През турското робство монасите тайно преписвали „История славянобългарская“ на Паисий
Автор: Здравка Христова
На шест километра североизточно от Велико Търново, върху непристъпните скали на Арбанашкото плато, гордо извисява снага Лясковският манастир. „Св. св. Петър и Павел” е една от четиринадесетте духовни обители около старопрестолнината, изградени от династията на Асеневци по времето на Втората българска държава.
Отдалече силуетът на манастирския комплекс напомня средновековен замък, а от широката тераса на основната му сграда се разкрива невероятна гледка към полята, чак до билото на Еленския Балкан.
Когато България пада под турско робство, Петропавловската обител преминала в гръцки ръце. Владиката изгонил българските монаси и настанил на тяхно място духовници от Гърция. Това положение остава до Църковната борба през Възраждането, донесла духовна свобода на манастира. През 1662 г. духовното средище става известно и извън пределите на Османската империя. Руският император Петър Велики го дарява с позлатено Евангелие и Кивот.
През годините на османски гнет монасите тайно преписват "История славянобългарская" на Паисий Хилендарски и я разпространяват по българските земи. Освен с духовна дейност, те се занимават и с революционна.
През 1700 г. тук се подготвя въстанието на търновската вдовица Мара, начело със сина й Стоян и Мирчо войвода. През 1856 г. Капитан дядо Никола повежда тринадесет четници към Габровския Балкан. През април 1869 г. Васил Левски тайно пристига в манастира и основава в Лясковец революционен комитет, а през 1872 г. наминава покрай него отново, този път с Ангел Кънчев.
Апостолите на Великотърновския революционен окръг също намират убежище тук. Зад стените на обителта намират подслон и отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Семерджиев, Бачо Киро, Христо Иванов-Големия.
Бележитият дякон Максим Райкович премества своето училище в метоха на манастира. По-късно му става игумен и обикаля околията, подготвяйки местното население за бунт.
Петропавловският манастир става и първата българска семинария. През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски организира в светата обител над Лясковец първото духовно училище в България, след учредяването на Българската екзархия на 28 февруари 1870 година.
Радетели за създаването на семинарията са членовете на Търновската градска община, а инициативата им среща подкрепата от тогавашния владика Григорий.
Идеята за българско богословско училище обаче е отпреди това. На 21 май 1859 г. се свиква общо събрание, на което се съставя съвет към Митрополията. Целта е да се осигури сграда, да се набавят средства за училището и да се определи управител.
Гражданите изготвят Прошение до владиката за учредяване на семинарията, а първоначалниците на градовете и селата в търновската епархия пращат на митрополит Григорий Окръжно за набиране на средства за бъдещото богословско училище.
Самият митрополит обещава годишна издръжка за бъдещата семинария от 3000 гроша, а търновецът хаджи Димитър Хаджиничов дава още 1000 гроша. Семинарията е открита на 11 май 1874 г. и за първи ректор е назначен Недю Жеков.
Изследователите на личността му го определят като човек с висок професионализъм в историческото мислене, отдаден на делото на Теодосий Търновски и св. Патриарх Евтимий Търновски, интелектуалец с реформаторски схващания за просветното дело. В светата обител и днес се съхранява неговата безценна библиотека.
Управител на богословското училище е бил епископ Климент Браницки – писателят Васил Друмев. Година преди откриването са направени ремонтите на манастирските помещения. Малките монашески килии са преустроени на класни стаи. За да имат българите своя семинария, дядо Иларион дал сърцето, душата и всичките си спестявания от 15 хиляди лева. Училището привлича ученици от цяла България, развива се и се оформя като център на българската култура и самосъзнание.
Първите възпитаници са 24 будни момчета от околията. Недьо Жеков им изготвя програма с широк профил, в която наред с тясно специализираното богословско обучение, е предвидено и светско, хуманитарно образование. Учредено е Ученическо дружество с философско-популяризиращи цели, взело за емблема античната максима „Познай себе си”.
От есента на 1878 г. - след края на Руско-турската война, започва вторият етап от дейността на духовното училище. Грижа за него има проф. Марин Дринов, който управлява отдела за просвета на княз Черказки. Със заповед от 28 септември 1878 г. той назначава за управител епископ Климент Браницки.
На освещаването произнася встъпителна реч: „Откривам първия лъчезарен храм за българската духовна наука и с най-гореща сърдечност призовавам Божията благодат за неговия, от този отреден час нататък, редовен вървеж и процъфтяване”.
През 1879 г. епископ Климент успява да издейства отпускане на 25 000 рубли от княз Дондуков-Корсаков.
Не всичко е по мед и масло в семинарията. Учениците се вдигат на стачка, недоволни от храната и учителите. Това принуждава епископ Климент да напусне длъжността на ректор в началото на 1881 г.
Първата ни духовна семинария завършват бележити учени като проф. Васил Златарски, Петър Ников, Димитър Цухлев, Юрдан Трифонов, проф. Беню Ценов и др.
Интерес предизвиква дневник на семинарията с данни за издръжката, кадровата политика, както и завещанието на Панарет Рашев. В Държавния архив във Велико Търново се пази финансов отчет за състоянието на богословското училище под ръководството на митрополит Климент за периода 1878-1884 г., а също и снимки на учители и ученици от Петропавловската духовна семинария.
Първото българско духовно училище продължава дейността си до 8 септември 1886 г., когато е закрито с указ. Още същата година се открива богословско училище в Търново. През 1903 г. то е преместено в София.
След Руско-турската война Славянският благотворителен комитет урежда в манастира сиропиталище за пострадалите с управител Добри Войников. Той умира в него след тежко боледуване от тиф. По време на управлението на Стефан Стамболов в Петропавловския манастир е заточен Търновският митрополит Климент (Васил Друмев).
От 1902 до 1912 г. Лясковският манастир е превърнат в приют за душевно болни. Голямото земетресение през 1913 г. и избухналият пожар разрушават манастирската черква и историческите постройки. Останали здрави само новите сгради на семинарията, направени от дряновския майстор Уста Маньо. Заличени и погубени са скъпи творби на изобразителното изкуство.
Днес посетителите в манастира могат да видят част от някогашната семинария. Една от стаите е била приспособена за църква, а камбанарията е обновена през 1980 г. В Лясковския манастир освен главната църква „Св.св. Петър и Павел” има и два параклиса – „Покров Богородичен” и „Света Троица”. До единия параклис има езически олтар на римски гарнизон, тъй като на това място през II век е имало римски кастел.
Между 1918 и 1922 г. в манастира се заселват 60 руски бежанци, а след тяхното напускане той става девически. От 1925 до 1928 г. в светата обител функционира църковно-певческо училище. Трансформациите не спират. През 1937 г. манастирът е превърнат в дом работилница за глухонеми момчета. Краят на това начинание е сложен през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеската девическа общност.
След продължителна реставрация с подкрепата на местното население, и особено на покойния Енчо Стайков, манастирът „Св. св. Петър и Павел” и днес продължава да посреща гости. На 31 метра над земята се извисява манастирската камбанария, а часовникът под нея, подарен от родолюбивата лясковчанка Мария Генова, отмерва безвремието в светата обител.
