Така се случи, че живях една година в Етиопия. Това беше между 1971 и 1972 г. Там, в Адис Абеба, имаше много хора от България и те още си спомняха за много
Автор: Искрен Азманов
други наши сънародници, оставили стъпки в Абисиния (старото име на Етиопия). Най ме беше впечатлил споменът за Никола Делирадев, който не само че слонове е трепал, но и книга за подвизите си е оставил след себе си – „Последният лов на слонове“.
Неговата съпруга е латвийката Алвина. Имах контакт с някои от внуците на авджията Делирадев...
Бях попаднал още в Адис Абеба на част от негативите на този уникален странстващ пътешественик и ловец. Между тях е и тези на застреляна от него слоница, нейните две слончета, които са били още в кърмаческа възраст, обречени също като майка си да бъдат повалени от точния куршум на нашенеца.
Разпитах някои етиопци какво са направили с месото им. Колко е тежала огромната слоница не е ясно, тъй като в горичката, където е убита, не е било възможно да й претеглят теглото. Но горе-долу е била около тон и 200 кг. Разбрах обаче, че от кожата й са опънали един щит за воините етиопци. Месото пък е било разрязано на парчета от по петдесетина кила и раздадено на едно военно поделение и на 5 селца, където след като го изварили, го смлели на кайма и си направили кюфтета. За най-вкусен се смятал мозъкът на животното, както и очите му. При варенето месото се смесвало със зърна, счукани на каша в специални високи хавани, които също са заснети на кадър от фотографа ловец.
Делирадев е снимал и как в някогашна Абисиния са умъртвявали престъпниците, осъдени на смърт. Те били разпъвани, като ръцете и краката им били връзвани за коне и така ги разкъсвали. Въжетата били дълги, за да не могат конете да чуват рева на осъдения. Изпълнение на такава присъда се е правела пред събралото се множество – за назидание!
Етиопската къща представлява колиба, която се нарича токула на амхарски – и тя е запечатана от фотокамерата на Делирадев.
Освен повече от 100 слона, легендарният ловец отстрелва също безброй леопарди, хипопотами, щрауси, лъвове, газели , антилопи и редки птици. Но все пак сред етиопците е най-тачен именно заради натръшканите слонове, тъй като се смятали от тях за най-трудните за убиване животни.
От ловните трофеи Делирадев прави интересни сбирки, които са притежание на музеи и частни колекции, след които Природонаучния музей в София и този в родния му град Панагюрище, където славният пътешественик се ражда на 16 юни 1881 г.
Едва 24-годишен съпругът на сестра му Иван Юруков го кани да замине за Африка. Той работи около година в Египет и със спестените пари отива в Етиопия, където почва работа в Руската легация в Адис Абеба. В страната на слоновете и златото (знае се, че той също е добивал от благородния метал) той прекарва над половин век. Там през годините е бил представител на различни чуждестранни фирми за износ на кафе и кожи, директор на императорска ферма, управител на провинция Абигар.
По-късно създава собствено земеделско стопанство, проектира и ръководи отводняването на блата и строителството на канали. Ловът е неговото хоби и той не го пропуска в свободното си време. Често ловувал с дипломати и всякакви други важни особи, озовали се по тези места на Черния континент.
Всичките си спестени средства влага в организирането на малки кервани и предприема ловни сафарита из страната. Но освен това усилено чете специализирани географски списания, рисува, пише пътеписи и стихове. Владеел не само български, руски и абисински, но говорел перфектно и италиански, френски, немски и английски.
Никола Делирадев умира на 6 септември 1961 г. в Панагюрище, само ден преди да навърши 80 години.
През 1990 г. приятелят на неговия внук Алвин, наречен така на баба си Алвина – Георги Балабанов, създава филма „Сянката на ловеца”, който е посветен на именития ловец и тримата му сина. Двама от тях стават шампиони по волейбол на България, лежат в лагера в Скравена, а след това работят като художници в ТПК. Самият Никола Делирадев пък е роднина на големия български географ проф. Павел Делирадев.
