Според легендите, в римската епоха отворът между отвесните скали в началото на ждрелото бил преграден от висока крепостна стена с огромна желязна врата
Автор: Камен Колев
Можете ли да си представите над 400 метра високи отвесни скали, които завършват с остри зъбери, сякаш забити в небето? Чели ли сте за многовековната история на Враца, Мездра и Роман, оплела древното наследство на траки, римляни, славяни и прабългари? Обичате ли приятните преходи по екопътеки, сгушени сред величествени иглолистни гори? Влече ли ви към древни манастири с драматична и героична история?
Не се колебайте - стягайте куфарите и набелязвайте първия уикенд, в който да отскочите към този малко познат край на България.
Историята
Всеки миг на подем от древността до наши дни е запечатан в съкровищата, останките от крепости, праисторическите рисунки, средновековните надписи, музейните експонати, в традициите и преданията, които се съхраняват в цялата околност.
Пътищата из вековната природа на региона може да разкажат за трибалите, римляните, за борбата за независимост, за стремежа към просвета, белязали за вечни времена целия Врачански край. Зад стените на Черепишкия, Осеновлашкия и Струпешкия манастир се пазят легенди за силата на българския дух, за подвига на стотици знайни и незнайни борци за национално освобождение.
Започнете разходката от Регионалния исторически музей във Враца. Сред най-ценните експонати там са тракийските съкровища от Рогозен и от Могиланската могила. Рогозенското се състои от 165 съда, изработени от сребро и украсени с позлата. То е събирано от няколко поколения местни тракийски царе между края на VI и IV в. пр. Хр. и представлява семеен сервиз на една династия.
Могиланското пък включва венец и златни обици, които са истински шедьовър на античното златарство. Сребърният наколенник с позлата е местно производство и носи белезите на тракийското декоративно изкуство. Колекцията включва множество златни и сребърни апликации.
Отделна зала е посветена на легендарната чета на поета революционер Христо Ботев. Тя разказва за ключовите моменти от бойния поход на четниците и за кулминацията на героичната епопея – битката във Врачанския Балкан, в която на 20 май/1 юни загива Ботев.
Един от символите на Враца е Кулата на мешчиите, или Часовниковата кула. Съществува от XVI-XVII век и е висока 13 метра. В миналото кулата е защитавала града от разбойници и недоброжелатели. Тя доста прилича на външен вид на другата кула в града – Куртпашовата, чието строителство започва в края на ХVІ век. Принадлежала е на местни боляри – Курт-Пашовци. Според преданието, те приели исляма и за да опазят привилегиите си, построили над 10-метровата кула.
Може да минете и по историческия маршрут "Антична и Средновековна вратица". Той е кръгов и е изграден в местността Градище, непосредствено до прохода Вратцата, където се смята, че през втората половина на IV в. пр. Хр. е възникнал градът Враца. Неговото съществуване е свързано с охраната на пътя, водещ до медните мини в Балкана.
Ако имате повече време, посетете реставрираните останки от античната и средновековна крепост Калето и ще видите крепостни стени и жилища от края на XIV в. Намират се в Мездра, на брега на р. Искър.
За бита на врачани може да научите в Етнографския комплекс във Враца. Особено интересен е Музеят на файтоните, където са изложени модерните за началото и първата четвърт на ХХ в. превозни средства, дървената волска кола, колата с железни оси и изписаната с пъстри цветове магарешка каручка.
Манастирите
Струпешкият манастир "Св. Пророк Илия" е основан по време на Второто българско царство. Намира се в Искърското дефиле близо до село Струпец, на 20 км от гр. Мездра и на 35 км от гр. Враца. В Средновековието е бил наричан и Тържишки манастир, тъй като някога в околността му е имало пазар. Хроникьори пишат, че по време на османското нашествие обителта е разрушена.
Най-старата сграда, съхранена до днес, е съборната му църква, построена през XVI в. Тук някога е творил книжовникът Дамаскин Хилендарец, тук са пребивавали Васил Левски и синът на баба Тонка Никола Обретенов. Те организирали революционен комитет в село Струпец, в който е участвал и тогавашният игумен на манастира йеромонах Панталеймон. Струпешкият манастир е горял три пъти, като при пожара през 1972 г. са били унищожени 2/3 от него.
Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира на 30 км от Враца в посока София през Искърското дефиле. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местност Ритлите. Според преданията, името на обителта идва от белеещите се кости на загиналите воини в битката на цар Иван Шишман с османските нашественици. По време на бойните действия манастирът е бил разрушен.
В края на XVIII век тук намира убежище св. Софроний Врачански. В манастира игуменът Епифаний основава и Лютибродския революционен комитет. Наблизо е местността Рашов дол, където се разразява последното сражение на част от Ботевата чета.
Природата
Малката река Лева (Въртешница), която събира водите си от заравненото било на Врачанска планина, по пътя си на север образува дълбокия Згориградски пролом. В най-тясната му част е величественото ждрело Вратцата. Високите 400 м отвесни скали правят мястото един най-популярните алпийски обекти у нас и на Балканите. Отвесната стена е 420 м и се води с VI категория трудност.
Югоизточните стени, високи до 110 м, са част от карстовото било Веждата, което продължава на изток и с много стръмни склонове се спуска към село Паволче.
Северозападните стени на Вратцата преминават във Венеца на Стрешерския дял на Врачанска планина. По гребена на отвесните скали на ждрелото стъпаловидно са разположени малки площадки, което доказва плавното всичане на реката в сивите варовици при издигането на планината в стари геоложки епохи.
Според легендите, в римската епоха отворът между отвесните скали в началото на ждрелото бил преграден от висока крепостна стена с огромна желязна врата, която контролирала движението по пролома и защитавала населението в долината на река Лева от чужди нашественици.
Предполага се, че с нея е свързано и името на ждрелото, тъй като Вратцата е умалителна форма на думата врата. През 1964 г. ждрелото е обявено за природна забележителност.
На 4 км от Враца, в края на с. Згориград, започва врачанската екопътека "Боров камък". Маршрутът следва каньона на р. Лева и е с изградени дървени мостове над буйната река, парапети и стълби и води до сърцето на планината - водопада Боров камък, висок 63 метра. Над водопада има поляна с дървен заслон и пещ за барбекю, където можете да си направите пикник. Маршрутът е със средна трудност и продължителност 3 часа.
Целогодишно са отворени за туристи разлекателният парк и пещерта Леденика, на16 км от Враца. Освен с кола, дотам може да стигнете и пеша за 3 часа, като изходният пункт е Вратцата.
Ако си падате по пещерния туризъм, отскочете и до пещерния комплекс "Шупловица" в с. Царевец. На 15 км от Враца се намира водната пещера Понора и природният феномен Божият мост, който представлява естествено скално образувание. Входната му арка е висока 20 и широка 25 метра.
Като обикаляте по пътеките във Врачанския Балкан, не късайте цветята - нищо чудно да се натъкнете на някой от изчезващите видове. Много от растенията тук са редки и са защитени в Червената книга - жълт алпийски крем, маслиноподобното бясно дърво, люспестото изтравниче, ковачевият зановец, келереровият центрантус.
