Българските „звездици“ на форума в испанския град Фуехинрола
20 Юли 2015, Понеделник
„Международна феерия на народите“ е едно от най-значимите събития в известния курорт Фуехинрола, разположен в сърцето на красивата Андалусия.
Автор: Георги Ваташки
Празникът се организира от 2010 г. насам в началото на лятото – между 10 и 15 юни, като има за цел да представи обичаите и културата на етносите, населяващи областта, както и да насърчава съвместните инициативи между хората от различните народности, живеещи там. За четвърта поредна година българската общност в испанската област, която наброява вече две хиляди нашенци, достойно представя родината ни на този традиционен вече форум.
На централния булевард Paseo del Parque бяха изградени временни щандове, на които организациите на отделните общности можеха да демонстрират пред гостите на града своите постижения, проекти, национална кухня и изкуство. Организатор на българската „къщичка“ бе асоциация „Балкан 2008” от град Хатива, която предложи на посетителите на панаира родни кулинарни ястия, както и ръчно изработени художествени произведения.
Още в първия ден на празника българският щанд бе посетен от кмета на градчето домакин Франциско де ла Торе, който бе посрещнат с традиционната нашенска питка и шарена сол. Той отличи българското представяне като едно от най-атрактивните на изложението.
Родният фолклор бе представен от няколко формации за народни танци, съставени от нашенци, живеещи в живописната испанска провинция. Това са ансамбъл „Българи” който за трети път представя българската култура пред гостите на събитието, и самодейният фолклорен състав „Звездици“ към Първото българско неделно училище „Родина“ в Хатива. Възпитаниците на школото зарадваха нашенците и гостите на „Феерията на народите“ с прекрасните си изпълнения на „Пътнико свиден” и „Роклята на мама”.
Програмата на „Българи“ включваше танци от всички основни етнографски области на нашата страна – Северняшка, Родопска, Шопска и Пиринска, с характерните за всяка от тях колоритни костюми и автентична музика. Талантливите изпълнения на танцьорите грабнаха сърцата на публиката и в края на проявата на площада, където се провеждаше форума, се изви общо кръшно хоро от българи и испанци, начело на което се развя родният трибагреник.
За успешното участие на българската общност в „Международната феерия на народите“ с почетни статуетки на областта Андалусия бяха отличени асоциация „Балкан 2008” и ансамбъл „Българи”.
ISPANZITE SLUSHAT S UDOVOLSTVIE MNENIATA NA BALGARI KOITO RASKASVAT ZA NASILIATA PRES 500 GODINI TURSKO ROBSTVO TAJ KATO TE SA BILI MNOGO VEKOVE POD ARABSKO ROBSTVO OSVEN TOVA AKO IM SE KASHE SHE SME BILI I 45 GODINI POD SAVETSKO
KOMUNSITISHESKO GOSPODSTVO KOETO ZAMENILO ZARSKO GOSPODSTVO MOSHE DA IM SPESHELIM SIMPATII
OT TARGOVSKA GLEDNA TOSHKA 500 GODINI TURSKA OKUPAZIA NA BALGARSKITE ZEMI E DONESLA ZA MNOGO ZAGUBI I PSIHISHNI TRAVMI ZA BALGARITE S BEZPLATNA RABOTA ANGARIA ,ENISHERSTVA,
IZSEMVANIA NA BALGARSKI IMOTI I MNOGO DRUGI
KOMUNISTISHESKOTO GOSPODSTVO E IMALO ELEMENTI OT TURSKO VREME KATO BESPLATEN TRUD ANGARIA PRI TRUDOVA POVINNOST LAGERITE HAINBOAZ I DRUGI I ISZAMVANIA NA
FABRIKI IMOTI HOTELI BANKI NA BALGARITE NO TOSI PAT OT BALGARITE A NE OT TURZITE ZATOVA TURZITE I DA SE ISVINJAT NA BALGARITE ZA SHTETITE OT 500 GODINI TURSKA OKUPAZIA I BALGARITE KOITO SA ISZEMVALI SOBSTVENOSTI NA BALGARI I TE DA SE ISVINJAT NA POSTRADALITE BALGARI NE E DOSTATASHNO A TRJABVA I FINANSOVI OBEZSHTETENIA NO TAJ KATO MENE ME PRAVIHA OT ANTONESKO- BARBARESKO DO JANUKOVISH -POROSHENKO I NE MOGA DA USTANOVJA KAKVI FINANSOVI I DRUGI OBEZSHTETENIA MOGA DA SPODELJA KAKVI PRETENZII BIH MOGAL DA IMAM ZA FINANSOVI I DRUGI OBEZSHTETENIA OT 500 GODINI TURSKA OKUPAZIA I 45 GODINI KOMUNISTISHESKA OKUPAZIA I 26 GODINI POSTKOMUNISTISHESKA OKUPAZIA OSVEN PROPUSNATI POLSI I OKRADENI VASMOSHNOSTI DA BADA I IMAM TRAJNO TOVA KOETO TRAJNO OBISHAM TO SE POMOLIH NA NJAKOI SI MILIARDERI I MULTIMILIONERI DA MI PODARJAT MNOGO MILIONI valuta i leva ZA DA MOGA DA SI LEKUVAM PSIHISHESKITE TRAVMI I POSABRAVJA NJAKOI SPOMENI OT MINALOTO I DA PRAVJA HUBAVI SPOMENI OT BADESHTETO
