Макар в съседство да има просторен „Макдоналдс“, българският павилион с кюфтета и кебапчета се радва на безспирен поток от клиенти
28 Септември 2015, Понеделник
Българските кебапчета и баници са напът да им отнемат монопола
Автор: Никола Филипов, Лондон
Гледам – посред обширния паркинг на магазин за строителни материали в Лондон, измежду колите се вее български трикольор. Под него е разположена малка каравана с фурна и скара и надпис „Българска храна“. Предлагат се кебапчета, кюфтета, банички...
Спомням си как преди време след завръщането им от почивка в България попитах едно приятелско английско семейство какво най-много им е харесало в нашата страна.
„Ке-бап-че!“ – отвърна без да се замисля Иън. „Баа-ница“ – добави след него жена му.
Оказа се, че от всичко, което видели и почувствали у нас, най-вече са ги впечатлили вкусотиите на българската кухня и гостоприемството на българите.
Един ден Светлана – стара позната от средите на руските новобогаташи, няколко дни след завръщането си от България ме изненада с въпроса: „Никола, знаеш ли как се прави баница?
От няколко дни в семейството й се опитвали да си направят баница, но все не ставала и не ставала като онези, дето яли в България. Купили от най-скъпото сирене, слагали само яйца „органик“ – снасяни от така наречените „щастливи кокошки“, но... резултатът бил плачевен. „Светлана, Светлана – рекох си наум аз, – в баниците обикновено се оползотворяват най-лошото сирене и поостарелите яйца... Не е там причината“.
Купих кори за баница, сирене и кисело мляко от българските магазини в Лондон и отидох у тях. Докато размесвах яйцата и сиренето в купичка с кисело мляко, Светлана се развика: „Ама какво правиш?!? То всичко ще изтече. Не стига че самото сирене се разтопява, ами слагаш и йогурт!“ Но дъщеря й я скастри да гледа и да си трае.
Насипах сместа между корите, понамазах тук-таме с краве масло и олио, па пъхнах тавата във фурната. След половин час и двете ахкаха и не спряха да се възхищават на вкусната българска баница. А после разбрах, че разпространили рецептата сред цялата общност от роднини и приятели и повече не са вкусвали пица, нито пък си правят руски пироги.
Учудването ми бе голямо, когато влязох в един турски супермаркет в североизточната част на Лондон. Хладилната витрина бе натъпкана с кори за баници, охладени или замразени готови баници, охладени или замразени кебапчета и други продукти, произведени в България или от български фирми в Лондон.
Лютеницата, кьополуто, печената капия, сиренето и кашкавалът, киселите краставички и още един куп други стоки по рафтовете – също бяха български. Продавачът ми обясни, че собственикът на магазина бил от изселилите се някога български турци. Той се снабдявал със стоките си главно от България и назначавал само двуезичен персонал – който говори и турски, и български.
Баницата присъства на почтено място и в най-авторитетния английски пътеводител за България на издателство „Лонели планет“. От вътрешната страна на корицата му са публикувани валутните курсове и най-важните телефонни номера. Там са написани и цените на няколко важни стоки в България. И ето че редом с бензина и водата, сред тях се мъдри и думата „баница“, която справочникът сочи, че струва 1 лев!
Наскоро в един от българските ресторанти в Лондон забелязах, че купуващите кебапчета за вкъщи не бяха българи, а англичани. „Ммм... – най-вкусното нещо на света!“ – възкликна единият от тях.
Помня, че първите опити да се правят кебапчета в Лондон бяха несполучливи. Свинското в Англия смърди, а и нямаше никъде сланина. С очите си видях как на месната борса в Спитафийлдс орязваха сланината заедно с кожата от окачените на куките свински туловища, навиваха я на руло, за да заема по-малко място и... право в чувалите за боклук! Един сънародник ми се похвали, че успял да вземе един такъв чувал, па като я насолил и наложил с черен пипер, кимион и праз, станала сланинка за чудо и приказ. Украинците обаче разбрали и започнали редовно да примъкват изрезките, та не съм сигурен дали покрай борсата все още се изхвърля сланина на боклука.
Нашенци отвориха и цех за кебапчета в Лондон, разкриха и фабрика за български баници и торти, а българските ресторанти и заведения почнаха да никнат като гъби след дъжд. И... разбира се, там централно място заема скарата – кебапчетата и мешаната скара се приемат като типични български национални ястия.
Но да се върнем при караваната с българския флаг. Край нея винаги има клиенти. Повечето не са българи и дори изобщо не са били в България. Това – да изместиш с български баници и кебапчета пиците и бургерите от съседния „Макдоналдс“ – е не само просто бизнес, но и голяма гордост!
