Художникът Ангел Гешев, който живее в Пекин от 20 години, е посветил таланта си на мистерията и красотата на азбуката
Автор: Георги Ваташки
Един български художник се е заел с нелеката задача да представи пред света значението, мистерията и красотата на глаголическата азбука. Различните интерпретации на Ангел Гешев на древната писменост години радват ценителите на изкуството – не само у нас, но и по света.
В началото на май в София и Пловдив при голям интерес премина последната изложба на художника, който от 20 години живее и твори в далечен Китай. Творецът е нарекъл експозицията си „Изложба № 3”. В нея освен платна, в които ясно се откроява дългият път от Запада към Изтока, за първи път се представят композиции, в които красивите глаголически знаци са разположени като скални стенописи. Това е техника, която е изключително рядко срещана и изисква сериозна подготовка.
Буквите са сътворени върху ръчна копринена китайска хартия, а техниката на изработване е уникална. Според критиката, картините на Ангел Гешев правят впечатление с неговото проникновение в знака. В своите творби сънародникът ни прави сравнение между глаголическите знаци и китайските йероглифи. Например „ша” от глаголицата означава планина, а на китайски е „шан”.
В творбите си художникът използва също древни китайски каменни и керамични форми на конници, каляски, дракони, митични същества, а също така много форми и знаци от археологически разкопки в България. В тях си дават среща символи като емблемата на ханския род Дуло, знаците на седемте планети на прабългарите, старинни звездни карти и схеми, рунически символи, глаголически текстове.
„Идеята ми не е да доказвам кое писмо е по-старо, това е работа на историците, аз просто се опитвам да привлека вниманието на нашата нация към китайската култура. По този начин се опитвам да създам една хармония на общото в различните видове писменост, на общото в историята. Желанието ми е е да покажа първите писма на света – индианско, иврит, глаголица, старокитайското, дори знаците на рода Дуло. Показвам в картините си чрез интерпретация хаоса на света, който противопоставя на конкретното", разкрива своята концепция нашенецът.
Той представи и новата си уникална книга, създавана в продължение на 13 години от ръчно изработени хартии, с лети корици от махагон, която прилича на древно Евангелие. В нея прави паралел между глаголицата и китайското йероглифно писмо.
„Всъщност самата идея за книгата се роди през 1993 г., когато трябваше да участвам във Франкфурт в едно биенале на авторските малотиражни издания. Аз тогава исках да направя паралел между глаголицата и китайското йероглифно писмо. Това бе един много силен проект. Идеята бе всяка една буква да се преведе в стихове на Лао Дзъ и с някакъв йероглиф. Например „Д" с йероглифа за „добро" и на фона да има стихове на Лао Дзъ", разказва нашенецът
„Глаголицата на Ангел Гешев отново оживява. Характерните древни писмени знаци претърпяват своята цветна метаморфоза в тази изложба. Своеобразните интерпретации на глаголицата, която от години е огромно изкушение за художника, сега приемат формата на свитъци“, са част от отзивите на критиката за изложбата в Пловдив.
Изявите на българина на родна земя са само част от многобройните му изложби по целия свят.
Гешев има над 30 самостоятелни експозиции в градове като Шанхай, Пекин, Москва и Ашафенбург. Участвал е и в общи изложби у нас, в Лондон, Милано, Истанбул, Сеул и Тайпе. Негови творби притежават много музеи за изобразително изкуство в България, Русия, САЩ и Китай.
Ангел е роден през 1962 г. в Пловдив. Любовта му към древните символи се заражда още в основното училище, където посещава кръжок по археология и участва в множество разкопки.
Завършва единственото в страната ни Художествено училище за сценични кадри в родния си град. След това следва в Московската художествена академия, специалност „Графика и дизайн”. След като се дипломира, преподава три години в Московското графично студио на Руската художествена академия Там се запознава с китайската художничка Ян Ян, която е негова колежка. Не след дълго тя му става съпруга и двамата заминават за родния й град Пекин. Това става през лятото на 1995 г.
"Когато дойдохме в Пекин, с помощта на родителите на Ян си построихме къща, която превърнахме в ателие. В началото бе много трудно, защото нямахме достатъчно поръчки, за да се издържаме. Но след близо половин година наеха Ян да рисува два сватбени стенописа, а аз получих ангажимент за художественото оформяне на два хотела", разказва Ангел. Постепенно славата на българо-китайското семейство художници се разраства и поръчките започват да се трупат.
През 1998 г. нашият сънародник създава "Студио "A&Y" - едно от най-големите и престижни ателиета за печат на сериграфия в Китай. Сериграфията е малко популярна у нас графична техника, при която графиките се отпечатват върху специална хартия, наречена „арш" и „риф", като се използват между 30 и 120 цвята. Студиото е кръстено на първите букви от малките имена на двамата на Ангел и Ян – „A&Y". Към днешна дата то е много популярно в Поднебесната империя и китайските художници отдават дължимото на таланта на пловдивчанина. В края на миналата година пък за талантливия нашенец излиза огромна статия в популярния пекински всекидневник „Чайна дейли", чийто тираж превъзхожда всички български вестници, взети заедно.
Българинът се занимава и с меценатска дейност, като подпомага млади таланти. Той им осигурява международни договори за продажба на изкуството на артисти от съвсем различни области - независимо дали са живописци, графици или скулптори – с Тайван, Холандия, Сингапур, Русия.
„Опитвам се да уча младите художници да не подражават на това, което може да се продаде, а да търсят своя стил. За да направиш това, трябва да си много смел, защото в началото ще им липсват клиенти и публика. Но признанието към таланта и трудолюбието идва неизбежно, макар да изглежда понякога закъсняло", споделя Ангел.
В близките месеци му предстоят изложби в авторитетни галерии в Макао и Нанкин, след което през есента ще се завърне в София. Тук той планира да направи майсторски клас за млади таланти и студенти от Националната художествена академия.
