Нова кампания срещу културния център на българите в Босилеград
01 Март 2015, Неделя
Демократичният съюз на българите (ДСБ) изразява тревога и възмущение от разразилата се напоследък кампания срещу КИЦ „Босилеград“ и неговия председател Иван Николов,
известен общественик, писател, публицист, поет, дописен член на Българската академия на науките и изкуствата и редактор на списание „Бюлетин“.
Самият факт, че тази кампания е насочена срещу нашия най-добър съвременен познавач и най-принципен и последователен правозащитник на правата и интересите на българите в Сърбия, недвусмислено показва кой стои зад нея – авторите и проводниците на геноцида срещу българското малцинство в Западните покрайнини в лицето на „професионалните сърби“ от български произход, лидерите на сръбските националистически партии и босилеградските управници.
За съжаление, в тази кампания пряко или косвено са вмъкнати и някои български държавни органи и институции, които вероятно са повлияни от вече споменатите сръбски „политици“ от български произход. Според статия във в. „Труд“ от 16 февруари т.г. „кметът Владимир Захариев предал и документи за злоупотреби на културно-информационния център в града, в отговор на което премиерът наредил на външния министър Даниел Митов да прекрати финансирането на организацията“, да заличи КИЦ от регистъра на ДАБЧ, както и разни други недостойни внушения и препоръки, които прозвучаха по повод „поклонението“ пред паметника на Левски. Те недвусмислено показват, че става дума за дирижирана акция срещу най-активната българска организация в Западните покрайнини и нейния председател Иван Николов.
ДСБ осъжда поведението на кмета на Босилеград Владимир Захариев, който по най-вулгарен начин злоупотреби с поклонението пред паметника на Левски на 19 февруари и името на българския премиер Бойко Борисов, за да злепоставя организациите и личностите, които не само построиха и поддържат този паметник, но и най-активно защитават правата и интересите на българите в Западните покрайнини. С това той показа истинското лице на антибългарската политика, на която служи.
За всеки добронамерен човек е ясно, че тази негова политика е съшита с бели конци, защото, ако наистина имаше доказателства за „злоупотреби“ в КИЦ, той с най-голямо удоволствие щеше да ги предаде на сръбската прокуратура, а не да подвежда българския премиер с доноси, интриги, измами и лъжи. Целта на тия подмолни действия е лично отмъщение към Иван Николов, който винаги е бил последователен и непримирим критик на неговото престъпно 13-годишно управление, през което той буквално опустоши Босилеград.
Закриването на КИЦ „Босилеград“ и премахването на Иван Николов е дълго жадувана мечта на всички, които искат да задушат гласа, чрез който говори българското малцинство в Сърбия, и то точно по времето, когато страната трябва да отвори преговорните глави за правата на човека и правата на малцинствата.
Замърсявайки медийното пространство с измислени и нарочно тиражирани „злоупотреби в КИЦ“, кметът Владимир Захариев не само иска да отмъсти на политическите си опоненти, но и да отклони вниманието на обществеността от собствените си престъпления и злоупотреби с държавни пари, похарчени за безсмислени и непотребни обекти, които години наред стоят недовършени и се разпадат: водопровод, плувен басейн, спортна зала, мост, недовършени пътища, разровени тротоари и много други.
Следствието, прокуратурата и правосъдните органи все още си затварят очите пред престъпните му деяния, вероятно заради политическите услуги, които той прави с антибългарските прояви по повод Деня на освобождението на Босилеград от българските фашистки окупатори, спиране на възстановяването на български войнишки гробища, разпускане на български паралелки, изхвърляне от служебна употреба на българския език и писмо, потискане на свободата на словото, борбата срещу частния бизнес и злоупотребите по време на избори.
По време на неговото управление населението на общината намаля над 20%, а смъртността е пет пъти по-висока от раждаемостта. Босилеград никога през новата си история не е бил изправен пред подобна икономическа, политическа и демографска катастрофа с перспектива напълно да изчезне следствие на непоправимите последици от негово управление.
С отнемане и дублиране на дейностите на КИЦ и клеветите по негов адрес в София, Владимир Захариев се стреми да спечели доверие на „супер сръбски патриот“ в Белград, защитаващ територията на Сърбия от измислени „сепаратисти“, и да си осигури политически чадър за установените от държавния ревизор финансови престъпления в общината, направени по време на неговото некомпетентно управление.
Една демократична и европейска България не бива да подкрепя такъв тип „политици“. Тя може истински да ни помогне само разграничавайки се от подобни носители на великосръбските анахронизми в Македония и Западните покрайнини и настоявайки за безусловно спазване на правата на българското малцинство в процеса на преговорите за членството на Сърбия в ЕС.
Драголюб Иванчов,
председател на Демократичен
съюз на българите
Босилеград