Бесарабски българи в едно от предградията на Сао Пауло през 1934 г.
02 Ноември 2015, Понеделник
Тяхната история е описана в новата книга на живеещия в южноамериканската държава Жорже Косиков
Автор: Георги Ваташки
Една от най-рано появилите се български общности в Латинска Америка е тази в далечна Бразилия. Сънародниците ни, живеещи в Страната на кафето, имат повече от интересна история, но до миналата седмица липсваше задълбочено описание на тяхната съдба и живота им отвъд Океана.
На 19 октомври в мегаполиса Сао Пауло писателят Жорже Косиков, потомък на бесарабски българин, представи за първи път пред публика тритомния си труд „Имиграцията в Бразилия: бесарабски българи и гагаузи“. Тя е посветена на емиграционната вълна в посока Бразилия на хиляди наши сънародници от Бесарабия след Първата световна война. Премиерата на изданието бе организирана от най-голямата организация на нашенците в латиноамериканската страна – Културната асоциация на българския народ в Бразилия (КАББ) с председател Катерина Паслар.
На събитието, провело се в Музея на емиграцията в Сао Пауло, се събраха над 300 потомци на първите родни преселници.
Съществен принос за създаването на уникалното изследване имат професор Николай Червенков – изследовател от Българската академия на науките, както и Райна Манджукова, автор и водещ на предаването „Облаче ле бяло” по телевизия СКАТ.
„Времето все повече ни отдалечава от събитията през 1926 г., и се надявам това мое начинание да не е закъсняло. Надявам се също това скромно проучване да се превърне в стимул за бъдещи разработки, които още по-задълбочено да изследват нашите корени,“ заяви в своето слово към публиката Жорже Косиков.
Сложната и нелека съдба на първите 53 семейства, тръгнали към Южна Америка, е разкрита в книгата на Косиков чрез анкети, проведени от него самия из цяла Бразилия. Описани са подробно родословните дървета и личните истории на българите, прекосили Атлантика в търсене на по-добър живот.
„Имиграцията в Бразилия: бесарабски българи и гагаузи“ проследява и повторната имиграция на част от тях към съседните Уругвай и Аржентина.
Авторът е роден през 1935 г. и едва десетгодишен заедно със семейството си заминава за Бразилия. Той завършва офицерска школа към военната полиция, след това и магистратура по право. Член е на Академията по юридически науки „Рибейрао Прету“ и е един от най-уважаваните университетски преподаватели. Доайен е на българската общност в южноамериканската държава и бивш председател на Културна асоциация на българския народ в Бразилия.
По последни данни сънародниците ни в Страната на кафето надвишават 60 хиляди души, като близо осем хиляди от тях са потомци на бесарабските българи.
След края на Първата световна война през 1919 г. Бесарабия, която е била в рамките на Руската империя, е анексирана от Румъния. Властите започват да преследват нейните жители, включително и българите, отнемат земите им, затварят училища, църкви.
По това време, поради премахването на робството и нуждата от работна ръка за плантациите, Бразилия започва да привлича нови имигранти. От уста на уста сред бесарабските българи се разнасят истории, че бразилските власти осигуряват земя, къщи, всичко необходимо, за да започнат нов живот. Дори се носи слух, че правителството на Бразилия стимулира заселници, като им гарантира улеснено медицинско обслужване и най-важното - безплатно образование за техните деца.
Масовото прииждане на българи към Южна Америка започва през 1926 г. Хиляди българи слизат от параходите в пристанищата на Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Сред тях са първите 200 български семейства от Бесарабия. Те се заселват основно в бразилските щати Сао Паулу и Мату гросу ду Сул. Година по-късно пристигат още 150 български фамилии. Фактът, че идват от Румъния, където използват латиницата, не налага да променят окончанията на фамилиите си, защото в паспортите им те били изписани с -ов и -eв. Така запазват привичните за българския език окончания на имената си. Но те биват записвани от бразилските власти като румънци и години наред се водят като емигранти от северната ни съседка.
Реалността в далечната държава се оказва съвсем различна от обещанията за лесен живот. Нашите сънародници са принудени да работят почти като роби в многобройните кафеени плантации, наричани фазенди. Това не сломява непокорния дух на бесарабските имигранти и те масово бягат от плантациите, заминават за Сао Пауло и си намират работа в многобройните фабрики. Мнозина успяват да се замогнат и да се преселят от вътрешността на едноименния щат.
През първите десетилетия новопристигналите бесарабски българи живеят предимно в рамките на своята общност. Родените вече в Бразилия техни деца започват да се чувстват част от разноцветната тамошна нация. Родителите им правят обаче всичко възможно, за да ги изучат, така още в първото поколение бразилци с бесарабски корен има хора с висше образование, които постигат добра професионална реализация и висок социален статус.
Българският дух се запазва жив и споменът за Родината се поддържа от създадената през 1974 г. Културна асоциация на българския народ в Бразилия. Тя е основана от изселника от бесарабския Болград Нелсън Греков. По-късно той става един от основателите на една от най-големите фармацевтични компании в Бразилия.
През 1990 г. в Сао Паулу е открито и първото българско училище в Бразилия, носещо името на славянските първоучители св. св Кирил и Методий. Предстои да отвори врати и школо в мегаполиса Рио де Жанейро.
Бесарабските българи не са единствените ни сънародници, които решават да потърсят по- добър живот в Бразилия. През тридесетте години на миналия век над 500 български градинари се озовават там. Те пристигат без никакъв капитал, само с торбички с родни семена, предвидливо взети от България.
При климатичните условия в Бразилия те се установяват на юг – в градовете Сао Пауло, Сантос, Порто Алегро и Санта Катерина. Там мнозина работят на групи от по 5-10 човека. Обикновено градините им били от два до пет декара и произвеждали всички български зеленчуци, като най-много били доматите. Замогналите се нашенци бързали да купят земя и да станат самостоятелни. Те събират съдружници и наемни работници от новопристигнали българи и започват работа на нова градина. Така стават жертва не на други, а на... японците, които се заселват масово в Бразилия след 1945 г.
Причината е, че тогавашният посланик на Страната на изгряващото слънце също прави реклама на Бразилия като страна, която предоставя на всекиго земя, стига да я обработва и да произвежда от нея. Следствие на това над 20 хиляди японци се заселват трайно около Сао Пауло.
Последиците от това азиатско „ нашествие“ не закъсняват. На големия пазар за зеленчуци в предградието на мегаполиса „Белу Оризонте“ продажбите на домати скачат до 150 сандъка на ден. Цените падат над десет пъти, това разорява нашенските градинари и те се местят в северната част на Бразилия или заминават за съседна Аржентина.
