Доайенът на българската общност в азиатската държава Олег Димов бе удостоен с „Св. св. Кирил и Методий“
Автор: Георги Ваташки
На 19 юли на доайена на българската общност в Казахстан Олег Димов бе връчена една от най-високите държавни награди – орденът „Св. св. Кирил и Методий“ I степен. Високото отличие му бе присъдето заради големите заслуги за съхраняването на културната и езиковата идентичност на българите в голямата азиатска държава.
Тържественото събитие се проведе в галерията на Националната академична библиотека в столицата Астана. На церемонията присъстваха българският посланик в Казахстан Васил Петков, депутати от Групата за приятелство с България към парламента на бившата съветска република, представители на българските асоциации от Украйна и Молдова, както и десетки наши сънародници, които живеят там.
„През целия си жизнен път съм работил неотклонно и последователно за развитието на дружбата и сътрудничеството между България и Казахстан и ще продължа да правя това с още по-голям устрем и в бъдеще. Тази награда е признание за постигнатото от мен да запазя българския дух в Казахстан, но трябва да се работи много, за да не изчезне наследството на нашите прадеди“, заяви Димов след награждаването.
Сънародниците ни в далечната страната са основно потомци на бесарабски българи и наброяват близо 11 000 души. Те обитават основно северните Актюбинска и Павлодарска, Атърауска и Карагандинска области.
Олег Димов, когото често нашенците наричат „главният българин на Казахстан“, е сред преките участници в изграждането на етническия модел на азиатската държава, в която живеят близо 13 различни народности. Той е първият българин, избран за депутат във Върховния съвет на страната, а по късно и за депутат в местния парламент.
Димов е роден на 4 декември 1946 г. в село Красноиркутск и е пряк потомък на български изселници от Бесарабия, напуснали родните земи след Кримската война след 1865 г. Как обаче нашенците достигат далечните казахстански степи?
Дядото на Олег - Костадин е един от първите бесарабски българи, преселили се в сегашната Павлодарска област през 1907 г. „Сторили са го заради тогавашната революционна ситуация в европейската част на Русия. За много хора там не е имало работа, не е достигала земята. Била разработена реформа за усвояване на необитаеми земи – напредничав проект, одобрен от министър Пьотър Столипин, който е предвиждал желаещите да бъдат преселени зад Урал. Целта е била да се съживят големите площи необработваема, но плодородна земя, и да се осигури хляб и за Русия.
Когато българите пристигат, те са близо 1000 души и се установяват в днешните села Българка, Разумовка и Андреевка. В следващите години по стъпките на дядо ми и неговото семейство идват още 200 български фамилии“, разказва Димов.
След като се учи в техническа гимназия в родния си град, българинът завършва с отличие Юридическата академия „Фемида” в тогавашната столица Алма Ата и започва работа в Окръжния съд на Павлодар. Активната му обществена дейност сред сънародниците ни води до избирането му за представител на българската общност в Асамблеята на народа на Казахстан. Това е обществено-политическа организация за междунационално съгласие и единство, създадена от президента на страната Нурсълтан Назърбаев.
През 1994 г. е избран за депутат в долната камара на парламента на азиатската държава. Същата година по негова инициатива в Астана е създаден първият Български културен център (БКЦ). Новата организация обединява сдруженията на нашите сънародници, живеещи в градовете Алмати, Актюбинск и Темиртау.
„Мисията на БКЦ е изготвяне на един каталог на регионите и населените места в Казахстан, където компактно живеят българи. Изследваме ежегодно и степента на владеене на българския език, съхраняването на националната култура и народните традиции от сънародниците ни в републиката.“ разяснява целите на организацията етническият българин.
В следващите години в резултат на неспирната работа на Димов са открити три български училища, като за построяването на това в с. Българка е обявен за „Човек на годината“ в Актюбинска област.
През 2007 г. пък по инициатива на БКЦ в Астана е издигнат паметник по случай 100-годишнината от преселването на бесарабските българи в републиката. „Никой друг народ в Казахстан няма подобен монумент. Върху плочата, на която са изрисувани български орнаменти, има надпис на казахстански и на руски за повода на издигането му. До него има и рало, символизиращо добронамереността на българите, които са дошли в Казахстан не с оръжие, а с оръдие на труда. Те заедно с местните жители направиха всичко възможно земята на републиката да стане още по-плодородна, по-красива“, разказва Димов.
Благодарение на застъпничеството му през 2012 г. е заснет филмът „Българите на Казахстан“, излъчен по националната телевизия на бившата съветска република. Успехът на лентата в многоетническото казахстанско общество е значителен и в резултат на това нашенецът е удостоен с почетното звание „Заслужил деец и борец за мир на Република Казахстан“, а името му е вписано в почетната книга „Елитът на Казахстан“.
Освен политик и общественик, видният българин е и талантлив писател и преводач. Той е автор на 4 стихосбирки и 13 книги, като всяка от тях включва раздел за сънародниците ни в Казахстан и за историята на нашия народ. Плод на 20-годишната му преводаческа дейност е и сборник с поезията на Георги Константинов.
Това, което българският депутат в Астана най-много цени в досегашната си дейност, е откриването на културен дом в село Българка. В местното школо е сформирана самодейна фолклорна група „Вяра” и в края на всеки месец се провежда концерт, на който се събират гости от цялата околност. „През юни тази година, когато ги посетих за последно, останах възхитен от изпълненията на децата на вечни български мелодии като „Къде си вярна ти, любов народна”, „Де е България”, „Знамето ни е трицветно” и „Боряно, Борянке” – с емоция споделя впечатлението си от тези вълнуващи мигове Димов.
Въпреки много успехи в запазването на българщината сред сънародниците в огромната азиатска държава, ръководителят на БКЦ не счита, че мисията му е привършила.
През последните месеци той работи с местните власти в градовете Актюбинск и Темиртау за организиране на летни фестивали и дни на българската култура. Димов полага усилия и да бъде затвърдена традицията на честването на Деня на славянската писменост и българската култура – 24 май, в селищата, в които живеят наши сънародници.
Орденът „Св. св. Кирил и Методий“ не е първата висша награда на усилията му, която получава от българските власти. През 2012 г., той е удостоен и с почетния знак „Златна лаврова клонка“ от нашето външно министерство, както и с паметен медал „Паисий Хилендарски“ от Агенцията за българите в чужбина.
Главният казахстански българин разказва пред тамошния републикански вестник „Караван“ следвата удивителна история. Събитията се развиват през 1994 г. Тогава немците от Казахстан си заминават за Германия, евреите – за Израел, руснаците се преселват в Русия.
Бидейки член на делегацията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, пристигнала в България за парламентарните избори, Олег Григориевич потърсил възможност да се срещне с народната лечителка и пророчица Ванга, за да й зададе животрептящия въпрос какво да правят българите в Казахстан и трябва ли да се върнат в историческата си родина.
Направо си било утопия да се надява да бъде приет в Рупите. Но станало чудо – петричката врачка го приела. Най-неочаквано тя посочила с ръката си към Олег Димов и го попитала: „Ти ли си българинът, който долетя от почти самата Китайска стена? Ти си дошъл, за да попиташ за хората. Ще те приема“.
Ванга седнала зад масата, на която лежала Библията, и притихнала. От напрежение веждата й потрепвала. След това тя ударила с ръка по плота и изрекла заповеднически: „Там си останете всичките! Там е вашето място! Вдигнете се на крака заедно с останалите хора! Там ще намерите своето щастие!“.
