Млада българка рисува принцеси и динозаври в „Пиксар“
Елиза Иванова
18 Януари 2016, Понеделник
Елиза Иванова е сред създателите на филмовите хитове „Храбро сърце“, „Отвътре навън“ и „Добрият динозавър“
Автор: Георги Ваташки
Дни пред коледните празници децата от цял свят се забавляваха с новия филм на прочутата компания „Уолт Дисни“ – „Добрият динозавър“. Сред огромния екип, който стои зад изработката на анимационния хит, е името на Елиза Иванова, която работи от четири години в легендарното поделение на Дисни - „Пиксар“. Младата българка е участвала в създаването и на други анимационни ленти на компанията – „Отвътре навън“ , „Храбро сърце“ и „Университет за таласъми“. Сънародничката ни е тази, която създава главните герои на първите два филма - красивата и жизнена Джой (Радост) и борбената и решена на всичко принцеса Мерида.
Елиза е родена в София през 1988 г. Когато е на седем години, баща й, който пътува до Америка служебно, я взима със себе си й я завежда в прочутия „Дисниуърлд“ в Орландо, щата Флорида. Там вижда как художници рисуват Спящата красавица и как чрез картинките тя оживява. Момичето категорично заявява, че иска да прави това, а вече има и засилен интерес към рисуването.
Тя вече ходи на специални уроци, но за анимацията й трябва нещо повече. Затова родителите й я записват на уроци при художника Гаро Марудян. Именно часовете при него й дават най-много знания за изобразителното изкуство.
Приета е в столичния Американски колеж, но само след две години печели стипендия за летен студентски стаж в Лос Анджелис и заминава отвъд Океана. След края на стажа нашенката остава в САЩ да продължи образованието в сферата на анимацията.
„В един момент реших, че трябва да следвам мечтата си, а това, което винаги съм искала, освен да рисувам, е да се занимавам и с кино, така че анимацията беше идеалната пресечна точка на интересите ми”, споделя Елиза.
Момичето сравнява различни вузове и колежи и накрая се записва в специалността „Изящни изкуства“ в престижния университет„КалАртс“ в Калифорния.
„През 2010 г. бях приета в още 6 други училища по изкуства, но „КалАртс“ ми беше цел от самото начало, тъй като много от най-добрите професионални аниматори и режисьори на анимационни филми са следвали там, дори за по една или две години“, споделя талантливата ни сънародничка.
В „КалАртс“ бъдещата майсторка на 3D анимацията трябва да започне отначало, защото досега в България основно е учила теория на анимацията, но в Холивуд това далеч не е достатъчно.
„В университета всичко е практика, ето защо всяка година трябваше да правим по един филм, започвайки от нулата, за да минем през всички етапи на създаването му. В края на годината се организира студентски фестивал с анимационни филми, а университетът раздава така наречените студентски „Оскари“ – пояснява Елиза.
Една година преди да завърши, благодарение на таланта си и малко късмет, младото момиче е забелязано от легендарната вече филмова компания „Пиксар“, добила известност с шедьоври като „Играта на играчките“, „В небето“ и „Уоли“. Те са станали любимци на млади и стари по света със своите обикновени човешки истории, разказани с помощта на компютър и обикновени ръчно направени рисунки. Когато е трети курс, късометражният документален филм Piece of cake на Елиза Иванова печели националната награда на САЩ за студентска анимация.
„На една от прожекциите на филма в университета имаше трима души от „Пиксар“. Те търсеха млади таланти, а и искаха да знаят какви са новите тенденции за преподаване в университетите. Харесаха моя филм и ме поканиха на стаж. След като той приключи, се върнах в университета, за да завърша образованието си, но през тази последна година непрекъснато поддържах връзка с тях, пращах им мои работи, видеа и когато завърших, започнах работа в „Пиксар”, разказва нашенката.
Елиза започва да учи правилата на работа с героите – как се движат, какви пози заемат, какви физиономии и жестове правят, за да изглеждат еднакви през целия филм. Тя стартира кариерата си в Холивуд с лентата „Колите 2“. В този филм българката разработва по-второстепенни герои, но все пак показва, че има талант и може да се сработва с екипа.
„Още в самото началото всичките ми колеги демонстрираха изключително голямо доверие към мен, предвид факта, че съм сред най-младите във фирмата. Хубавото в „Пиксар“ е, че хората са отворени за всякакви въпроси и нямам никакъв страх да отида да попитам дори най-добрите за съвет или мнение“, разказва аниматорката за първите дни в холивудското студио.
Големият пробив на младата софиянка не закъснява. Веднага след края на проекта „Колите 2“, Елиза потъва в приказния свят на „Храбро сърце“ и главната героиня Мерида.
„Това е една от малкото нови принцеси в семейството на Дисни, която обича да се бие, а не да се кипри. Намерих много прилики между нея и себе си, предимно при отношенията с майка й. Борбеният дух на Мерида запали всички, които бяхме замесени в правенето на филма“, споделя нашенката.
Българката има доста важна задача, защото работи по някои от най-основните сцени, както и изгражда основно героинята на борбената червенокоса принцеса и нейната майка. „Беше ми изключително забавно да я рисувам, защото тя не е типична кралска особа“, разказва Елиза.
Упоритият труд си проличава, защото екипът на „Пиксар“ печели „Оскар“ за най-добра анимация с „Храбро сърце“. В компанията споделят мнението, че огромна част от заслугата е на Елиза, затова тя взима награда заедно с режисьора на анимацията Марк Андрюс.
През 2016 г. може отново да й се наложи да вдигне победоносно престижното отличие, защото последните два филма, по които е работила, са фаворити за престижната статуетка. Първият е „Отвътре навън“, разказващ за преживяванията на емоциите в главата на една тийнейджърка. Той излезе по световните екрани през август 2015 г. и събра предимно положителни отзиви. Елиза изгражда в него образа на Радост, като й възложили задачата, защото самата тя е жизнерадостна и позитивна личност. Другият е „Добрият динозавър“, основна роля в създаването на който отново има българката. Анимацията разказва за приятелството между мил динозавър и праисторическо момче.
Зад бляскавите успехи стоят обаче години упорит труд на стотици художници програмисти и дизайнери. За да стигне до милиони зрители по света, са нужни средно по пет години за създаването на поредния филм.
„По принцип се работи по няколко проекта едновременно, за да може всяка година да излиза ново заглавие. Често ние в „Пиксар“ изобщо не рисуваме. Изглежда рисувано, но не е.
Най-лесно мога да го обясня, като сравня героя с кукла на конци и ние като кукловоди нагласяме всяка поза и физиономия в зависимост от сцената. Това се случва в компютърна 3D среда. По време на създаването на филма много често се правят предварителни прожекции – пред публика или при закрити врати, за да се види как зрителите възприемат сюжета или конкретната сцена. Нещата се променят в движение, всичко е въпрос на усет”, разкрива тайните „зад кулисите“ талантливата ни сънародничка.
Въпреки успехите и натоварения си график в студиото, Елиза не изпуска от поглед и развитието на родната анимация. Тя е загрижена, че у нас все още сме далеч от създаването на качествени анимирани филми за деца.
„През май миналата година бях в София на един семинар по анимация. Имах възможността да се срещна с доста студенти от НАТФИЗ и Нов български университет – двете места, в които най-интензивно се учи анимация. От тях разбрах, че програмата им не включва направата на индивидуални филмови проекти. Нямат практическо учение, което за жалост в нашия бранш е изключително важно. Все пак повечето идеи и решения идват с правенето на анимация, не толкова с говоренето и обсъждането на различни проекти“, констатира с тъга Иванова.Тя споделя че всяка година се завръща в Родината, защото именно това е нещото, което я зарежда с енергия за живота в корпоративния Холивуд.
„Опитвам да се връщам поне веднъж в годината, за да виждам родителите си, а имам и много приятели, които ме информират какво се случва в България. В Лос Анджелис ми липсва възможността да излизам с приятели. В САЩ няма спонтанност, всеки е супер зает. Ако отидеш на кафе, обикновено е, за да работиш. Тук се видях с всичките си приятели. Като се прибера в България, имам чувството, че никога не съм си тръгвала“, завършва изповедта си талантливата аниматорка.
