Скулпторът със своята съпруга Фей в ателието си в Париж
16 Март 2015, Понеделник
Едва през 2015 г. България видя творбите на скулптора, живял над 40 години във Франция и наложил се като един от най-талантливите творци в Европа
Автор: Георги Ваташки
В началото на февруари в столичната Национална художествена галерия бе открита експозицията на прочутия в цяла Европа скулптор Боян Райнов. Тя представя за първи път пред родна публика 23 негови произведения, закупени от Франция в периода 2007-2014 г. Най-ранните работи в изложбата са от края на 40-те години, а най-късните - от 80-те г. на миналия век. Всички те обхващат най-активния и зрял период в творчеството на Райнов.
Той е един от малцината ни сънародници, работили в сферата на изящните изкуства, които са признати и ценени в чужбина. Сред най-близките му приятели са великият Пабло Пикасо, световноизвестният поет Рьоне Шар. Скулптурите му пък получават възторжени рецензии от знаменити френски изкуствоведи като Морис Брюзо и Дора Валие – сестра на Петър Увалиев.
Творба на Боян Райнов краси площада в парижкото предградие „Антони“. Пластика, излязла от неговите ръце, събира погледите и в Музея на пощите във френската столица. Следи от Боян Райнов има и на други места в земята на Волтер, Русо и Роден. Според европейските критици, в своите експозиции българинът непрекъснато търси и реализира своя личен език, чрез тях изразява сложни мисли и чувства.
Неговото изстрадване на творчеството, както сам признава маестрото, е "дялането, дълбането, при което се ражда новата форма със свой живот, за да изрази обичта ми или бунта ми."
Българинът е един от първите скулптори в Европа, които започват да експериментират с материалите за пластиките и да намират свои открития, чрез които обемите на творбите трансформират светлината в строги структури или свободно балансирани движения.
Боян Райнов е роден през 1921 г. в София. Син е на прочутия писател Николай Райнов и по-голям брат на автора на знаменитите шпионски романи за Емил Боев - Богомил Райнов.
Бъдещият талант на пластиката завършва с отличие Художествената академия в София. Заедно със семейството си заминава за Париж през 1946 г. Първоначално работи в българското посолство като шофьор, а после решава да остане във френската столица за постоянно.
Временно си изкарва прехраната във фризьорски салон за кучета, докато накрая късметът на нашенеца проработва. През 1949 г. той се запознава с големия френски поет и основоположник на сюрреализма Пол Елюар и прави изложба с рисунки към книгата му „Красавиците и зверовете“ в галерия „Ариел“.
Предговорът пък е написан от един от символите на модерната култура, писателят сюрреалист Жан Кокто.
През 1963 г. Райнов участва в представителната експозиция „Изложба на седемте тенденции в съвременната скулптура" заедно със знаменитости като Арп, Джакомети, Гонзалес, Лоран и други творци. Същата година получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло за композицията си Les Enlaces. Тази изложба има много голямо значение за неговото по-нататъшно развитие и утвърждаване на френската културна сцена.
Голяма роля за творческото развитие на нашенеца има и съпругата му Фей Видал, даровита художничка в областта на живописта. През 60-те години на XX век тя става основател и дългогодишен председател на Съюза на жените художнички във Франция.
През 1965 г. Райнов получава първа награда на Международната изложба на скулптурата в Монте Карло, а общината на Париж прави откупка на няколко негови творби.
Сред темите му е класическият символ на фигурата, вместена или пресечена от градското пространство – разкрито е социалното ехо от контакта на две форми на съжителство: уравновесената и природна композиция с вградените рамки на новото урбанистично битие.
„Постепенно изграждам своята скулптура така, че тя да завърта във въздуха и светлината. Стремя се към по-остри форми, които задържат светлината и подчертават дълбочината“, споделя за произведенията си Боян Райнов.
За талантливия ни сънародник следват успех след успех, идва и признанието на критиката. Включен е в редица емблематични експозици, разкриващи актуална Франция пред света, за което получава награда от френския президент Жискар д`Естен в края на 1978 г.
Париж също проявява своето уважение към Боян Райнов и през 1982 г. по повод 60-годишнината му издава пощенска марка с една от най-известните му скулптурни композиции "Семейството". Дотогава с честта да бъдат увековечени на специални пощенски марки имат великите Огюст Роден и Аристид Майол, но това става след тяхната смърт. Боян Райнов е единственият скулптор във Франция, чието творчество е получило подобно признание приживе.
Монументалните скулптурни групи на Боян „Приятелството между хората“, „Семейството“ и „Градът“ пък са признати с президентски указ за част от културното наследство на Франция. Негови скулптурни групи красят три парижки площада, а един от тях „Антони“, където се е намирало неговото ателие, след неговата кончина е наречен на неговото име.
Знаменитият скулптор е обявен още през 1952 г. за невъзвръщенец от българския комунистически режим. Завръща се на родна земя едва през 1999 г. Въпреки желанието си обаче, приживе не успява да покаже своите творби пред сънародниците си.
Боян Райнов си отива от този свят през ноември 2005 г. в града, в който става известен за цял свят – Париж. Въпреки това, той никога не забравя своето Отечество и не отказва от мечтата си да направи изложба в Родината.
В едно от последните си интервюта през 2004 г., скулпторът казва: "Аз си спомням всичко от България и мога ли да забравя българския език, когато моят баща е голям български писател. Моят дух завинаги ще остане в София, а родните планини винаги ще бъдат моята природа. Затова моята мечта е да покажа създаденото от мен у дома, в моя роден град.“
