Талантлив български учен с уникален рекорд в „Гинес“

Автор: Георги Ваташки

Сред чудноватите постижения в прочутата Книга на рекордите на Гинес любопитство предизвиква пробивът на най-малкия отвор в света, чийто диаметър е едва 22 микрометра. Той е направен в края на 2014 г. и е дело на българския учен Атанас Иванов, който е и създател на първата европейска микроелектрохимична машина, работеща с електрическа ерозия. Благодарение на нея могат  да се взимат проби от морското дъно до 7 км дълбочина.

Разработката на нашенеца, който от 21 години живее във Великобритания, вече е купена от НАСА, която я използва за събиране на образци от Марс и Юпитер по програмата за космически изследвания „Медуза“.
Атанас Иванов е старши преподавател в лондонския университет „Брунел“ и е сред най-уважаваните европейски физици и астрономи.

Тай е роден в Пазарджик през 1961 г. в семейство на инженери. Дядо му по майчина линия е преселник от Беломорска Тракия и открива въглищните залежи в Кюстендилския край, а баща му е бил офицер на границата.
Бъдещият физик завършва Математическата гимназия в родния си град, а след това е приет да учи специалност „Машиностроене" в Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Студентските години са едни от най-тежките в живота му. „Родителите ми получаваха 150 лв. заплата, а сестра ми, също студентка, работеше нощем за 80 лв. в захарната фабрика, за да ме храни. Връщаше се в квартирата и плачеше, че нямаме пари“, спомня си за тези отминали времена нашенецът.
Той обаче е сред най-добрите в своята специалност и често шефът на Катедрата по машиностроене го кани в своята лаборатория, за да работят заедно по научните разработки.

По-късно, когато разбира, че талантливият младеж няма средства дори да си купи нови обувки, той издейства и стипендия на Атанас. Талантливият студент не подвежда преподавателите си и завършва висше образование с пълно отличие.
„Не очаквах, че ще стана първенец на випуска, но знаех, че съм сред най-добрите. Родителите ми изпратиха пари да си купя костюм за завършването, а аз ги изхарчих за риза и обектив на фотоапарата“, не крие реномираният днес учен.

Въпреки че иска да се занимава професионално с наука, според тогавашните правила е разпределен да работи във военнопромишления комплекс „Оптикоелектрон“ в Панагюрище. Там за първи път вижда, че може да изобретява „разни работи и да дава акъл" срещу 150 лв. заплата.
Заради златния медал от университета в завода го зачисляват към бригада като завършил ПУЦ и даже вписват това в трудовата му книжка.

След две години в „Оптикоелектрон" младият инженер вече е впечатлил с идеите си мнозина учени, които го канят да се върне като научен сътрудник в Русенския университет. Там в един момент става главен асистент, като не спира да обикаля и различни предприятия в страната, защото постоянно го търсят за разработки.
След политическите промени през 1989 г. на специалиста обаче му става все по-трудно да живее в България и решава да си опита късмета в Нотингамския университет с проект по програмата „Темпус“. Не му харесва, връща се за малко и после пак стяга куфарите за Великобритания, където прави кариера като старши изследовател към Университета в Кардиф. Там работи 15 години, защитава и докторантура, която му отваря вратите за старши преподавател в престижния лондонски университет „Брунел".

„Разбрах, че са ме оценили, когато в НАСА харесаха първата ми разработка", връща се години назад българинът. Възлагат му да проектира и изработи екипировка, с която да се вземат проби от морското дъно на 7 км дълбочина. Целта е да се открият бактерии, произвеждащи нефт, които да се пренесат и култивират на земята.
Атанас Иванов изработва 80 процента от частите за шест секции на апаратурата, след които  и специални кислородни бутилки, издържащи налягане до 700 атмосфери. От НАСА веднага купуват две съоръжения, за да съберат образци от Марс и Юпитер. За същата програма той разработва и метод, по който се правят сензорни заготовки за ниски температури. Така българинът става единственият доставчик на подобни апарати за НАСА и Европейската програма за изследване на Космоса.

Покрай работата му за американските физици, през 2005 г. от престижния „Куин Мери колидж“ го канят да участва и в разработването на сателитите Herschel и Planck. Проектът за близо два милиарда евро има за цел да изработи инфрачервена картина на Вселената и да определи мястото на Големия взрив.
„Обещах, че ще опитам, въпреки че бе почти невъзможно проектът да бъде осъществен само за година, каквито бяха изискванията", споделя Атанас Иванов. Сънародникът ни и неговият екип се справят и създават системата за управление на огледалата, които работят при минус 272,5 градуса.

През 2006 г. за същата програма той разработва метод за направата на заготовки от индиев антимонит, използван като сензор за ниски температури. Българинът е на първите редове, заедно със шефовете на НАСА, на церемонията за изстрелването на ракетата на 14 май 2009 г. от Кейп Канаверал.
През 2010 г. изследователят печели нов проект, по който разработва първата европейска микроелектрохимична машина. По-късно тя е внедрена в германска компания и с нея се пробиват отворите за впръскващите дюзи на двигателите с вътрешно горене.

„За мен инженерството е приложна физика и химия, нищо друго. Не си представям готовия продукт, преди да съм започнал, иначе няма да ми е интересно“, обяснява изследователят. От началото на тази година той работи с физици от Бъкингамския университет по проект, свързан с ерозията. Българинът смята, че е само въпрос на време да бъде открит нов феномен  на лъчение.
„Първите ми изчисления показват, че сме на прав път. Трябва да го направим, защото това ще отвори огромни възможностите пред науката. Но нищо не става бързо - процесът от откритието до внедряването му е непрекъснат, макар и невинаги успешен“, споделя нашият сънародник.

Освен преподавател в „Брунел“, Иванов е и директор на магистърска програма по инженерно проектиране и дизайн в британския университет. Годишно изнася 90 лекции пред студенти, като взема най-добрите 25 от тях да работят с него в лабораторията.
„С едногодишното обучение се опитвам да им дам увереност, че идеите им ще успеят. Тази година трима от тях отидоха да работят във „Форд" – със задоволство изтъква успехите на своите възпитаници българинът. От есента на 2014 г. той е и външен изпитващ експерт за Leuphana University в германския град Люнебург и Университета на Нов Южен Уелс в далечна Австралия.

Въпреки множеството проекти и ангажименти из цял свят, ученият се завръща често в родината си не само да види своите роднини, но и да предаде опита си на младите българи, тръгнали по трънливия път на науката. През октомври 2013 г. Иванов чете в Русенския университет лекции на тема „Организация и оценяване на учебната и научната работа в английските университети“, които преминават с голям интерес от страна на тамошните преподаватели и студенти.

Същата година нашият сънародник е обявен за почетен професор на Русенския университет, където преди близо 36 години започва пътят му на физик и инженер.
В своето слово след присъждането на званието той заявява: „Работата трябва да ми доставя удоволствие, иначе няма смисъл да й ставам роб. Но мога да кажа, че удоволствието от нея е условие за успешна кариера. Зад всяка разработка стоят много усилия и немалко пари. Правя нещо, като се надявам да стане. Понякога се получава, друг път - не. Важното е никога да не се предаваш“ – категоричен е преуспелият рекордьор на „Гинес”.


В категории: Горещи новини , Нашенци зад граница