Ралица Василева, която дълго бе лице на световния новинарски канал Си Ен Ен, вече е водеща и редактор на новата българска телевизия в Чикаго
Автор: Георги Ваташки
Датата 14 септември бе паметен ден за голямата българска общност в Чикаго и цяла Америка. Тогава бе излъчено първо предаване на новата „Българска международна телевизия“ или както е популярна зад Океана – BIT, чието седалище е столицата на щата Илинойс.
Първите новини на новата медия бяха прочетени от знаменитата родна журналистка и дългогодишно лице на Си Ен Ен Ралица Василева. Това е първият ангажимент на сънародничката ни, след като напусна световния новинарски канал, където 24 години бе сред най-уважаваните му водещи. Тя ще бъде едновременно шеф на студиото в Чикаго и ще води централната емисия на български език. Освен новини, именитата българска телевизионна журналистка ще прави репортажи и големи интервюта. Вече се е зарекла, че ще интервюира всички кандидат-президенти на САЩ.
„Две десетилетия работих за Си Ен Ен. Сега искам да дам името си за българска кауза. Телевизията е предназначена за над 10 милиона души, които не живеят в Родината. Вече във всяка къща има емигрант и те трябва да получават качествени новини на родния си език. Затова реших, че трябва да помогна с целия си опит и връзки в американските медии“, споделя причината да се върне на малкия екран Ралица Василева пред „България сега“.
Историята на живота на българката, която наричаха „Усмивката на Си Ен Ен“, е като сбъдната мечта за всеки журналист. Тя не само бе лицето, от което милиарди хора на света научаваха новините, но и един от най-добрите професионалисти в бранша, осъществила десетки интервюта с важни личности в световната политика като Михаил Горбачов, Бенямин Нетаняху и Хенри Кисинджър.
Талантливата журналистка е родена на 8 юни 1963 г. в София в семейството на потомствени дипломати и от малка странства по света. Завършва средното си образование в столичната Първа английска езикова гимназия, учи и в английска гимназия в индийската столица Делхи, където баща й работи като културно аташе.
Когато семейството се завръща на родна земя в българската столица, Ралица започва да следва английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
След като завършва през 1987 г., започва работа в Българското национално радио като преводач и диктор, а после става и репортер. Само след две години вече е част от новите лица в БНТ, където води вечерната емисия на „По света и у нас“.
През 1991 г., след рухването на Желязната завеса, тя предприема най-рискованото си начинание – кандидатства за стаж в прочутата новинарска мрежа Си Ен Ен. Веднага е одобрена и заминава за САЩ само с 20 долара в джоба. Така се озовава в столицата на щата Джорджия – Атланта, без да познава никого на американска земя.
„Чувствах се раздвоена – хем бях ентусиазирана, хем ми беше мъчно за вкъщи. От една страна, не можех да повярвам на късмета си, че ми беше дадена такава невероятна възможност да работя за световна новинарска телевизия. Но в същото време съжалявах, че се откъсвам от българската журналистика в такъв исторически момент, в който БНТ формираше своя независим глас. Перспективата да се оправям сама в Атланта, без да познавам никого и без да може да разчитам на семейството си бе повече от плашеща“, спомня си Ралица.
От канала на Тед Търнър уреждат визи, билети и хотел. Хората в компанията бързо приемат българката и преди още да се е настанила където и да било, главният продуцент на късните новини Лиз Риблет я приютява в дома си през първите месеци.
Първите й репортажи са кратки и са за промените в Източна Европа. Тези събития тогава са водещи за целия свят и тя ги коментира пред телевизията за вечерните емисии. Началото е успешно и нашенката е сред първите одобрени стажанти, които получават договор за една година и право на специализация. Ралица започва да прави репортажи, а по-късно и да води рубриката „Уърлд рипорт“, в която се излъчват материали на различни световни телевизии, подготвени от журналисти от съответните страни.
„В началото все се притеснявах, че ще ми се падне извънредна новина, за която да не знам достатъчно и да не мога да се справя. Плашеше ме и вероятността да се проваля с английския език, да забравя дума или да не знам как да обясни определено събитие“, споделя журналистката.
Едногодишният договор се удължава и е допълнен с нов, вече постоянен, лично по предложение на президента на Си Ен Ен Тед Търнър. За нашенката пробивът й се дължи повече на усиления труд, който полага, отколкото на късмета.
„Той е важен доколкото ти дава шанс да се възползваш от възможностите. През 1991 г. аз имах късмет. Демократичните промени в Източна Европа бяха най-важното събитие през 90-те години на миналия век и аз бях англоговорещ журналист, който беше във вихъра на тези промени. Но късметът може само да ти отвори вратата. Да се задържиш на мястото си вътре трябва да работиш много, да си любознателен, да имаш положително отношение към работата и да бъдеш настойчив. Тайната на успеха е в това да намериш професия, за която да гориш“, убедена е Ралица.
Огромната новинарска корпорация на хиляди километри от България в началото се вижда странно и чуждо място за младата българка, но тя бързо се адаптира. „Не е трудно човек да си намери мястото в САЩ, която е страна на имигрантите. Интересно се живее по този начин, защото имаш възможност да опознаеш различни култури и начини на живот. В Си Ен Ен имаше дни, в които работех като главен редактор от Филипините, продуцент от САЩ, редактор от Канада, гримьорка от Сомалия, асистент от Гана, а вечерта се налагаше да сменя водещ от Австралия“ – разказва тя.
Работният ден на бившата водеща на най-голямата новинарска мрежа на планетата започвал по тъмно в 5 ч. След закуска и фитнес тя отивала на работа, но преди ефира в продължение на часове следяла световната преса, бюлетини за събитията и анализи, отговаряла на писма и чак след това заставала под светлината на прожектора. Сред най-трудните й изпитания в Си Ен Ен била подготовката за интервютата с политици и личности от световен мащаб като Горбачов например.
„Близо месец уточнявахме всеки въпрос, и то така, че да бъдем обективни към зрителите и нищо неудобно да не бъде пропуснато. В същото време трябва да се внимава да не се засегне и събеседникът, защото не е работа на журналиста да бъде съдник, а само да покаже истината такава, каквато е. Историята е най-верният съдия на великите хора. Те често са сложни личности, които будят респект у много хора с постиженията си, но също така предизвикват много критика, когато действията им засягат други интереси“, уточнява българката.
През годините Ралица Василева често се връща в България, за да помага на семейството си и, разбира се, да се информира за новостите в нашата страна. След като напуска новинарската корпорация през май 2014 г., тя получава предложения от десетки световни новинарски канали като Би Би Си и „Ал Джазира“. Но когато научава за инициативата за създаването на BIT от нейната приятелка – популярната родна журналистка Нери Терзиева, тя не се колебае и миг.
„Моето сърце винаги ще бъде и в двете държави – предполагам, че все ще бъда някъде по средата. Едно е сигурно обаче – че винаги ще се чувствам българка. Затова и реших да помогна на новата българска телевизия в Чикаго не само като водеща и репортер, но и да предам моя опит на младите наши сънародници, които искат да се занимават с журналистика“, обяснява мотивите си за своя нов избор нашенката.
Въпреки многобройните си успехи, Ралица не се главозамайва и остава същата лъчезарна и скромна българка, заминала преди 24 години отвъд Океана.
„Успехът е нещо много лично. За мен това означава да си пълноценен човек, да имаш пълноценен живот, да имаш мечти и да ги постигаш. Известността, според мен, е мимолетна. Телевизионните журналисти са популярни, докато са на екран, но слезеш ли от него, публиката бързо те забравя. Затова човек не трябва да се фокусира върху суетата, а върху ценностите, върху предизвикателствата, които стоят пред него и които преодолява“ – категорична е Ралица Василева.
През следващите месеци тя отново ще съобщава за горещите събития, но вече ще бъде „Усмивката“ на BIT, която ще озарява всеки ден стотиците българи в Америка и по целия свят.
