те години на XX век, но и постави началото на ефективното семейно планиране.
Въпреки че през целия си живот той не спира да повтаря, че това, което е създал, не е „антибебе“, а „антиаборт“, хапчето става известно точно с това име.

Знаменитият учен е обявен от „Лондон таймс“ за една от 30-те най-велики личности на миналото хилядолетие редом с гениалните Нютон, Дарвин, Айнщайн и Коперник.
Той е единственият химик, който има едновременно национални медали по наука и по технологии на САЩ. Носител е на 30 почетни звания хонорис кауза, както и на Големия кръст за заслуги на Германия. Член е на Американската академията на науките и изкуствата и на Кралското научно общество в Лондон. През последните две десетилетия, освен научните си разработки, той написва и десетки къси разкази и стихове. Автор е на пет романа, като най-известният от тях е „Дилемата на Кантор“. Джераси създава и десетина театрални пиеси, които са добре познати на българска сцена.

Бъдещият гениален химик е роден във Виена на 29 октомври 1923 г. Баща му Самуел Джераси е известен софийски дерматолог, а майката Алис Фрийдман – уважавана зъболекарка в австрийската столица. Двамата се срещат в Медицинското училище на Виенския университет. Влюбват се от пръв поглед, женят се и отиват да живеят в София.
Техният брак обаче издържа само няколко години. Властната Алис взема сина си и се връща обратно във Виена. На 11 март 1938 г. обаче танковият корпус на генерал Хайнц Гудериан прегазва границата, а ден по-късно Хитлер присъединява Австрия към Германия. В цяла Европа става все по-опасно да си евреин.

Алис Фрийдман много бързо разбира, че трябва да бяга със сина си, а най-бързият начин да вземе виза за Америка е да се омъжи отново за Самуел Джераси и да получи българско гражданство. Докато това се случи, Карл живее в София и учи в Американския колеж в Симеоново.

„Мога да направя сравнение на начина, по който бях приет в България, с този в други страни. За тези две години в София получих прекрасно образование и затова, когато заминахме за САЩ, там помислиха, че вече съм завършил средно образование и ме приеха веднага в колеж в Ню Джърси. Така никога не завърших гимназия, но първите две години ми бяха достатъчни, за да достигна много високо ниво. Когато се връщам в България, съм впечатлен от нивото на образование, което продължават да дават тукашните университети“, спомня си Джераси в последното си интервю, дадено през октомври 2014 г.

През 1941 г. Карл заедно с майка си емигрира зад Океана от българската еврейска квота. Баща му Самуел Джераси остава в България до 1943 г., когато и той се преселва в САЩ. У нас от фамилията остава само доктор Изи Джераси, който е доверен лекар на царица Йоанна.
Въпреки краткия си престой тук, бъдещият учен никога не забравя българския език.  „Въпреки че ходех в Американския колеж и говорехме английски в клас, повечето от съучениците ми бяха българи и извън училище говорехме български и се справях доста добре. После напуснах, но през годините, когато идвах, много думи се връщаха отново.

Още си спомням любеница, макар че вие сега й казвате диня. Помня още изразите „Всичко хубаво", „Така е в живота", „Голяма работа", „Как си", „Добър ден, добър вечер, лека нощ". Мога да си поръчам и храна в ресторант, защото все още разпознавам кирилицата. Три от моите пиеси се играха в София и когато идвах да ги гледам, установих, че разпознавам 30-40 на сто от българския език“ – споделя той.

Когато пристигат в страната на неограничените възможности, Карл и майка му разполагат само с 20 долара. За нещастие, още в деня, в който стъпват в Ню Йорк, парите им са откраднати от шофьор на такси. Отчаян, младият Джераси изпраща писмо с молба за помощ до жената на тогавашния президент на САЩ Франклин Делано Рузвелт – Елинор. Първата дама на Съединените щати му осигурява стипендия за колеж с надеждата, че младият и напорист българин ще оправдае очакванията. И наистина за пет години той завършва със златен медал Станфордския университет в специалноста „Биохимия”.
Когато е на 27 години, става най-младият главен технолог на фармацевтичната корпорация „Синтекс“ в нейния филиал в Мексико. Там Джераси и неговият екип синтезират за първи път противозачатъчните таблетки.

„Поканиха ме, защото работех върху синтеза на кортизона и трябваше да продължа работата върху него. Това лекарство бе много по-сензационно, защото последствията от хапчето станаха очевидни след 10 г. Цялата работа бе свързана с произвеждането на хормона прогестерон. По време на бременност женският организъм го отделя, за да се създаде правилната среда за развитието на зародиша и да се предотврати повторно зачеване. Но тогава фармацевтичните компании не се интересуваха много от нашия нов метод, защото след войната хората искаха да имат деца“, отбелязва Карл Джераси.

Той, заедно с мексиканеца Луис Мирамонтес и унгареца Джордж Розенкранц, създава финалната формула на „антибебе“ през октомври 1951 г. Но до нейното серийно производство изминават още десет години.
Прочутото хапче не е единственото постижение на бележития химик. Успехите му включват създаването на физически методи за детерминиране на органическата молекулярна структура и синтеза на много стероиди. Работата му довежда до създаването на редица антибиотици, антихистамини и противовъзпалителни агенти.

Въпреки много си постижения, професорът от Станфорд с български корени не получава най-високия приз – Нобеловата награда за химия и медицина. Когато през 1968 г. го предлагат за нея, папа Павел VI заклеймява новия метод за предпазване от бременност. В резултат на това Комитетът за Нобеловите награди отхвърля номинацията на станфордския професор, а клерикалите виждат у създателя на новото хапче образа на Сатаната и го обявяват за „евреина, който ще унищожи много повече човешки животи, отколкото Хитлер, Сталин и Мао, взети заедно".

Противниците на новото лекарство злорадо обясняват, че ако жените употребяват противозачатъчни, задължително ще напълнеят. Джераси отговаря хладнокръвно, че ако не го използват, със сигурност ще станат още по-дебели.
През годините професорът има и други борби освен с религиозните водачи – заради войната във Виетнам той се противопоставя на президента Ричард Никсън, а по-късно, по повод конфликта в Ирак, не одобрява и Джордж Буш-младши.
Едновременно с академичните си длъжности, той съумява да се занимава и с бизнес. В началото на 1980 г. Джераси участва в създаването на корпорация „Зоекон", която разработва нови методи за контрол върху разпространението на насекомите, и е назначен за неин изпълнителен директор.

Освен научните си интереси, ученият проявава наклонности и към изкуствата. През 1978 г. отваря огромното си ранчо в Калифорния за млади художници и създава артистична комуна, която сам финансира. Дарява колекцията си от картини, рисувани от Пол Клее, и част от скулптурите на прочутия Хенри Мур на Националната библиотека в Лондон.
След 1989 г. Карл Джераси посещава често България, показвайки че не е забравил българските език и обичаи. Той споделя пред родните медии, че три неща от нашата страна му помагат в трудни моменти – българско кисело мляко, богатата на морални поуки наша история и най-вече това, че българският народ е запазил своите евреи от нацистките концлагери.

Когато през 2007 г. се появява статия в списанието The New York Review of Books, чийто автор пише, че Франция, Унгария и България са предали евреите си на Хитлер, професор Джераси реагира бурно. Той пише много гневно писмо до главния редактор и разказва истинската история, като обяснява, че „на фона на слабоволието и враждебното отношение на всички останали европейски страни към техните съграждани евреи“ и въпреки съюзничеството си с Германия „българите реагират бурно, борят се храбро и успяват да спасят своите евреи“.

През 2008 г. ученият е приет за член на Българската академия на науките и получава почетното звание „Доктор хонорис кауза“. Година по-късно е удостоен е с орден „Мадарски конник“, връчен му от тогавашния президент Петър Стоянов.
Последното посещение на прочутия биохомик у нас беше през май 2013 г., когато получи званието „Доктор хонорис кауза" и на Американския университет в Благоевград.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница