Единственият по рода си тематичен фестивал е организиран от родолюбивия клуб „Традиция”
Автор: Здравка Маслянкова Снимки: Авторът
Битът и занаятите на болярите отпреди 10 века “оживяха”на крепостта Царевец. В старопрестолно Велико Търново беше поставено началото на единствения по рода си в България тематичен фестивал. Събитието се организира от родолюбивия клуб “Традиция” и Община Велико Търново в чест на 830-годишнината от въстанието на Асен и Петър и възобновяването на българската държава. Фестивалът „Ежедневието на средновековния Търновград” показва различни аспекти от ежедневието на населението в периода IX-XIV век.
Демонстрирани бяха занаяти - горещо и студено коване, точиларство, обработка на кожа, производство на пергамент и хартия, монетосечене, дърворезба, ножарство, тъкачество, изработка на оръжия и бижута.
Специално за търновци и гостите на града през целия ден къкреше казан с вкусна рибена чорба, приготвена по средновековна рецепта. Посетителите имаха възможността да опитат и редица други традиционни ястия. Докато обезкостяваше пилешкото месо, готвачът от родолюбивия клуб се шегуваше, че ще забърка средновековна яхния от щастливи кокошки, пояснявайки, че всъщност всички кокошки по онова време по презумпция са били щастливи.
През целия ден Илия Вълев от „Традиция” показваше на децата как са се забавлявали техните връстници в Средновековието. Тогава игрите не са били просто начин да убиеш времето. Тези занимания са развивали умения като ловкост и сръчност. Това е много интересно на днешните деца и с удоволствие играят с нас на крепостта.
Две от игрите, които спечелиха посетителите на Царевец, бяха с яйца. Яйцето се избутва с дървена пръчка по наклонена дъска, а целта е да се вкара в отвор най-отгоре на плота. При другата игра целта е да се изтъркули яйцето, поставено върху две кръгли дървени пръчки над съд и да се спусне във водата в него. И при двете игри се иска добра координация и на двете ръце и точен окомер, вещо обяснява на начинаещите Илия Вълев.
Най- интересен за всички туристи беше палачът, който не отказваше да опре брадва до шията на всеки смелчага, но само за снимка. В ролята влезе Иван Иванов, също от клуб “Традиция”. Той разказваше за всички мъчения, познати в Средновековието - бой с пръчка и тояга, жигосване и… отсичане на глава. В миналото всеки уважаващ себе си палач е имал и купичка с оцет и вода. Ако измъчваният припадне, устните му са били намокряни с тампон, напоен с тази течност. Така са го свестявали, за да продължат мъченията, разказа палачът.
В Средновековието е нямало алинеи и закончета, с които да се измъкнеш от правосъдието. Следван е законът на брадвата, обясняваше иначе благият в днешното си житие палач Иван Иванов.Туристите с готовност се отказваха от свободата, дори за минута, и влизаха в ролята на осъдени на смърт.
Как се плетат колани на кора показваше пък Снежана Иванова от патриотичния клуб. Изкуството ми е най-древният предшественик на съвременния стан, а по тази технология от IX-X век по българските земи са се изработвали основно мъжките колани на войните. Жените са плели за себе си най-вече украшения за главата и с тях са закрепяли кърпите си, разказва майсторката.
Снежана Иванова поясняваше пред скупчилите се до нея любопитни туристи, че в славните години на Второто българско царство жените са използвали основно вълна, памук, коприна и кожа. При тъкането на кора възможностите за създаване на различни шарки са много и всъщност тази техника вероятно е основата на днешните жакардови тъкани плетива. До Снежана и помощниците й децата се тълпяха, за да си направят сами под вещото ръководство на болярите свои средновековни гривнички, гердани и коланчета.
Децата и родителите им можеха да проверят и бойните си умения, стреляйки на Царевец с древни оръдия и оръжия. На тяхно разположение беше най-малкият вариант на бойната машина “Скорпион” - вид арбалет, който е бил на въоръжение в армията до XI век. Мишената, по която стреляха смелчаците, бяха бали със слама на достолепно разстояние.
Използван е за отбрана на крепостните стени, а по-късно е изместен от требушета. С него може да се изстрелват снаряди с тегло до 140 килограма с висока скорост по вражеските укрепления. Понякога като снаряди са използвани труповете на умрели животни, заразени с различни болести, и това е средновековният начин на днешните биологични оръжия за масово поразяване, разказа Стефан Стефанов, който също е член на “Традиция”. Требушетът се използва до XVI век, дълго след появата на барута. Той е много по-точен от другите средновековни метателни оръжия.
Хората знаят кои са големите битки и изхода от тях, както и кои са били пълководците. Малцина обаче са информирани как са живеели хората всеки ден. Възстановката е изключително добре подготвена - членовете на клуб “Традиция” са провели много сериозни проучвания на историческите извори, прочели са много книги и са разговаряли със специалисти. Костюмите са съобразени с описанията на оригинали, обясни историкът Нелина Църова, директор на общинската дирекция “Култура и туризъм” във Велико Търново.
Фестивалът “Ежедневието на средновековния Търновград” ще продължи и през юли и август. На 10 юли в двора на църквата “Св. 40 мъченици” и манастира “Великата Лавра” клуб “Традиция” ще пресъздаде поклоннически лагер. На 11 и 12 юли на Царевец ще има различни забавления и работилници за деца и възрастни, в които ще се изработват кожени изделия, торбички, медальони по старинни технологии, ще се дават уроци по калиграфия и реставрация на керамични съдове. Фестивалът продължава в края на август, когато ще се проведат демонстрации на битки между мечоносци и копиеносци. Ще се пресъздаде и превземането на кула.
Входът е свободен, заплаща се входната такса на архитектурно-музейния резерват “Царевец”.
