Мирослав Пенков при представянето в София през 2014 г. на сборника си „На изток от Запада“
29 Юни 2015, Понеделник
Писателят Мирослав Пенков, който живее в САЩ от 14 години, е носител на редица авторитетни награди на критиката зад Океана
Автор: Георги Ваташки
Вместо да разсъждават за пореден път върху класиците Иван Вазов и Йордан Йовков, седмокласниците, които се явиха на матурите тази година, трябваше да напишат преразказ върху откъс от сборника „На изток от Запада“ на младия български автор Мирослав Пенков.
Името на живеещия от 14 години в Америка писател бе непознато не само за децата, но и за мнозинството от техните родители. А сънародникът ни определено не е случаен човек в света на литературата.
Знаменитият в цял свят писател Салман Рушди включва разказа на българина „Как купихме Ленин" в антологията „Най-добрите американски истории за 2008 г.“. В него по своеобразен тъжно-комичен начин е разказано как младеж от 90-те години на миналия век купува тялото на Ленин от портала eBay.com за подарък на дядо си – убеден комунист.
Четири години по-късно писателят спечели наградата на Би Би Си за кратък разказ с "На изток от Запада", която му донесе 15 000 лири. Конкурсът се провежда от 2006 г. и по изключение тогава са допуснати и автори извън Великобритания.
Произведението на Мирослав, отличен преди това и в антологията „ПЕН/О'Хенри 2012“, разказва за едно момче, което се среща с братовчедка си веднъж на всеки пет години насред реката, която дели родното им село, останало половината в България, а другата му част – в Сърбия.
Самият сборник „На изток от Запада“ вече е издаден в единадесет държави и е носител на международната награда „Уйлям Сароян 2012“, както и на приза за американски дебют „Стивън Търнър 2012“, който присъжда Тексаският литературен институт.
Томчето на Пенков предизвиква невиждан фурор в САЩ през лятото на 2012 г. Освен в Америка, историите му намират топъл прием и сред читателите в Канада, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия, Норвегия Холандия, Франция, Испания и Израел. Само в Германия десетина издателства са купили правата за издаването му за близо 65 хиляди долара.Задокеанските редактори и литературни критици са впечатлени от начина, по който Мирослав представя живота на фона на интересни исторически събития.
„Пенков постига с единични фрази толкова, колкото други писатели не успяват и с цели глави. Сборник на триумфа", е оценката на в. „Лос Анджелис таймс", а в. „Гардиън" определя алманаха му като „блестящ“.
„В моите книги винаги се старая да надскачам граници и култури, засягайки общочовешки проблеми. Започнах да пиша разказите в „На Изток от Запада“ далеч от дома, като студент в Америка. Липсваха ми близките хора, дядовото село, реката, дето го разсича на две махали. Липсваше ми и Балканът, и морето, заводският хляб и сладките розови домати. Но седнех ли да пиша, Атлантикът в миг пресъхваше, разстоянията се стопяваха, липсите се запълваха и в писането пак се връщах у дома", споделя младият мъж, след като постига големия фурор.
Талантливият нашенец е удостоен през 2013 г. и със специалната грамота на щата Тексас за млади белетристи – Eudora Welty. Пенков редовно публикува свои творби в престижни списания като A Public Space, One Story, Orion, The Sunday Times, Granta Online, The Southern Review.
Бъдещият писател е роден през 1982 г. в Габрово в семейството на лекари. Завършва столичната Първа английска езикова гимназия, а малко след това – през 1999 г., е и дебютът му в литературата в родното списание за научна фантастика „Зона F“. Главният му редактор, прочутият писател Агоп Мелконян, веднага разпознава таланта и му иска нови и нови творби. Следват редица публикации в изданията „Съвременник“, „Сега“ и „Пламък“.
През 2000 г. излиза сборникът му „Кървави луни", а с разказа „Съседната стая", включен в него, Пенков печели и първото си признание – годишната награда за късо произведение в стил фантастика.
През 2001 г. след отлично представяне на тежките кандидатстудентски тестове е приет в Университета на Арканзас, където завършва бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане.
Първоначално, пристигайки в Новия свят, той пише просто като хоби, не след дълго се включва и в програмата на университета по творческо писане, където преподавателите му са утвърдени автори.
Професорът по история на западната цивилизация предлага на Мирослав да изкара някой долар, като му помогне за дисертацията на тема „Еничарите на Балканите". След като изчита купища книги и научава много неща, Пенков сяда и написва разказа „Девширме“ за кръвния данък, налаган на българския народ през периода на османското робство.
„Колегите го харесаха. Публикувах го в The Southern Review през 2005 г. и си мислех, че вече пътят ми е отворен. Ако знаех какво ме очаква, едва ли бих се захванал, но си нямах никаква представа, учех се в движение“, спомня си нашенецът.
През следващите две години Пенков продължава да пише активно, като изпод перото му излиза и първоначалният вариант на „Как купихме Ленин". Той изпраща ръкописа до различни издателства и студентски списания, но получава десетки откази.
„Не се отказах обаче и поне десетина пъти го преработих, докато се стигне до крайния вариант. Най-накрая бе публикуван през 2007 г. пак в The Southern Reviewи дори спечелих годишната му награда. Получиха се толкова много положителни рецензии, че чак редакторите ми се изненадаха.
Три седмици по-късно стана и историята със Салман Рушди. От 120-те разказа, които бяха в общата селекция, моят беше един от 20-те, които той избра", разказва за паметния миг писателят. Мирослав Пенков е категоричен че ще продължи да създава български сюжети, въпреки че живее за постоянно в САЩ.
„Първо правило в писането е да разказваш само за това, което познаваш. Като дойдох в Америка, всеки искаше да прочете и види нещо българско, а аз нямаше какво да им дам. Затова написах „На изток от Запада". Звучи помпозно и дръзко, но чувствах, че имам мисия – да напиша книга, от която западният свят да разбере коя е България", споделя българинът.
Към днешна дата той е един от най-ценените преподаватели по творческо писане в Университета на Северен Тексас, като същевременно е и редактор на литературното списание „Американско литературно ревю“.
