Българин представя в Австралия авангардна юбилейна изложба
Атанас Джонев
28 Септември 2015, Понеделник
За Атанас Джонов музиката, киното, анимацията и фотографията не са просто изкуства, а средства да се експериментира и да се покаже по нетрадиционен начин
Автор: Георги Ваташки
живота на обикновените хора във всяка точка на земното кълбо. Българинът, който живее в далечна Австралия, откри на 18 септември в Музея на приложните изкуства в предградието Феърфийлд на мегаполиса Сидни своята юбилейна десета изложба под названието „Компас пътят към обратната страна на Земята“. Чрез авторски фотоси, видеоинсталации, кратки документални филми и подбрана оригинална музика сънародникът ни представя пътя си от родината до далечния континент и интеграцията му в живота в Сидни.
„За мен, като българин и източноевропеец, пристигането в един тотално различен свят като Австралия бе като шок, но страната, въпреки западния си облик, се оказа, че е далеч по-различна от Америка и Западна Европа. Това ме стимулира да остана и да посветя живота си на нейното изследване и най-вече на това как българите и другите жители на Балканите успяват да се приспособят. Един от отговорите е, че универсалният език между хората от различни култури е изкуството, дори когато то не е в неговите традиционни форми“, споделя нашенецът на пресконференцията след събитието.
Джонов е един от най-видните представители на авангардното изкуство в Сидни и е сред най-значимите имена в австралийския видеоарт. Към днешна дата той работи като главен видеооператор в Националния архив на Австралия. Носител е на множество отличия за своите необичайни творби, сред които Специалната награда на „Ъндърграунд фестивал“ в Мелбърн 2011 г., приз за най-добра фотоизложба от Международния филмов фестивал „Платформа 2008“ и Голямата награда за късометражен филм на Международния фест на анимационното кино в Истанбул през 2007 г. Отличен е и на множество австралийски биеналета за авангардно изкуство и видеоарт.
Атанас е роден в Пловдив през 1972 г. Завършва видеорежисура във Факултета по журналистика на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докато следва, се увлича от различни форми на изкуството – видеоарт инсталации, звук, анимация, фотография, рисуване и скулптура.Изкушава го и музиката и в продължение на три години е китарист на пловдивската пънк-рок група „Второто национално нищо“. Икономическата криза в България в края на 1996 г. обаче го принуждава да замине за Зеления континент. Едва на 23 години той се озовава в Сидни и първото, което прави, е да се опита да се включи в австралийската рок сцена. Групата, в която е баскитарист обаче, се разпада и Атанас се отдава само на киното и видеото. След тежки изпити е приет в Университета на Нов Южен Уелс, който завършва през 2002 г. с бакалавърска степен по аудио-визуални изкуства.
С помощта на приятели и преподаватели от университета през 2003 г. показва в град Пърт своята първа мултимедийна изложба, включваща анимация, инсталации и специално композирани парчета. Тя се радва на огромен успех и сред критиката, и сред публиката. През следващите години изложбите се редят една след друга, но въпреки многобройните награди и тълпящата се публика българинът не е забогатял.
„Аз например не се издържам от това, което правя като аудио-визуална продукция, а работя като видеооператор в Националния архив на Австралия. Там прехвърлям стари филми от видеокасети на дигитални носители", обяснява Джонев.
В свободното си време, когато не е за риба или на поредната кинопрожекция, снима хора по улиците на Сидни, които, без да подозират, стават главни герои в късометражните му ленти. Тяхното присъствие не е самоцелно. Те са ценен източник на идеи и сюжети, към които Атанас подхожда така, че на финала да се получи социално ангажиран филм, задаващ въпроси и отправящ обвинения.
„Австралия е страна с проблеми и социално неравенство, а именно в конфликта се появява доброто изкуство. Киноиндустрията бълва продукции, предлагащи някакъв измислен свят, начин за бягство от реалността, но хората нямат нужда от това“, категоричен е нашенецът.
България също е запечатана в няколко филма на нашия сънародник. Това са „Поле широко“, „Напред“ , „Зора“ и „Бягство“, които са многократно показвани по фестивали в Австралия, Гърция, Любляна, Турция, Германия и Италия.
В следващите месеци българинът ще подготвя своята дисертация, която е изцяло на тема „Видеомонтаж“. Пловдивчанинът не се интересува от монтажа като средство, а като начин да съпостави отделните изкуства, да ги накара да си взаимодействат, да общуват помежду си.
Преди да посегне към практическата работа, подробно е изучил историята на филмовия монтаж, чието начало е поставено от знаменития руски режисьор Сергей Айзенщайн.
След като завърши този проект, Атанас възнамерява да се върне в България и да се опита да работи на родна земя.
„Австралия за мен винаги е била транзитна среда. Никога не съм живял с усещането, че съм се установил там, въпреки близо двадесетгодишния престой, който ме научи на много неща – крои планове за бъдещето си той. – Често съм се замислял, дали ако бях останал тук, щях да поема по същия път и да бъда това, което съм в момента“.
