И листата, и корените, и плодовете на растението се използват широко от народната медицина
Тревистият бъз (бъзакът - Sambucus ebulus), черният бъз (свирчовината - Sambucus nigra) и червеният бъз (Sambucus racemosa) са видове на рода Бъз (Sambucus) на семейство Бъзови (Caprifoliaceae). Според народната медицина трите срещащи се у нас вида на това растение се явяват най-силната билка по нашите земи. Те често биват наричани българският женшен.
В книгите на народния лечител Петър Димков и в други публикации се посочва, че приготвен по определен начин, плодът на черния бъз има забележително противотуморно действие. Посочват се и примери как хора, загубили всякаква надежда и отписани от медицината, се завръщат към живота, след като са прилагали лечебни рецепти с бъз.
Черен бъз (Дървовиден бъз, Свирчовина)
Черният бъз е широколистен храст или малко дърво, което достига до 6-8 м височина. Листата му са дълги между 10 и 20 см, а плодчетата са малки, кръгли и тъмновиолетови на цвят. В България се среща из цялата страна.
Цъфти през май – юни. Различава се от бъзака по това, че плодната му китка виси надолу.
Свирчовината е изключително богата на желязо, фосфор, витамин А и витамин C. В плодовете на растението се съдържат още флавоноиди и рутин, които действат благотворно на целия организъм. Сред полезните компоненти в химичния му състав влизат и гликозиди, танини, калций, желязо и витамин B6.
Черният бъз е богат източник на антоцианини, които могат да помогнат при сърдечносъдови, инфекциозни и дегенеративни болести.
В народната медицина билката от векове се използва при лечението на простудни заболявания, грипове и синузит. Има доказано антивирусно действие и се използва за подсилване на имунната система и защитните сили на организма към различни типове вируси.Тя проявява отличен детоксикиращ ефект, поради което може да се използва при кожни проблеми като акне и обриви.
Цветовете се използват за предизвикване на изпотяване, при трудно уриниране и като адстрингентно средство (стягащо тъканите).
Употребяемите части на вида са както цветовете и плодовете, така и листата. Листата се събират в периода между юни и юли, плодовете – в края на август, а цветовете в началото на пролетта.
Тревист бъз (Бъзак)
Бъзакът е многогодишно тревисто растение, с бели цветове и тъмносини до тъмновиолетови кръгли плодчета, което цъфти през периода от май до август. В България се среща навсякъде на височина до 2 хил. метра над морското равнище.
От дълго време билката се използва от народната медицина най-вече при състояния, които се определят като възпалителни в основата си, например ревматизъм, инфекции, отоци и други. В древността са използвали листата и корените на растението за третиране на ухапвания от пчели и ожулвания с коприва.
В бъзака се съдържат флавоноиди, танини, няколко вида киселини (включително ябълчна и винена), растението е богат източник на пектин, целулоза и витамин С. В химичния му състав влиза и естер на кафеевата киселина, който е известен с антираковите си и противовъзпалителни свойства.
Бъзакът цъфти през юли – август, а плодната му китка, за разлика от черния бъз, стои нагоре. В плодовете му, които се събират в периода август – септември, се откриват също така смоли и дъбилни вещества.
Основно бъзакът се ползва като диуретик, антисептик и при възпаление на дихателните пътища (действа отхрачващо). От него се приготвя и мармалад против хемороиди.
Листата на бъзака се използват под формата на чай срещу чревни колики, а отварата от корените му се употребява при бъбречни заболявания.
Предупреждение Важно е да се знае, че неузрелите плодчета на тревистия бъз съдържат цианогенни гликозиди и са отровни. В билколечението се използват само напълно узрелите плодове на бъзака, когато са станали черни и меки и сладникаво-блудкави с леко неприятен привкус. Не може да се изяде от тях повече от малка шепичка.
Червен бъз
Малцина са запознати с неговите целебни свойства. Най-голяма е неговата полза при лечението на псориазис. Билката спомага за успокояване на пристъпите по време на болестта, облекчава раните от обривите, а впоследствие отварата се просмуква в организма и трайно отстранява проблема.
Важно е да се отбележи, че беритбата трябва да става през месеците септември и октомври, не през лятото.
Освен плодовете, се използват и корените на растението. Те не трябва да се изкопават с инструмент, а да се издърпат от пръстта. Изчистват се от полепналата по тях почва, измиват се добре, после се сушат на проветриво място, задължително на сянка.
Няколко рецепти с тази билка
Ето и някои от множеството рецепти за лечение с трите вида бъз, които се срещат у нас. Освен посоченото по-долу, с билките се лекуват и диабет, дълготрайна кашлица, гастрит, гуша, анемия и други заболявания. Профилактично се използват за повишаване на имунитета.
Рецепта 1 (черен бъз при рак на панкреаса): 1 с.л. сух цвят от билката се залива с 1 ч.ч. вряла вода. Оставя се да престои 2 часа и се прецежда.
Пие се по 1/3 ч.ч. три пъти на ден между храненията заедно с настойка от брезови пъпки, от черна топола, или от пресни корени от билката ангелика. Това се прави един месец, а следващия месец се почива.
Рецепта 2 (черен бъз при рак на белия дроб): Прави се сироп от черен бъз. Почистените плодове (само добре узрелите и без дръжките!) се нареждат в буркан, като се слагат ред плодове, ред захар. Най-горният слой е от захар и е по-голям от обикновения. Бурканът се покрива с марля и се оставя на хладно място, което не е на пряка слънчева светлина, за да не ферментира. След като престои три седмици, се прецежда и се съхранява на студено в тъмни стъклени шишета. От него за лечение на рак на белия дроб се приема по 1 ч.л. 3 пъти на ден след хранене.
Рецепта 3 (бъзак за лечение на рак и доброкачествен тумор с различна локация): Добре узрелите черни плодчета се отделят с вилица от дръжките. Измиват се и се слагат в буркани, както при черния бъз – ред плод, ред захар, най-отгоре – захар. Покрива се с марля, но се оставя на слънце, за да може да ферментира. Така престоява две седмица, после се затваря плътно с капачка и се съхранява в хладилник. Приема се по 1 ч.л. сутрин на гладно 10 мин. преди закуска.
Рецепта 4 (червен бъз за лечение на псориазис): Една шепа парченца корени от червен бъз с големина от 3 до 5 см се слагат в литър вода и се поставят на огъня. Когато течността заври, се намалява температурата и след 15 мин. се сваля от огъня. С отварата се правят компреси 2-3 пъти на ден за по половин час.
Рецепта 5 (червен бъз при проблеми на сърдечносъдовата система, за прочистване на организма): Прави се тинктура от червен бъз от 600 г сурови плодове или 200 г изсушени. Целите чепки с плодовете се слагат в широк стъклен съд и се заливат с 1 л водка или медицински спирт, разреден до 38 – 40 градуса. Покрит с марля съдът стои на сянка 40 дни. След този срок се филтрира и се използва. Дозата за възрастен човек е по 10 капки в чай – липов или мащерка, без захар. Пие се на гладно сутрин в продължение на 20 дни. През това време не трябва да се яде мазно, люто, кисело, пълно изключване на алкохол и цигари.
За деца се размесват 5 капки с 1 ч.л. мед и също се приема сутрин.
