Маршът на знамената в Лион мина без родния трибагреник
Пъстрият парад на знамената преминава през центъра на Лион
22 Юни 2015, Понеделник
Събота, 13 юни. И тази година, за дванадесети път, централният площад на френския град Лион – „Белкур”, осъмна обрамчен с красиви бели палатки.
Автор: Жан Соломонов, Лион
Пред всяка от тях се вееха разноцветни национални знамена. Предстоеше да се открие новото издание на Празника на консулствата или както още го наричат Празникът на флаговете. Вътре в палатките и на щандовете пред тях, облечени в националните си носии индуси, словенци, арменци, албанци, канадци, общо хиляда и петстотин участници от цял свят, се надпреварваха да хвалят на публиката неповторимите прелести на своята страна. Занаятчиите показваха плодовете на своите изкусни ръце, музиканти свиреха на народните си инструменти, а пъстрите албуми и географски карти канеха настойчиво бъдещите туристи да се насладят на замъците край Вълтава или прочутата Китайска стена, та чак до потъналите във вечен скреж Италиански Алпи.
Да, интернетът дава много, но далеч не всичко! Пък и не съм виждал още някой да е успял през екрана да опита японско саке или лютивичките наденички „чуритос”.
Богатството и многообразието на тези толкова различни култури, намерили сцена в Лион, бе така пъстро, че въпреки ранния час, стотиците посетители направо притичваха от палатка на палатка, притеснени да не пропуснат този уникален шанс да направят само за ден една пълна обиколка на света. При това – пеша.
Точно в 14 часа в съботния ден строените в полукръг флагове на участниците се сведоха за поклон пред многоезичната публика и като бързо се престроиха, тръгнаха в прочутия си „Марш на знамената”. Придружено от групите в национални носии, шествието премина през центъра на града, обиколи площада на старата борса и се върна отново на „Белкур”. За изненада на всички и най-вече вероятно за Китай, бе делегацията на Тибет и тибетския флаг, който гордо се вееше на воля. Но историята си има своите закони, които са по-силни от политиката.
В другата половина на площада, в по-малките палатки, пред които обаче пак се вееше на пилона национален байрак, се бяха настанили консулствата на страните участнички. Светът очевидно много се е променил, щом вече не гражданите търсят консулството на чуждата страна, а консулствата идват при гражданите. Имате въпроси? Моля заповядайте!
А какво по-сигурно средство да започнем да живеем в мир в общия ни дом – Земята, от това да се познаваме и опознаваме все повече и повече? Точно това е и замисълът на станалия вече традиция лионски празник. Тук е мястото да добавя, че абсолютно всички разноски се поемат от кметството на града. Достатъчно е само да пожелаеш да дойдеш! А посетителите тази година счупиха миналогодишния рекорд – бяха повече от тридесет хиляди.
Вероятно читателите вече се питат защо този български журналист се е захласнал да разказва за другите държави, а не спомене за китните ни носии, троянските грънци, изкусните дърворезби на иконите ни, котленските ни губери, пък и за някои габровски захлупци с лакомства...
Ами защото нашата родина България просто я нямаше там. Поради що, и кой крив, кой прав – не се наемам да кажа. Каквото видях, това и разказвам.
