На 2 май градът бе домакин на Първия събор „На мегдана на Другата България”
Автор: Иван Фурнаджиев, Лион Снимки: Авторът
Невероятно но факт – както бе възкликнал нявга Щастливецът. На площад „Луис Прадел”, точно между Операта и Кметството във втория по големина град на Франция, в съботата преди Гергьовден се люшна буйно вито хоро. Всички натъкмени както си му е редът, с богатите си носии: алени литаци, шарени престилки, забрадки, пендари и везани чорапи. Да им се ненагледаш! И насред тях гайдарят и тъпанджията.
„Йхууу... давай, давай – разнесе се хороводният призив на един гърлест балканджия – днес сме на Герьовденско хоро”. И понеже се падаше почивен ден, французи и туристи, излезли в най-оживената част на града, гледаха като същисани. Около хорото тълпата бързо нарасна, та смраченото облачно небе се развидели от светкавиците на фотоапаратите им.
„Какво е това, какви са тези артисти, какъв е този празник?” – се чуваше около играчите на всички езици от Вавилонската кула. Добре, че няколко млади момичета и момчета, също в национални носии и табелки „организатор”, чевръсто се шмугваха между публиката и бързо обясняваха. Да, имаше и малко диплянки за раздаване, ама нали всичко е на доброволни начала, пък пустите финикийски знаци – все не достигат. Нейсе! И така се справиха.
Под наслов „На мегдана на Другата България” за Първия събор на българските фолклорни групи извън родината с организатор и домакин лионският ансамбъл „От извора”, във френския град се озоваха 14 състава от 6 съседни страни. На хорото се наловиха близо 400 участници.
Три раздумки между ръченицата и хорото
„Идеята за Гергьовденското ни хоро се роди сама – открадна малко време специално за читателите на „Десант“ Анита Екенова, ръководител и солист на „От извора”. – Бяхме на един фолклорен фестивал в Лондон и там събрахме няколко адреса. После от ухо на ухо и ето ни вече тук. Но следващия път ще бъдем двойно. Помнете ми думата! Искаме да покажем на Европа и главно на себе си, че макар и в имиграция, ние оставаме българи по дух и сърце. Стремим се да съхраним народното си творчество и да го предадем на другите поколения. Хайде, стига сме бъбрили. Хващайте се на хорото с нас”.
Тук е време да добавя, че „От извора” е само на четири години, но вече има в творческата си биография участие в три големи фолклорни фестивала: Монпелие, (Франция), Палма де Майорка (Испания) и като вече знаете – в Лондон. Съставът на ансамбъла обединява около тридесет мъже и жени с различни възрасти и професии. Наедно ги е събрало едно – любовта към българския фолклор.
„Завършил съм музикалното училище в Смолян и когато тръгнах за Северна Ирландия – разпусна меха на гайдата си Васил Недев, – заминах с малък сак и голямата си гайда. Друго не ми и трябваше. Сега работя в един парник, а в свободното си време съм в „Чемшир”. Съставът ни не е голям, но откакто сме го създали, не пропускаме фестивал. А пък тук – как да не дойдем. Хоро без гайда става ли?!”
„О, не ви разбирам – вдигна със съжаление рамене тъпанджията – говорете ми на френски, моля.” Оказа се – чудо на чудесата, че това е чистият французин Бруно Виденьо.
„Изкарах преди доста време един курс по танци в България и понеже всъщност съм музикант, влюбих се не само във вашия народ и култура, но и в тъпана. Оттогава не се разделяме. Даже с другите ми приятели французи създадохме „Банд Балкс” и свирим предимно оригинален български фолклор или наши разработки по темата. Знам доста български, ама за интервю не съм готов, прощавайте“ – засмива се той съвсем по нашенски.
На дългото хоро вече се бяха наловили и мнозина от надошлите „цивилни” сънародници, но много скоро по плахите и неуверени стъпки започнах да различавам и „ябанджиите”. Видимо галските петли не бяха издържали на неповторимите ритми на фолклорното ни богатство. Защото съкровищата, дето родината ни може да покаже на света, далеч не са само тези, които стояха няколко дни под стъклените похлупаци в Лувъра! Има ги и тук, насред площада на първото ни Гергьовденско хоро в Лион.
Кой от къде дойде
Бързото преброяване на участниците доказа, че имигрантите в Лондон или са най-многобройни, или най-тачат и милеят за българското. Защото от мъгливата столица на Албион дойдоха: „Българи” с ръководител Ива Костова, „Булгари” с Марина Иванова, „Веселяци”, „Хоро” и „Китка” с Недялка Петрова, „Мераклии” с Венцислав Шопов и „Приятели” с Петко Праматаров. Следват ги „Чемшир” от Северна Ирландия с ръководител Пламена Чемширова, „Нашенци” от Милано, водени от Станимир Минев, „Пендари” от Женева с Петя Петрова, „Лазарки” от Мюнхен с Пламен Петров, „Луди млади” от Монтпелие с Живко Бочев, „Зора” от Париж с Лазарина Джорджева. Почетен гост на събора бе френският оркестър „Банд Балкс”, който свири само българска фолклорна музика или собствени аранжименти по темата.
„Йхууу... давай, давай – разнесе се хороводният призив на един гърлест балканджия – днес сме на Герьовденско хоро”. И понеже се падаше почивен ден, французи и туристи, излезли в най-оживената част на града, гледаха като същисани. Около хорото тълпата бързо нарасна, та смраченото облачно небе се развидели от светкавиците на фотоапаратите им.
