Изпаднал в немилост, забравен и изоставен, Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в София. Погребан е в родния си град Горна Оряховица
Автор: Десант
Колкото и да е печално сега състоянието на българския спорт, безспорно е, че поне до 1989 г. страната ни винаги е била поне в първата 15-ица в класирането на олимпиади, световни и европейски първенства.
Достатъчно е да споменем само доминацията на българските спортисти в недалечното минало в дисциплини като вдигане на тежести, художествена гимнастика, лека атлетика, бокс.
И, разбира се – борба.
Точно този спорт нарежда България сред най-големите и най-успешните школи на всички континенти. А началото на победната слава тръгва от един велик човек, показал на цял свят силата и непримиримостта на българския дух.
Това е Никола Петров, първият в историята на родния спорт, окичил се с титлата на световен шампион.
Роден е на 19 декември 1873 г. в Горна Оряховица. Още като дете Никола започва да се преборва с хлапетата от махалата и винаги побеждава. Това забелязва бившият пехливанин и кръчмар по това време Деньо.
Старецът напътства момчето, преподава му първите уроци по борба, запознава го с основните хватки. А на борбите, които той организира пред кръчмата си, често залага цяла бъчва вино. Която обаче никой не успява да спечели, тъй като Никола винаги е неизменен победител.
Макар борбата да е един от най-древните спортове, единствената възможност за изява на състезателите тогава са цирковите арени. Такава е и съкровената мечта на младия Никола – да премери там силите си с най-известните тогава борци и да покаже, че в България се раждат силни мъже.
През 1895 г. Никола осъществява плановете си. По стечение на обстоятелствата той се намира в румънския град Браила, когато там пристига известният по онова време цирк на Цезар Сидони. А най-голямата атракция е Жорж Русо, познат още като „Най-силния мъж на Земята“. Наградата е 500 леи за този, който успее да го победи.
Българинът това и чака и излиза на арената. Само за няколко минути тушира Русо. Потресен от случилото се, собственикът на цирка веднага обявява, че ще доведе тримата най-добри френски борци, които да се изправят срещу Никола Петров. Тяхната съдба не е по-различна от тази на Жорж Русо – младият българин побеждава и тях.
И там вече съдбата среща българския колос с човека, който ще го подготви за световната слава. Това е французинът Дубие. Правилата пък са обяснени с едно изречение: „Спортен режим означава сбогом на жените, сбогом на тютюна, на кръчмите и добър ден на тренировките, на чистия въздух, на водата, на крепкия сън“.
И една след друга започват победите – първо в Браила, където Петров тушира „непобедимия“ борец от Турция Мехмед Али, после в Париж.
Силата му привлича вниманието на американския импресарио Джеймс Бърд, който търси съперник за своя шампион Корбет, известен като Тигъра. Всички му посочват Никола Петров, но българинът се колебае дали да приеме предложението, тъй като е чувал за машинациите при провеждането на борбите зад Океана.
Все пак го убеждават да приеме и Америка посреща шумно европейската знаменитост. Опороченият от гангстерските среди спорт обаче бързо отблъсква българина и той никога повече не се връща в Новия свят.
Връща се в Европа. Във Виена печели големия турнир, организиран по повод 50-годишнината от възкачването на император Франц Йосиф на австрийския престол. Следват борби в различни градове из цяла Европа – Лайпциг, Прага, Загреб, Берлин и нови победи за Никола Петров.
Върхът на спортната кариера на Петров обаче е в Париж. През 1900 г. френската столица е домакин на Световното изложение и в него е включен и турнир по борба. Естествено, участва и Никола Петров. До финала достигат той и по-високият от него с 20 сантиметра и по-тежък с 35 килограма борец Пол Понс.
В началото двубоят не се развива добре за Никола Петров. В един момент той е повален на пода, но успява да направи мост и да се извърти настрани. Постепенно обаче силите започват да напускат Пол Понс, което не остава незабелязано от българина и Петров започва да се стреми да изтощи още повече своя опонент, без да се впуска в рисковани действия.
Съвсем скоро зрителите са на крака и под бурните им възгласи Никола Петров печели наградата „Световен шампион – най-силният човек на XIX век“.
През 1921 г. Никола Петров основава първата школа по борба в София, която ръководи и лично обучава в нея младите борци. Превратът от 1923 г. слага край на мечтата му, да създаде свои наследници в спорта.
Изпаднал в немилост пред новите управляващи, забравен и изоставен, Никола Петров умира на 2 януари 1925 г. в София. Погребан е в родния си град Горна Оряховица.
В негова чест през 1963 г. в България започва да се провежда ежегоден международен турнир по класическа борба, носещ името му, като на победителите от 1971 г. се връчва и „Златен пояс на Никола Петров”.
