Най-доброто лечение на Алцхаймер
14 Май 2015, Четвъртък
Какво представлява така „модерната“ напоследък болест на Алцхаймер?
Виолетка Станчева, Пловдив
Автор: доц. д-р Гео Нешев, дн
Болестта на Алцхаймер или старческа деменция е все по-разпространена в развитите страни и е сред първата петица на социално значимите заболявания. Тя съставлява 12,9% от случаите на старческо слабоумие. За първи път е описана през 1906 г. от немския психиатър Алоиз Алцхаймер.
Характеризира се с бавно развитие на разсеяно слабоумие. Най-ранните симптоми са разстройство на паметта, нарушаване на работоспособността, дезориентиране във времето и пространството. Загубата на паметта постепенно прогресира, като на този етап у болните се забелязва нарушение на говора и способността за общуване. Така характерна се очертава т. нар. логорея (невъздържано говорене, многословие), като в началото на заболяването са наблюдава деловитост и суетливост.
Дейността на болните става стереотипна и непродуктивна. При външни емоционални дразнения те са леко тревожни и гневливи. У някои преобладават вялост и безразличие. Изразена депресия се развива рядко. При наличието на речеви разстройства преобладават апатията и инертността, но също така понякога има място и определена афектираност, говореща за прогресивно отслабване на контрола от страна на мозъчната кора.
Най-късните стадии се характеризират с мускулна скованост и нарушена походка. Не са редки и епилептиформени припадъци – те се срещат в 25-30 на сто от случаите. При дълбокото слабоумие болните не познават себе си и водят продължителни беседи със собственото си изображение.
Условно заболяването може да се раздели на три етапа: 1. До появата на речеви разстройства. 2. Изразени речеви и практически разстройства 3. Терминален. Най-често болестта на Алцхаймер започва между 40 и 60 години, но са описани редки случаи и в периода между 15 и 30 години. Затова още се разделя на младежка (до 30 години) и възрастна (развива се между 30 и 40 години).
Лечението на заболяването, ако изобщо може да се говори за такова, е симптоматично: седативно при възбуда, витаминотерапия, ако позволява състоянието – трудотерапия, предпазване от поява на рани от пролежаване ( т. нар. декубитус). Практикува се и въздействие с т. нар. геропротектори, от които най-ефикасни са корените на жен-шен, китайският лимонник, левзеята, елетеурококът и др.
Възрастните, които си поставят цел в живота, са по-защитени срещу старческото слабоумие. Тя може да бъде прекарване на повече време със семейството, помощ при отглеждането на внуците, различни хобита, участие в благотворителни организации, усвояване на нови умения с музика, отглеждане на домашен любимец и пр. Живеещите с цел и смисъл в живота изпитват много по-малко негативни емоции и по правило не изпадат в дълбоки депресии.
В категории:
Горещи новини
,
Алтернативно лечение